Проф. Незабравка Генчева, НСА: Конят е приятел и доказан лечител

| обновено на 22.04.19 в 18:47
Разговор за хиппотерапията в ''Часът на здравето''

Снимка: Национално сдружение по терапевтична езда и хиппотерапия „Устрем“Днес ще говорим за коне. За това - колко положително и вдъхновяващо могат да въздействат тези грациозни бозайници по отношение на деца и възрастни със здравословни  проблеми.
Всеки ще признае, че все по-малко техните функции се свеждат до теглене на каруца и все по-често за тях се говори при спорт или… снимане на филми например.
Неизвестен автор го е казал добре: "Конят е поезия в движение". А арабска поговорка гласи: "Конят е подарък от Бог за хората".

За хиппотерапията (от гръцки hipposкон), за конната езда като лечебен метод разказва един от най-добрите специалисти в България – проф. Незабравка Генчева.
Повече от 20 години тя не само се интересува, но и работи за популяризирането на този терапевтичен подход в България. Преподава в Националната спортна академия, Катедра Кинезитерапия и рехабилитация, от Софийския университет има и квалификация по детско-юношеска психология, автор е на редица публикации и книги.

Като научен метод хиппотерапията се прилага след 1950 г., но още Хипократ е забелязал оздравителния ритъм на конете. Така че от много, много години тази животни са използвани не само по време на война и в трудови дейности, не само за разходки и за лов, но и за възстановяване.

Проф. Генчева разказва как на Олимпийските игри в Хелзинки (1952 г.) датчанката Лиз Артел печели сребърен медал в дисциплината обездка. Когато ѝ връчвали медала, обаче всички забелязали, че тя не може да стои самостоятелно изправена. Жената е боледувала полиомиелит (детски паралич), но не се е отказала от тренировките по езда. Тогава и други като нея поискали да следват нейния пример, а специалисти обърнали повече внимание на хиппотерапията. Със своята кинезитерапевтка Лиз Артел започнала да пътува и да популяризира този метод – първоначално за възстановяване при двигателни проблеми, а по-сетне и за други. Създават се и много организации, които подпомагат ездата не само като спорт, но и за рекреация.

Проф. Генчева в студиото на Радио София Снимка: Георги НейковДнес се знае, че хиппотерапията помага и се прилага при детска церебрална парализа, ортопедични проблеми, травми на гръбначния мозък, на централната нервна система, гръбначно изкривяване, множествена склероза, зрителни и слухови увреждания, синдром на Даун, аутизъм, депресивни състояния, хранителни разстройства и много други.

Методът е поставен изключително на научни основи, особено след 60-те години. Много силни в тази област са колеги в Германия, Франция, Англия, както и скандинавските държави. Там непрекъснато излизат публикации, книги, учебници. В Русия, Полша, Чехия също напреднаха доста.

Проф. Незабравка Генчева е автор на книгата „Лечебна езда“ (2007 г.).
През 2017 г. излиза допълнено издание.

По думите на специалиста, когато детето или пациентът за пръв път дойде на конната база, не може веднага да седне на седлото.
Детето трябва да се запознае с животното, да не се страхува и да започне да общува с него. Разбира се лечението трябва да се води от специалист, за да се спази древното правило в медицината „Primum non nocere“ ("Преди всичко да не се вреди"), подчертава проф. Генчева.

Снимка: Георги НейковРолята на хиппотерапевт може да играе лекар, който е завършил съответния курс, кинезитерапевт, рехабилитатор, ерготерапевт… Има и подпомагащи професии – психолози, специални педагози, логопеди. Не бива да се забравят и треньорите, инструкторите по езда, защото е важен изборът на конете и тяхната подготовка в упражненията.

Емоцията при децата, когато са в съприкосновение с коня, е изключително силна. При свръхчувствителните е важна и топлината, и мекотата, и ритъмът (импулсите) на коня. Страхът се преодолява. Имали сме случай – майката съобщава, че детето не иска да приближи котката вкъщи, но с коня общува…

В НСА хиппотерапията се преподава като избираема дисциплина.
Дейността у нас има нужда да се подпомага от държавата.
В някои страни тази терапия се покрива в значителна степен от здравноосигурителни фондове, но в България сме далеч от такъв модел.

Чуйте целия разговор с проф. Незабравка Генчева.


Още от Часът на здравето