Първи тур на президентските избори в Литва

| обновено на 12.05.19 в 21:18
Репортаж на Марта Младенова за предаването ''Неделя 150''

Все още не са обявени първите прогнозни резултати от президентските избори в Литва. Трима са основните кандидати, които имат шанс за балотаж от общо девет претенденти за поста на Желязната лейди, както всички наричат Далия Грибаускайте.  През юли приключва вторият й мандат, а самата тя определи борбата с неравенството като най-важен приоритет за новия държавен глава. Тя няма право на трети мандат.

Избирателната активност е близо 57%. Тя е по-висока от тази на предишните избори.

Девет са кандидатите за държавен глава. Кой ще поеме през юли поста от Далия Грибаускайте, която няма право на трети президентски мандат, най-вероятно ще стане ясно на втория тур, който ще се проведе след седмица, заедно с европейския вот в Литва на 26-и май.

Три различни проучвания дават много близки резултати на тримата основни претенденти. Министър-председателят Саулиус Сквернялис, бившият финансов министър и заместник ръководител на Литовската централна банка Ингрида Шимоните и икономистът Гитанас Науседа. Премиерът обяви, че ще подаде оставка, ако загуби изборите.

"На тези избори има трима кандидати, които имат шанс да отидат на втория тур. Ето защо ще се реши наистина в последния момент - каквото ни подскаже инстинктът".

В началото по-голяма подкрепа имаше Ингрида Шимоните, която се явява като независим кандидат, но има подкрепата на "Път на отечеството" и на литовските християндемократи. Тя е бивш финансов министър, също така заместник-ръководител на Литовската централна банка до 2016 година. Кампанията на Шимоните се води основно в социалните мрежи, а нейната целева аудитория са младите хора. Тя заявява себе си като технократ, предлага консервативни финансови и икономически политики. Някои анализатори я причисляват към крайнодесните движения заради подкрепата на Път на Отечеството, но самата тя отправя по-скоро консервативни послания.

Другият кандидат с най-големи шансове за балотаж е Гитанас Науседа. Той е икономист, явява се като независим кандидат и няма партия, която подкрепя кандидатурата му. Именно по този начин той се прицелва към вота на разочаровани избиратели, които търсят нещо ново на политическата сцена. За разлика от Шимоните, неговата кампания е по-традиционна. Във Вилнюс могат да се видят негови плакати почти на всеки ъгъл, а в дебатите помежду им той е по-активният и по-гръмогласният кандидат.

Единият от тримата с шансове за балотаж, който не е икономист, министър-председателят Саулиус Сквернелис. Той има техническо образование, а във властта влиза през Министерството на вътрешните работи. Премиерът формално е издигнат като независим кандидат, въпреки че има подкрепата на своята партия – на фермерите и зелените в Литва и на социалдемократите. Ако все пак спечели надпреварата, независимо дали ще е днес или на 26-и май, неговата дясноцентристка партия ще концентрира цялата власт в държавата в себе си. „Всичко за нищо” е едно от впечатляващите заглавия за неговата кампания. В подробен материал „Евронюз” описват, че почти няма шанс да спечели, но е заложил оставката си като премиер в името на пост, който му дава по-малко реална власт.

Залогът за премиера Саулиус Сквернелис е най-голям, защото той обяви, че ще подаде оставка, ако изгуби изборите. Въпреки че има подкрепата на Партията на фермерите и зелените в Литва и на социалдемократите, премиерът се явява като независим кандидат. Предварителните проучвания обаче му отреждат 3-то място, а най-вероятно на втория тур ще отидат финансист и икономист – Ингрида Шимоните и Гитанас Науседа. И двамата са независими кандидати. 

За останалите кампании, включително и тази на еврокомисаря по здравеопазването Витянис Андрюкайтис, не може да се каже много. Посланията им нито са толкова ярки, нито естествено събират толкова голяма подкрепа.

Далия Грибаускайте няма право да се кандидатира заради изтичането на втория ѝ мандат. Настоящият президент на Литва бе една от малкото, която не поздрави Владимир Путин за преизбирането му, което категорично отговаря на въпроса за опасенията от руска намеса не само в изборите, но и във вътрешните работи на страната. Извън политическите послания Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа също изпрати мисия, която работи на терен за изборите. Резултатите от работата ѝ обаче ще бъдат ясни след края на вота. Опасенията за руска намеса в изборите идват най-вече заради външнополитическите послания на кандидатите и заради страха, че случващото се в Украйна може да се повтори и в Литва. Между другото, абсолютно всички кандидати за президент се легитимират като проевропейски и антируски. Скандалите с прането на пари във всички страни от Прибалтика, макар и в Литва да са най-малко, също са свързани с руски пари.

За да бъде обявен за победител още на първия тур, един от деветимата кандидати за президент трябва да получи повече от половината гласове от всички отишли до урните. Има и допълнително условие, половината от избирателите да са упражнили правото си на глас да изберат президент, в противен случай ще се проведе балотаж между двамата кандидати с най много гласове, който ще бъде на 26 май заедно с евровота. За да бъдат валидни двата референдума, във всеки от тях трябва да участват минимум половината избиратели. За да се намали броят на местата в Семата, предложението трябва да получи поне половината от реалните гласове, но не по малко от една трета от всички, имащи право на глас.

Заедно с първия тур се провеждат и два референдума – за намаляване на броя на депутатите от 141 до 121 и  за запазване на двойното гражданство с определени държави. Двете кампании текат паралелно – като основните теми икономическото състояние на страната и сигурността, коментират се миграцията и външнополитическите проблеми. Въпреки всичко обаче кампанията за евровота е заглушена от президентските избори. Има експерти, които се надяват, че все пак литовците активно ще гласуват на евровота следващата седмица, защото той ще съвпадне с втория тур на президентските избори.

Литва има 11 евродепутати и ще запази броя им дори след напускането на Великобритания. Сред ключовите въпроси за страната са правата на транспортните компании около пакета „Мобилност”, но тъй като Европарламентът в момента не работи, темата позатихна.


Още от Неделя 150