По-различният ХХ век в писмата между Алберт Айнщайн и Макс Борн

Чуйте предаването

Историята понякога кристализира по-ярко в лични разговори, в разменени мнения, в неангажирана кореспонденция, отколкото в официални документи и изказвания. Особено когато тази неангажираност се открива в писма на гении, които освен всичко друго, вземат отношение и по актуални им политически колизии, сблъсъци и събития. Такава е в кореспонденцията между два от най-великите умове на ХХ-ото столетие – физиците Алберт Айнщайн и Макс Борн.

Двамата са си писали – къде по-често, къде с прекъсвания, през периода 1916-1955 г., почти половин век, и в разменените писма срещаме не единствено проблеми на физиката, която по това време търпи бурно развитие, а и отгласи и проблясъци от неспокойните времена, в които им се е налагало да живеят. Първата световна война, Ваймарската република, кризата от 1929 г., възходът на НСДАП (Национал-социалистическата партия на германския народ), Втората световна война, проектът „Манхатън“ (в който те не участват, но активно коментират; макар че благодарение тъкмо на писмо на Айнщайн до президента Рузвелт се засилват изследванията по конструирането на атомната бомба), Студената война – всичко намираме същностно коментирано и отразено в писмата между гениите. Историята в неочаквана светлина, историята погледната от атомен ъгъл – това представлява кореспонденцията между Айнщайн и Борн.

Предаването „Премълчаната история“ представя този толкова интересен момент от техните взаимоотношения и пречупените през тях исторически процеси на ХХ век на вниманието на своята публика на 22 май. Гости са преводачите на писмата, а заедно с това автори на обемния предговор към книгата „Алберт Айнщайн-Макс Борн. Кореспонденция 1916-1955“ проф. Иван Ланджев – математик, изследовател на науката, специалист по криптография, и проф. Георги Каприев – философ, културолог, медиевист.


Още от Премълчаната история (1001 защо – Ефир знание)