„Спящата красавица“ от киносезона на Болшой театър

Рецензия на Петър Пламенов

„Спящата красавица” на Чайковски е заглавие, превърнало се в своеобразна мяра за класическия танц. Музикален и хореографски шедьовър, балетът феерия си остава предизвикателство за всяка трупа, която демонстрира класа, стил и качество тъкмо през това заглавие. Пластичното въображение на Петипа е било толкова провокирано от музикалната изобретателност на Чайковски, че на местата двамата постигат неподозирана експресивност, която и до днес не само не загубва своята свежест, но и продължава да изумява.

Нещо повече, „Спящата красавица”  е мяра и за артистично майсторство, творчески потенциал и интерпретаторска сила. Аврора и Дезире са може би най-трудните балетни образи, тъй като са посветени на самата красота, на чистата, преизобилна и безгрижна хубост, на младежкото очарование и силата на любовта и надеждата. Само онези танцьори, които постигнат сложната почти „абсолютна” техника и стил, необходими за изпълнението на двете централни партии, както и на някои емблематични образи от серията „приказни” персонажи, могат да назоват себе си професионално завършени класически балетисти. Тук всичко е от значение, всичко се следи - всяка стъпка, всяка позиция на ръката, на главата, всеки ракурс на корпуса или дълбочина на плието. Пак по „Спящата красавица” се открояват  разликите между школите - руска, френска, английска, между интерпретаторските подходи.  Истина е, че можеш да се събудиш сутринта дебютант, но след едно успешно изпълнение като Аврора или Дезире, да посрещнеш нощта вече като звезда!

Балетният киносезон ни предлага удивителната възможност да видим на сцената на Болшой театър и последната редакция на „Спящата красавица” на знаменития хореограф и постановчик Юрий Григорович, който я поставя специално за първата Московска сцена цели три пъти (1963, 1973), но именно с настоящата версия от 2011 се увенчава и откриването на реставрираната историческа зала на театъра. За импозантното и напълно  удивително приказно впечатление съществено допринася исторически достоверната  сценография на небезизвестния италиански художник Ецио Фриджерио, съобразена с епохата от ХVІІ и ХVІІІ век и не по-малко впечатляващите костюми на съпругата му -  художничката Франка Скуарчапино, носителка на наградата „Оскар” за костюми.

Под майсторската палка на Павел Сорокин танцуват като принцеса Аврора Олга Смирнова, принц Дезире е Семьон Чудин,Фея Люляк - Алена Ковалева, а като злата Фея Карабос се представя Денис Савин.

Още за спецификата на хореографската версия на Григорович и изпълнението на балетистите чуйте в звуковия файл в рецензията на изкуствоведа Петър Пламенов за предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“.


Още от Каста дива