Диспутът за триезичието във Венеция е величаво дело!

Интервю на Галя Митева с проф. Мария Шнитер


Венеция. Втората половина на ІХ век. Предстои диспут за триезичието. На него Константин Кирил Философ противостои на всички епископи. И доказва с текстове от Свещеното писание, че правото на  богослужението може да бъде и на родния език, а не само на приеманите дотогава и наричани "свещени" езика на християнството иврит, латински и гръцки. 

Проф. Мария Шнитер припомня откъси от прочутата беседа на Кирил.

„  Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена – да бъдат слепи и глухи ? Пояснете ми, бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае ?  “  След което продължава:  „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, дето затваряте царството небесно пред човеците: защото вие не влязвате, та не оставяте да влязат в него, които искат да влязат." И пак: „Горко вам, законници, защото взехте ключа на познанието! Сами не влязохте и попречихте на тези, които искаха да влязат."  “

Беседата завършва така :„  С тези думи и с още много други думи (Философът) ги посрами, остави ги и си замина.“ След което отива в Рим.

Проф. Шнитер подчертава, че този диспут, който е между Изтока и Запада на християнството, е пробив в цивилизационния модел на Европа в тази епоха, защото е създаден църковно-славянски литургичен език, който поставя славяните наравно с всички останали християни, превръща ги в част от основите на цялата европейска цивилизация.

Интервюто с проф. Мария Шнитер е в звуковия файл.

Още от Точно днес