Образователна „машина на времето“ във Велико Търново

Репортаж на Здравка Маслянкова за предаването ''Хоризонт за вас''

Бъдещи първокласници от Велико Търново се върнаха 180 години назад във времето и се учиха на писане и смятане по методите, с които е било преподавано в църковното училище и в първото взаимно училище в старата столица. Инициативата за образователната „машина на времето“ е на Регионалния исторически музей. За буквите днес, за образованието в миналото, за послушанието и наказанието в училище разказва кореспондентът на БНР Здравка Маслянкова.

16 775 са учениците днес в област Велико Търново, които се обучават в 67 общообразователни и специални училища.

Няма исторически данни колко са били учениците преди два века, но със сигурност тогава училищата в региона са били няколко пъти повече, защото свое школо е имало почти всяко село. Сега децата се превиват под товара на ученическите раници, пълни с всевъзможни учебници и помагала.

Преди учението е ставало с клечка и дъсчица с пясък, без учебници. Как са учили пра-пра бабите и дядовците им разбраха децата от предучилищната група на великотърновската детска градина „Пролет“ в музей „Възраждане и учредително събрание“:

„Какво да напишем, буквичката А? С тази дъсчица се е изтрива и се е пишело друго, например буквичката Б.

Децата си писали по пясък с клечка. На камък са писали с въглен. Учили са от църковни книги.

Знаем буквите А, Б, В,…Ю,Я“

Преди 180 години във Велико Търново е било създадено първото взаимно училище към църквата „Св. Никола“. Методите на образование вече са коренно различни от начина на обучение в църковното училище, обясни историкът Атанаска Стамболийска:

„Вече се появяват взаимоучителните таблици. Знаем, че един учител е трябвало да обучи повече от 100 деца, така че тези взаимоучителни таблици са много полезни. И голяма помощ му оказват неговите помощници. Първият чин е бил с пясък. Застава обучен ученик, който обучава децата как да пишат с пръстчета върху пясъка буквите. На втория чин вече се пише с дъсчици с калем. Отново обучен ученик показва. Така че учителят е имал верни помощници, на които е можел да разчита. Започват да се появяват учебници, те са със светско съдържание и са написано на по-достъпен език за децата“.

Днес в училище учителят няма право физически да наказва децата, а поощрения за ученолюбивите и дисциплинираните ученици почти липсват. Не такава е била ситуацията с послушанието и наказанието в миналото, разказва историкът д-р Жулиета Гюлева:

„Дисциплината е била много важна в тези първи училища. Непослушните деца са търпели редица наказания като стоене върху царевични зърна или върху орехови черупки. Също така е имало и така нареченият ученически затвор, който се е намирал под естрадата, където е стояло бюрото на учителя. Послушните ученици, внимателните, ученолюбивите също са били поощрявани. Те са получавали едни метални късчета или медальончета с похвали“.

Бъдещите първолаци от детска градина „Пролет“ упражниха научените букви и цифри по съвременните образователни методи върху старите сметала и пясъчни дъсчици от времето на бра-пра бабите си:

„Важно е да знаем буквите, за да можем да пишем и да четем“.

„Аз се научих да рисувам с пясък и да пиша буквичките“.

„Създадете на българската азбука се казват Свети свети Кирил и Методий“.

„Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време. Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе“.

Репортажа на Здравка Маслянкова за предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.

Още от Хоризонт за вас