Руският литературовед Георги Гачев и Йордан Радичков - едно пътуване из Сибир

Двамата са имали сходни идеи за света и за мистичното в него, разказа внукът на българския писател

Репортаж на Ангел Григоров и интервю на Лъчезар Цветков с Йордан Радичков-внук

В навечерието на Деня на българската просвета и култура и славянската писменост в Москва беше отбелязана 90-годишнината от рождението на един малко познат у нас, но дълбоко свързан с България човек на духа. Изложба в Държавния музей на историята на руската литература, паметна вечер в Института за световна литература, научна конференция и още една изложба, посветена на дружбата му с неговия приятел и връстник Йордан Радичков, с когото през 60-те години заедно пътуват из Сибир. Изброените събития са посветени на паметта на починалия през 2008 г. известен руски литературовед, философ, културолог и социален антрополог Георги Гачев.

Фамилното име „Гачев“ явно издава българския произход на Георги. Баща му е роденият в Брацигово литературовед и музиковед Димитър Гачев. Участва в Септемврийското въстание и след разгрома му емигрира в Белгия, Франция и Германия. През 1926 г. пристига в Москва, където завършва история на музиката в Московската консерватория и литература и изкуство в Института за червена професура. Защитава дисертация на тема „Естетическите възгледи на Дидро“, популяризира българската литература, като пише статии за Христо Ботев, Петко Славейков и Христо Смирненски. Води лична кореспонденция с Ромен Ролан. Жени се за еврейката от Минск Мира Брук и на 1 май 1929 г. се ражда синът им Георги. Георги определя баща си като „социалист-романтик“, за когото тогавашният Съветски съюз е „обетована земя“.

И като много социалисти-романтици по онова време завършва живота си в сталински трудов лагер. През 1938 г. е арестуван като „враг на народа“ и изпратен да добива злато в басейна на река Колима в Североизточен Сибир.

Тогава Георги е на 8 години. Димитър никога вече не вижда сина си, но продължава да общува с него чрез писаното слово. До смъртта си през 1946г. му изпраща 44 писма, в които споделя идеите си за живота, изкуството и възпитанието. Включително съставя списък на книгите от световната литература, които Георги задължително трябва да прочете. Така се ражда книгата „Писма от оня свят“, която е преведена и издадена на български. Георги Гачев завършва Московския държавен университет със специалност романо-германска и славянска филология.

Запазва връзката си с България през целия си живот, разказва дъщеря му Анастасия Гачева:

„Тези две духовни родини, България и Русия, винаги са били абсолютно единни. Той действително ги съчетаваше в себе си. Винаги говореше за българския си корен. Спомняше си баща си Димитър Гачев, който се е разхождал из родопските хребети, обитавани някога от великия Пан. Романтик, дошъл тук да строи комунизма и загинал в Колима. Спомняше си и за чичо си Георги Гачев, български революционер, човек с романтична нагласа. Винаги се е опирал на българския си корен. Беше българист и основната му теоретична работа „Ускорено развитие на литературата“ е написана по материали от българската литература. Винаги е бил свързан с България“.

Георги Гачев е автор на повече от 30 книги. Малка част от тях от са преведени на български. През 1980 г. получава премията „Паисий Хилендарски“ за монографията си „Ускорено развитие на литературата“ и орден „Стара планина“, става и доктор хонорис кауза на БАН. През 1963 г. животът го среща с неговия връстник от България Йордан Радичков. Двамата се отправят на продължително пътешествие в Сибир, описано от Радичков в „Неосветените дворове“.

Дъщерята на Гачев Анастасия за връзката му с Радичков.

„Тогава се заражда тази дружба и тя преминава през целия живот и на двамата. Това е било ярко творческо общуване. Даже бих казала, че тяхното общуване, техният духовен диалог е образ на руско-българския диалог през XX век“.

Гачев пише предговорите към руските издания на Радичков, а Радичков му помага да осмисли това, което самият Гачев нарича в книгите си „български образ на света“.

„Той пише по Радичков един от очерците си – „Българският образ на света“. Това е отделен труд в неговата книга „Националните образи на света“. Сам признаваше, че този български образ на света се е откривал за него през призмата на Христо Ботев и Йордан Радичков, единият – фигура от XIX век, а другият – от XX“.

В Нощта на музеите Българският културен институт в Москва и библиотеката „Николай Фьодоров“ показаха снимки от пътешествието на Георги Гачев и Йордан Радичков в Сибир. Изложбата е част от по-обширна програма на института, наречена „Феноменът Радичков“. Авторът на програмата Мая Праматарова за диалога Радичков – Гачев, който продължава и в наши дни.

„Този диалог действително започна през 1963-та година, продължи и никога не прекъсна. Най-удивителното е, че днешните събития възникнаха в чест на общата годишнина: 90 години от рождението на Гачев и 90 години от рождението на Радичков. Струва ми се, че всичко става много лесно, защото те сякаш ни помагат да развиваме този диалог между техните деца и внуци“.

В студиото на БНР Йордан Радичков-внук коментира тази връзка на Георги Гачев и Йордан Радичков, като уточни, че Гачев има интересен дневник за пътуването им в Сибир.

„Двамата са имали сходни идеи за света и за мистичното в него. Прекарвайки няколко месеца в пътуване из Сибир, те провеждат големия разговор за Бога. По-късно Гачев пише задълбочен труд, в който изследва отношението на вярващите към Бога“.

Във връзка с празника на словото и писмеността Радичков-внук коментира, че са се износили значенията на думите и цитира дядо си:

„Едно време се случваха чудеса и хората ги описваха с пачи пера, а сега - със златни химикалки пишат само глупости“.

На 30 май в галерия-книжарница „София прес“ ще има изложба на илюстрациите от „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков, рисувани от автора.

Репортаж от Москва на Ангел Григоров и интервю на Лъчезар Цветков с Йордан Радичков-внук в предаването „Хоризонт за вас“ можете да чуете от звуковия файл.

Още от Хоризонт за вас