Да си себе си, когато помагаш

В рубриката ни „Радиоавтограф“ ви срещаме с Мариана Пенчева

В това издание на рубриката „Радиоавтограф“ на предаването „Семейно радио“ ви срещаме с една жена, която превръща геройството и посвещаването на другите в свое ежедневие. Мариана Пенчева е философ по образование и учител по призвание. Тя преподава вече от 10 години. Мариана приема трудностите, съпътстващи това да се занимава с не толкова добре обезпечена в материално отношение професия, заради едно много простичко свое решение – през целия си живот да прави само онова, което обича. А в нейния случай това означава да преподава и да помага на другите.

Първото си назначение получава в училището с пансион в дряновското село Гостилица, на непълен работен ден, без да има възможност да преподава по желаната от нея специалност и възрастова група. Водена изцяло от любовта си към професията, Мариана се съгласява. Една година след назначаването си като учител тя получава академична награда за най-добър студент от община Велико Търново, която има и материално изражение. По това време Мариана получава заплата от 50 лева на месец, а парите от наградата използва, за да живее, но и за да купува на децата, на които преподава, материали, книги и допълнителни пособия за извънкласни дейности и забавления. С част от сумата помага и на сестра си, за да може и тя да завърши висшето си образование. Прави всичко това, водена от мисълта, че парите са дошли при нея заради образование и трябва отново да бъдат вложени в образование.

Още от самото начало е предупредена, че децата в пансиона, които са социално слаби и живеят далеч от родителите си, са „по-трудни". Въпреки това тя приема всяка трудност като приключение, убедена, че човек не може бъде учител само 40 минути, а трябва да отдава цялото си време на това призвание. Тя не разграничава работата си в час от времето, което прекарва с децата след това. Оценявайки факта, че трудните деца са артистични, тя (с подкрепата на своята директорка) веднага създава менторска програма в пансиона, която включва множество извънкласни дейности, занимания по народни танци, танци на народите и театър.

Повратният момент за Мариана и нейните възпитаници настъпва, когато се налага пансионът да затвори врати. Така децата са изправени пред това да се върнат в семействата си, където няма да получава същата грижа и образование. Тогава Мариана Пенчева решава да се погрижи за 9 деца от крайно бедни семейства, които живеят по пет дни в седмицата в пансиона. Тя си дава сметка, че те са изградили връзки помежду си и се чувстват като едно голямо семейство. Мариана решава, че не може да допусне това да им бъде отнето по административни причини и започва да се бори за запазване на училището. След като всички възможности отпадат и става ясно, че пансионът в крайна сметка ще бъде закрит, Мариана се среща с родителите на част от децата и взима единственото възможно за нея решение – да направи така, че те да заживеят заедно с нея, за да продължават да учат във Велико Търново и да не се отделят от средата си. За щастие, тя среща разбиране от страна на своето семейство, приятелите си и част от институциите.

Затова как протича живота ѝ вече пета година с нейните възпитаници, за връзките с техните родители и за това как семейството на Мариана Пенчева става много голямо чуйте в разговора ѝ с Ирина Вълчанова.