За делата на малките и големите

Представяме ви Николай Милчев, поет и преподавател по български език и литература. Той беше гост на предаването „Семейно радио“ в деня, в който почитаме делото и паметта на поета и революционер Христо Ботев. В центъра на разговора е силата да отстояваш себе си, но и разстоянието, което ни дели от мечтите и идеалите ни. Срещата на Ирина Вълчанова с Николай Милчев започва от това защо честваме смъртта на Христо Ботев, а и на Васил Левски, а не тяхното раждане, след като кончината и на двамата е свързана с предателство. Темата за мита за тяхната баладична смърт минава и през това, че малкият човек винаги ще се съизмерва с техните образи на гиганти на духа. Няма как да не си дадем сметка обаче, че често, когато говорим и мислим за подобни личности, сме склонни  към високопарност и клишета.

„Високопарност е едно, клишета е второ, а опит за осмисляне на това, което са направили те, е трето. Ботев издава една стихосбирка, заедно със Стефан Стамболов и се обезсмъртява, а „стихосбирката“ на Левски, с която той прави същото, е неговото тефтерче. Едната стихосбирка излиза от печатница, а другата – изпод самара на коня. Нещо велико! И в това тефтерче на Левски има записано едно Ботево стихотворение. Самият Апостол се е опитал да пише стихове. Чистотата на тефтерчето на Левски е равна на силата на метафоричността и гениалността на Ботевата поезия. А ние употребяваме високопарни думи за тях, защото сме безсилни да осмислим една проста работа – как ей така, без да се надяваш на нищо, отиваш да дадеш живота си“ – заявява Николай Милчев.

В разговора на Ирина Вълчанова с Николай Милчев ще чуете още за писмото на Ботев до Тодор Пеев и за вечната връзка между делата на „малките“ и „големите“ хора.