Магдалина Станчева: археология в центъра на София

Чуйте предаването
Има хора, чиито имена не отекват шумно във времето, не са гръмки, бомбастични, блестящи, но заедно с това ако ги нямаше, едва ли бихме могли да живеем така, както живеем, да сме заобиколени от това, с което сме заобиколени. Такова име е Магдалина Станчева (1924-2014), наричана „главният археолог на София“, а за мнозина – Пазителка на тайните на София, Пазителка на софийските потайности. Всъщност, ако трябва да ѝ се дава определение, най-подходящото би било Спасителката на древна София. Спасителка, защото благодарение на нея центърът на българската столица има този свой вид – на съхранени старини, които сред модерността и дори помпозността на сградите, показват друг облик на града – древен, топъл, приютяващ. Градската археология е тежък труд, който – на всичкото отгоре – се сблъсква с властови институции, които нямат кой знае какъв пиетет към старините, по-важни са плановете и петилетките.

Магдалина Станчева. Снимка: nbulibrary-blog.euПаднало ѝ се на Магдалина Станчева да работи тъкмо в такова тежко, дори непосилно за честните и отговорни професионалисти време – т.нар. „години на социалистическо строителство“. Тя обаче с много храброст, упоритост и интелектуална находчивост успява да задържи устрема на новата власт да помете всичко старо под веригите на булдозерите и кулите на крановете.
Само един пример: благодарение на нея е запазена черквата „Света Петка“, която комунистическите властимащи са искали да изравнят със земята. За тази невероятна жена, човек, учен, общественик, дарител идва реч в предаването „Премълчаната история“ на 19 юни 2019 г. с Калина Гарелова, която заедно с Яна Сарандева се е заела да подготви сайт за живота и делото на Магдалина Станчева. Дума се отваря и за градската археология и урбанистичните решения, когато се открият древни находки, както и за това умеем ли да пазим добре своето историческо богатство.
По темата разговаряме с арх. Павел Попов.


Още от Премълчаната история (1001 защо – Ефир знание)