Свидетели ли сме на отклоняване от климатичните норми?

| обновено на 26.06.19 в 18:09
Фрагмент от ''Цветовете на деня'', 26.06 2019 година


Напоследък в още младото лято се наблюдават порои - както на Балканите, така и у нас. Днес се очакват дъждове в пет области на страната, ако вече не се и случват. Климатолозите предупреждат за големи жеги през тази седмица в различни части от Европа - Испания, Франция, Белгия и Италия. Лятото във Видин е горещо, но с чести превалявания. 

Аномалии ли са тези дъждове и има ли отклонение от характерната за периода климатична норма? 

"Към момента има много сериозно отклонение от климатичната норма. Нормата е за среден 30-годишен период, а последният такъв е 1961-1990 година. След 1 година ние ще изпълним следващия период - от 1991 до 2020 година. Днешните температури, които се наблюдават навсякъде по света, са отклонение от нормата 61-90 година. Всички с положителен знак. Това доказва, че този период е значително по-топъл от този в края на миналия век. От 2000 година насам ние не сме имали студено лято. Летата в България от 13 години насам са с повече от градус по-топли от споменатата норма", казва  професор Георги Рачев, климатолог, който от 35 години професионално се занимава с изследване на климата. 

Сегашните дъждове не са аномалия за България, уточнява още професорът от Софийския университет.

"Това лято не е лошо. Не е и влажно. Миналата година от 15 юни започна да вали, та така до края на следващия (юли) месец. Съсипана беше реколтата от български домати, слънцето беше малко, а дъждовете много. Точно преди година, връщайки се към юли, се сещам че имаше места с три пъти над нормата валежи. Сега изпращаме един юни с валежи, които са с норма и половина отгоре, но пък е топло. Това е по-добре от сушата и студа. Не можем да говорим за аномалия. Миналата година говорим за над 150 % от нормата. През 2014 година имаше много наводнения, дори хора загинаха. През 2005 година загинаха още повече граждани. Такъв е нашият климат тук".

Юни месец е най-валежният месец от лятото, а средносрочната прогноза е, че температурата ще продължи да се покачва.

"Такава е традицията на сегашния месец, а тя особено силно е изразена за Видин. Ако сега не вали, няма кога. Извадих данни от метеограмите от световните центрове. Към 4 юли ще вали при вас, а преди и след това - единствено слънце и високи температури. Още от утре ще е над 30 градуса. Минималните температури ще са между 16 и 20, а максималните стигат до 33 градуса. По-хубаво време не можем и да искаме. Видин и видинският регион са много особени, защото там се срещат Карпатите и Стара планина. Климатът във вашия град наподобява в доста отношения средиземноморския".

През 2021 година нещата ще са променeни, защото летата ще се съвраняват със съвременната норма 1990-2020 година. Тогава те ще бъдат 'новите нормални лета'. През сегашния период само 7 от летата са били в норма, допълни професор Рачев.

Изменение на климата е термин с широко значение, който се отнася до промяната на климата на земята в дългогодишен период от време. Същият феномен често се нарича и глобално затопляне, който обаче отчита човешките дейности като главен фактор за затоплянето на климата.

"Хората имат роля в промяната на климата. В тази промяна има много икономика, затова големи корпорации, които се занимават с добив на енергия и с пласиране на фосилни горива, имат изгода да разпространяват даден тип мнение. Хората влияем пряко на климата чрез промяната на химическия състав на атмосферата. Всяка една година човечеството емитира във въздуха около 35 милиарда тона въглероден диоксид. Само преди месец беше премината границата от 410 ppm (части) на един милион части въздух. Това не се е случвало в последните 10 милиона години. С изгарянето на тези фосилни горива ние променяме химичния състав на атмосферата в ниската част, където живеем. В пропосферата също - слоят над морето. Това разпределя по друг начин на слънчевата радиация, а оттам - парников ефект. Последните 10 години са най-топлите години откакто се водят метеорологични наблюдения".

На мнение, че климатичните промени излизат извън нормите, е климатологът Антоанета Йотова. Климатичните промени са резултат на природни фактори, но не трябва да се неглижира и човешкото участие, казва тя пред Българското национално радио. Човечеството трябва да работи паралелно за смекчаване на неблагоприятните последствия от климатичните промени и за адаптиране към тези, които вече се случват.

"Всеки вече вижда, че тези преливни извалявания са доста по-често. Все по-интензивни са. Това означава, че климатичните промени се изразяват не само чрез високи температури, но и чрез екстремни прояви на времето. Фокусът не винаги трябва да бъде само върху температурите, а по начините, по които климатичната система реагира. Климатичните промени са резултат от природни фактори, но е и факт човешкото участие. В последните 150-200 години климатичните промени са в неблагоприятна посока. Хората напредват, а с това икономиката и технологиите. Инфраструктурата често е в риск от тези климатични промени. 

Видинчани също отбелязват, че летата стават все по-горещи:

"Когато вали постоянно, лятото е по-влажно... Прави впечатление, че всяко следващо лято е все по-горещо, а климатът влияе на хората по различен начин... Разбира се, че влияем на климата и то в лошия смисъл на думата... Преди летата не бяха толкова горещи..."

Световното население ще се увеличи до почти 11 милиарда души до края на века. Това показва нов доклад на ООН. Увеличаването на населението от настоящите 7,7 млрд. души до почти 11 милиарда поражда тревога за още по-голям недостиг на природни ресурси и ускоряване на глобалното затопляне. Евростат оценява, че през 2018-а година емисиите на въглероден диоксид (CO2) от изгаряне на изкопаеми горива са намалели значително в рамките на Европейския съюз с 2,5% в сравнение с предходната година, като по този показател България е на второ място с намаляване на вредните въглеродни емисии с 8,1 на сто. Емисиите на CO2 са основен фактор за глобалното затопляне и около 80% от всички емисии на парникови газове в ЕС. Те се влияят от фактори като климатични условия, икономически растеж, размер на населението, транспорт и промишлени дейности. Сегашната средна световна температура е с 0,85ºC по-висока, отколкото е била през 19 век. Всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предишното, откакто започва да се води статистика по въпроса през 1850 г.

И докато търсим отговор на проблема, наречен глобално затопляне, остава ни единствено да се насладим на поредното лято - вълнуващо, горещо и дъждовно, а ако "мечтаем за разноцветна дъга, то трябва да сме готови да попаднем под мокър и хладен дъжд", казва Доли Партън.

Още от Цветовете на деня