Има ли втори живот за пустеещите селски училища

Бивши училищни сгради се превръщат в цехове, хотели за селски туризъм и арт центрове

Интервю на Таня Милушева с Юлия Йорданова и Борислав Борисов в предаването ''Хоризонт до обед''

Университетският център „Родопи“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е структура за изучаване на природата и населението в Родопите. Базата в село Славейно, разположена в бившия пансион към местното, вече неработещо училище, има 100 легла.

„Училището, ако го заобиколите от горната страна, ще видите каква пълна скръб. Като го гледаме, страдаме“, казва пред „Хоризонт“ бивш учител, жител на селото.

Пансионът е поддържан, защото се използва от СУ и всяко лято идват студенти, но училището е в плачевно състояние, обяснява и друга жителка на Славейно, също бивша учителка.

В село Влахи, община Кресна, старото училище е превърнато в „Училище за природа“. Според Юлия Йорданова от УС на едноименната фондация, това е „инвестиция с по-дългосрочен ефект“, защото образователният профил се запазва.  

Екоучилището е било създадено от млади ентусиазирани доброволци, занимаващи се с опазване на околната среда. „Решихме, че може би е добре да възстановим старо училище и да го превърнем отново в училище. Но училище за природата сред природата", разказа тя.

Старото училище във Влахи е било изоставено още през 70-те години на миналия век. Община Кресна обявила търг за продажба на сградата преди повече от 15 години, с условие да не се сменя предназначението и сградата да се ползва за образователни цели. „Тогава нашата организация кандидатства с програма как смятаме да го развиваме, купихме тази сграда.“

Училищната сграда не е голяма – едва 240 кв. м. разгъната площ. Била е ремонтирана няколко години. Сега предлага еднодневни и уикенд програми за деца от региона. През обучения сред природата са преминали около 100-120 деца. Доброволците, участвали във възстановяването, които също са обучавани по различни проекти, са повече от 200 – от България и други страни. 

Това са само два примера за сегашното битие на изоставените селски училища. Не са малко случаите, в които фондации, занимаващи се с изкуство, преобразяват старите училища в арт резиденции, като така ги спасяват от бавна разруха. 

„Закриеш ли училището, закриваш и селото“, посочи пред БНР Борислав Борисов, председател на Асоциацията на българските села. Той цитира данни, според които през 2011 година в селски училища са се обучавали 112 хиляди ученици, през 2016 г. те са били 90 хиляди, а  тази година очакването е да се свият до 80 000.

Борисов отчете факта, че през последните години по различни европейски програми в някои училища, които не са били закрити, е било инвестирано доста – сменени са били дограми и покриви.

Все още обаче основният проблем за всички активни хора, които остават да живеят на село и да отглеждат децата си там, инвестирайки в земеделие, туризъм и други дейности, остава липсата на местно училище и ежедневното им извозване до други места.

„Последните години се изливат милиони европейски средства в селско стопанство, в модернизация на техника, на предприятия, на инфраструктура. Трябва да се инвестира и в училищата, тъй като децата на хората, които работят в земеделието, което е най-големият отрасъл, няма къде да учат и те трябва да имат алтернатива, а не да пътуват всеки ден по 15 км до градските центрове“, коментира Борислав Борисов.

„Тази вълна на закриване на училищата в селата, която започна масово 2004-2006 година, превърна част от старите училища в архитектурни призраци. Неслучайно хората изпитват изключителна тъга, разочарование и угнетение от това, че училищата, в които са израснали стотици, хиляди личности на България – лекари, адвокати, политици включително са тръгнали от селата, в момента голяма част от училищата се рушат или са вече разрушени.“

Според Борисов, част от училищата са били продадени прибързано и вече са частна собственост. Около 15% от закритите училища са превърнати в предприятия или складове на фирми, тоест са сменили предназначението си. Други са изкупени от инвеститори, които изчакват, за да ги превърнат в хотели за селски туризъм. По данни на Асоциацията на българските села това се отнася за около 20 на сто от бившите училища.

Борисов сподели, че местните хора не възприемат еднозначно този факт. „Местното население чувства болка от това, че училището, което е било център на познанието, на едно духовно развитие и е давало образователен тласък на хората, в момента е една машина за пари, дори да допринася в икономиката.“

Борислав Борисов даде примери от последните години и посочи много инициативи на хора, които учредяват сдружения, събират се в групи и искат да възстановят изоставени училища в селата. Увеличава се броят на хората, които търсят алтернативно образование за децата си и тъй като в конвенционалните градски училища това не може да се случи, вече има няколко такива училища в естествена селска среда, изтъкна той.

Още детайли по темата чуйте в звуковия файл. 

Още от Хоризонт до обед