За връзките между дантелата и гоблена - семейна история от Горна Оряховица

Тя е пазителка на калоферската дантела, той - сред малцината мъже гобленари у нас

Репортаж на Здравка Маслянкова за предаването ''Хоризонт да обед''
Възрастно семейство от Горна Оряховица е посветило живота си на съхранението на българските шевици и дантели. 73-годишният Иван Маринов е сред малцината мъже гобленари у нас, а напоследък се е отдал на везането на шевици. Три години по-младата му съпруга Маргарита Бонева е една от пазителките на калоферската дантела. Семейство са от близо 50 години и не спират да повтарят, че общото между тях е страстта към традициите и конците.

Бившата учителка Маргарита Бонева и някогашният машиностроител Иван Маринов по брачно свидетелство са семейство Иванови от близо половин век. Запознали се в родната Горна Оряховица, събрал ги общ приятел и те установили през годините, че с плетки и конци на семейните седенки в собствения им хол могат да изкарат часове в сладки приказки и отдаденост на изкуството на везбата – той се е посветил на гоблените, а тя – на калоферската дантела. 

„Дантела се прави с търпение и много любов. С плетенето на калоферска дантела си почивам“, споделя 70-годишната бивша учителка Маргарита Бонева от Горна Оряховица. Преди четвърт век започнала да се учи на тънкостите на калоферската дантела под ръководството на Величка Радулова от калоферското село Баня. „Това е занаят, който се учи от ръце, а не от книга“, споделя днешната пазителка на калоферската дантела.

Снимка: Здравка Маслянкова
„Променила съм през годините приоритетите. В началото плетях изключително за дрехи и за интериора в къщи. После започнах да плета икони, ангели, пеперуди. От 2012 година плета много бижута. Всяка една дантела те научава на нещо ново. Бъдеще надявам се да има“, казва още Маргарита.

Иван е ушил десетки гоблени. „Занимавах се навремето с гоблени, впоследствие бродерия вече захванах, бижута правихме. В София нейна братовчедка ни запали и започнахме от конете най-напред и след това вече станаха много", впуска се в разпалени обяснения той. 

Шиенето е женска работа, ще възкликнат разбирачите, но гобленарят Иван Маринов отдавна е загърбил подмятанията за хобито си с иглата и конците. „Приятелите и роднините вече са свикнали“, уверява ни той. 
„Горе-долу добре реагират, не е да кажат: "Сега защо го правиш?" Това е хоби станало. Когато още работех, защото вече съм пенсионер, вечерно време го правех за успокоение и за отмора. Бавно е, бродерията по-бързо става от гоблена, защото гобленът е жичка зад жичка върви.“

Сега гобленарят се запалил по шевиците. Казва, че заради богатството на цветовете, самоковската шевица му е най на сърце, а от различните орнаменти, най-обича да бродира канатицата, заради символиката ѝ за здраве.

Маргарита Бонева пък е изплела километри калоферска дантела. „Повечето случаи работя с бяло. Напоследък изключително много със сребърни метализирани конци, с различни цветове, розовото също ми е любим цвят. Мотивите са преди всичко цветята.“  

Снимка: Здравка Маслянкова
Философията на калоферската дантела е връзването на възелчета. Има точно две умения – усукваш и плетеш, но сплитките са 250 вида, а и конецът трябва да е изпънат, обяснява познавачката на тайните на калоферската дантела и пояснява, че тя е идентична на брюкселската, но при нашата флоралните мотиви са повече и по-красиви.

„Мога, искам, трябва, ще го направя“, така мотивира ученичките си Маргарита Бонева. „Традициите трябва да се пазят“, призовава съпругът й Иван Маринов. „Младите да го запазят – бродерията и всичкото, но рядко са, намаляват хората, които се занимават с това нещо“.

"Сега съм запалила едната си внучка, по-голямата, тя е на 7 години и на малкия цилиндър се хваща, даже преди време оплете една лента и беше много хубаво, допълва  Маргарита Бонева. 

Любов, отдаденост, любопитство и търпение. Това ще запази българските шевици, убедени са семейство Иванови.

Тяхната история чуйте в звуковия файл. 
Още от Хоризонт до обед