Странната и неразбираема молба на гадаринските жители

''По пътя към храма'', 21.07.2019 г.

В Петата неделя след Петдесетница, Христос изцелява двама обладани от бесове човеци. Той им дава свобода и радост, като чрез това ги предлага като пример на самите нас за сила Божия, промисъл и съвършенство.

"И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинскa, срещнаха Го двама, хванати от бяс..." (Мат. 8:28)

"Братя и сестри,

Преклонението пред Бога не е резултат на страх от природните явления. Човекът е имал страх от природните стихии, но зад тях той винаги е виждал друга Сила, от Която те зависят. Обратно! Това преклонение е довеждало и довежда до радост и възторг. Опитът ни подсказва, че Бог откликва на нашите копнежи. Затова винаги след истинска връзка с Него, човек се чувства облекчен, разтоварен, въодушевен, готов да започне славословие. Премъдрият Иисус син Сирахов казва: "Страхът Господен е слава и чест, веселие и венец на радостта. Страхът Господен ще услади сърцето и ще даде веселие, радост и дългоденствие... Страхът Господен е дар от Господа и поставя в пътеките на любовта" (Сир. 1:11-13).

Страх от Бога имат не само вярващите хора. И бесовете вярват и треперят (Як. 2:19).

Към такива размисли ни подтиква и днешният евангелски разказ за гадаринските бесновати. Ние сме слушали за такива бесновати, за хора, обхванати от зъл дух, които имат страшна сила. Такива никой не може да укроти. В древност в някои големи църкви имало определено място, където те били връзвани. В гр. Несебър, отляво на храма "Св. Богородица" има специално подготвен подиум за тях. В църквата "Св. Климент Охридски" в Охрид има стаичка за бесновати. Преданието разказва, че които преспивали в храма, на другия ден оздравявали. Силни са действащите бесове чрез хората. Само пред Всевишния те треперят и не могат да устоят.

Братя и сестри,

Необходимо е малко повече вдълбочаване и изживяване на евангелските събития и всеки ще види злото, но ще проумее и силата Божия, която го сразява. Ние сами не можем да се справим със злото, но Бог е с нас. Примерът от евангелското четиво ни насърчава. Затова, да идем по домовете си и всред познатите си да изповядваме колко силен е Господ, какво може да направи. Да Му се поклоним! Амин!"

Ставр.ик. Иван Кондаков

В рубриката "Съвременна Библия" - в края на миналата седмица четири приятелчета от Австралия на възраст от 10 до 14 години взимат опасно решение. Крадат автомобила на един от родителите и тръгват на път. Автомобилът е огромна високопроходима машина. Колкото и да ви е чудно, четирите деца изминаватуспешно цели 900 км. преди полицията да ги залови. В тази история открих паралели с милиони човешки съдби. Това са съдби не на деца, а на възрастни хора, избрали да карат незаконно, безпосочно и безнадеждно по магистралите на живота. Може би точно затова Исус държи да ни каже, че е Пътят. Има начин да караме законно, да знаем накъде сме тръгнали и да имаме надежда, че пътуването ще е успешно. Какво ни пречи? Тази дива детска компания от Австралия ще ни помогне да разберем.