Седмицата, в която избраха за първи път жена да оглави Еврокомисията

Седмицата на бързи обороти с Мария Янакиева

Жена ще оглави Европейската комисия за първи път, и от половин век насам това е представител на Германия. Бившият министър на отбраната Урсула фон дер Лайен ще поеме ръководството от Жан-Клод Юнкер на 1 ноември. 

Урсула фон дер Лайен даде обещания, че начело на Еврокомисията ще направи усилия по всички горещи проблеми на общността – от климата до равнопоставеността на половете. Тя обеща да намери и добър баланс между Западна и Източна Европа, при разпределянето на ресорите в новата Еврокомисия.

„Решена съм да постигна добър географски баланс, защото виждам, както и всички други, че по този показател трябва да осъществим напредък. Важно е да намерим комисари, така че и източната и Централната част на Европа да бъдат представени подобаващо“, каза тя.

Фон дер Лайен коментира, че диалогът между Брюксел и страните от Централна и Източна Европа е много остър. Тя е на мнение, че сред хората в тези държави надделява чувството, че се критикува цялото население, а не отделни дефицити в правосъдните им системи. Позицията на новия председател на Еврокомисията е, че финансови санкции срещу Полша или Унгария трябва да бъдат възможно най-последната мярка.

Урсула фон дер Лайен настоява половината от комисарите да са жени. Вече научихме, че има българка в нейния екип. Българка застава начело и на говорителите на Европейската комисия – Мина Андреева оглавява службата.

Пак напрежение около Иран

Ново напрежение в отношенията между САЩ и Иран. Президентът Доналд Тръмп заяви, че американският военен флот е унищожил ирански дрон в Ормузкия проток. Това е пореден инцидент в района, през който се превозва голяма част от световния петрол и Тръмп предупреди:

„Иранският дрон е игнорирал няколко призива да се оттегли и е заплашвал сигурността на кораба и екипажа. Дронът е бил незабавно унищожен. Това е последният от многото провокативни и враждебни действия на Иран срещу плавателни съдове в международни води. САЩ запазват правото си да защитават персонала си, нашите съоръжения и интереси.“

Иранското ядрено споразумение бе в центъра на обсъжданията на външните министри от Европейския съюз в Брюксел. Британският външен министър Джеръми Хънт заяви, че все още има време да се спаси договореността с Техеран. Според френския първи дипломат Жан-Ив льо Дриан Европа трябва да остане единна в опит да върне Техеран в сделката.

А Иран призова европейските държави да вземат практични и отговорни мерки за спасяване на споразумението. Настояваме за реципрочност на правата и задълженията между страните, заяви Абас Мусави, говорител на иранското министерство на външните работи.

Русия – връзки с Германия, и резолюция на Европарламента

Замъкът „Петерсберг“ край Бон беше  домакин на среща между външните министри на Германия и Русия. Списъкът от теми за Хайко Маас и Сергей Лавров бе дълъг – от бъдещето на ядрената програма на Иран, през конфликта в Източна Украйна и Сирия до надпреварата във въоръжаването и газовите доставки. Германия често е критикувана, че води самостоятелна политика с Русия, извън ЕС и НАТО.

Германският първи дипломат заяви: „Няма нито един проблем в световната политика, който можем да решим без диалог с Русия“.

Сергей Лавров акцентира върху „Северен поток“: „Оценяваме високо политиката на Берлин за гарантиране на енергийната сигурност в Европа, включително подкрепата за газопровода „Северен поток 2“. Това е търговски проект, който ще укрепи енергийната сигурност, диверсификацията на трасетата и ще намали транзитния риск.“

Междувременно Европейският парламент прие резолюция, с която призовава руските власти „безусловно да освободят всички незаконно и произволно задържани украински граждани – " в Русия и в завзетите земи на Украйна”.

На вота присъства бившият украински президент Петро Порошенко, който включи и България в коментара си, както и решението на руския президент Путин да разшири облекченото издаване на руски паспорти.

„Мисля, че това е ключове елемент от хибридната война. Путин намери причина, за да продължи нахлуването си в Украйна. Радвам се, че всички страни-членки на ЕС разбраха, че този сценарий за намеса в изборите може да се използва срещу всяка европейска страна, в т. ч. и България. И искам да благодаря на България за солидарността, която показа с Украйна“, каза той.

Регулирането на ситуацията в Югоизточна Украйна е възможно единствено с пряк контакт на Киев с Донецката и Луганската народна република. Това заяви руският президент Владимир Путин на среща в Санкт Петербург с лидера на украинската партия „Опозиционна платформа – за живота“ Виктор Медведчук.

Турция – санкции от ЕС заради сондажи, от САЩ заради С-400 и годишнина от преврата и

Решението на ЕС да намали отпусканите на Анкара средства, както и да прекрати диалога заради сондажите за природен газ и нефт край бреговете на Кипър, няма да окаже влияние на решителността на турските власти да продължат с енергийните дейности в района. Това става ясно от изявление на турското външно министерство .

Турция ще продължи газовите си сондажи, това намерение изрази турският външен министър Мевлют Чавушоглу пред европейския първи дипломат Федерика Могерини. А Могерини е изразила и солидарността на Съюза с турския народ във връзка третата годишнина от опита за преврат в страната.

С военни демонстрации в Турция бяха отбелязани 3 години от опита за военен преврат в нощта на 15 юли 2016 г. В него участваха над 8000 войници и близо 200 генерали, използвани бяха танкове, бойни самолети и кораби.

Министерството на външните работи на Турция излезе с изявление, в което се казва, че спирането на програмата за бойния самолет Ф-35 за страната е несправедливо и може да се отрази на отношенията със Съединените щати. Това е първата реакция, след като Белият дом официално обяви, че блокира участието на Анкара в програмата заради решението ѝ да купи руски ракетни системи С-400.

Всички турски пилоти, които са на обучение в Съединените щати по програмата за Ф-35, се очаква да напуснат страната до края на месеца – заяви Елън Лорд от американското военно министерство.

Премиерът на Косово подаде оставка

Премиерът на Косово Рамуш Харадинай подаде оставка. Бившият лидер на Армията за освобождение на Косово обяснил на министрите си, че е получил искане за изслушване в Хага и че не иска да се явява там като премиер. Според Харадинай сега е ред на президента Хашим Тачи да започне консултации за провеждане на парламентарни избори в Прищина. Харадинай е разкрил, че на следващия вот „ще се кандидатира отново пред хората и ще се опита да спечели тяхното доверие“.

Холандия частично виновна за жертвите в Сребреница

Холандският Върховен съд потвърди предишна присъда, според която холандската държава е частично виновна за смъртта на 350 босненски мюсюлмани, които са били изгонени от база на ООН и убити от босненските сръбски сили в Сребреница през 1995 г.

Съдът реши, че холандският контингент в мироопазващите сили е можел да позволи на босненските мюсюлмани да останат в охраняваната база, а като ги е предал на частите на босненските сърби, ги е изложил на  малтретиране или смърт.

Шансът хората да оцелеят е изчислен на 10% процента, това е и отговорността на холандската държава. Предишното решение бе, че вероятността е 30%. Първият доклад по случая доведе до оставката на правителството на Вим Кок през 2002 година.

Още от Седмицата на бързи обороти