Какви са заплахите за световната икономика 75 г. след Бретън Уудс

Репортаж на Марта Младенова за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

„Либра“ - това е ключовата дума, с която отбелязваме 75-години от Бретън-Уудската конференция, на която се поставят основите на модерната икономика. Днес над нея тегнат заплахите от търговска и валута война, а в дневния ред на институциите, създадени в курортното селище преди 44 години, все по-често се появява проблемът с дигиталните валути.

Последната се нарича „Либра“ и е проект на Фейсбук. Какъв е заветът от Бретън Уудс е въпросът, на който Марта Младенова потърси отговор в разговор с няколко световни експерти по търговия и валути и с един историк - проф. Кърк Дорси от Университета в Ню Хемпшир, специалист по споразумението от Бретън Уудс.

„Припомням на студентите си, че в Ню Хемпшир ние сме на мястото, където се е провела конференцията в Бретън Уудс, около месец след Десанта в Нормандия. Казвам им, че всички тези хора са се събрали през 1944 година заради много допуснати грешки през годините.

Студентите ми познават много добре американското гробище в Нормандия. Виждали са го на снимка или са го гледали в документални филми. Аз обаче им казвам, че това не е най-голямото американско гробище във Франция. То е от загиналите през Първата световна война“.

Като урок по история започва интервюто с проф. Кърк Дорси от Университета в Ню Хемпшир - американския щат, в който се намира Бретън Уудс, където е поставено началото на модерната финансова система. От 1 до 22 юли 1944 година, когато все още Втората световна война не е свършила, делегати от 44 държави се събират в курортното селище, което получава и широк медиен отзвук.

В Бретън Уудс се създават три ключови институции - Международният валутен фонд, Световната банка и Международната търговска организация, а замисълът на всички е един - да не се повтаря депресията между Първата и Втората световна война и никога повече светът да не стига до толкова голяма катастрофа, какъвто все още се случва към онзи момент, допълва Джим Колби, който е член на управителния съвет на Комитета „Бретън Уудс“ - организацията, която поема задачата да пази завета на споразумението, с което участниците си обещават никога повече да не правят същите грешки. 75 години по-късно имаме нужда именно от това - грешките са други, предизвикателствата също.

„Някои от промените, които се случват и се ускоряват постоянно, са в дигиталния свят. Общуването и плащането в технологичния свят става много по-бързо. Освен това вече виждаме дигитални валути като биткойна. Ето защо дигиталната промяна е едно от предизвикателствата, с които ще трябва да се справим.

Второто е увеличаването на населението и въпросът - как да осигурим за всички тези хора подслон, образование и възможности. Важно е тези хора да порастват с вярата, че пред тях има хубаво бъдеще. В противен случай ще се превърнат или в терористи, или в отчаяни и изолирани от обществото хора, които ще се противопоставят на всичко.

Третото предизвикателство със сигурност е в климатичните промени. Това е нещо, което ни се случва сега и аз мисля, че институциите трябва да се приспособят към новата реалност и да бъдат способни да реагират адекватно, отколкото са го правили до момента.

И последното нещо, което ще посоча, е това, с което аз съм най-запознат, а именно - търговията. Убеден съм, че Световната търговска организация има нужда от цялостна промяна. Предлаганата от нея система трябва да се модернизира, подобри или казано по друг начин - да се реформира изцяло. Всички обаче трябва да разберем, че организацията все още има много важна роля в глобалната търговия“.

Съединените щати се опитват да запазят доминиращата си позиция, но Китай я оспорват с цената на всичко, а решението няма да дойде скоро, допълва Уилям Лий - главен икономист на института „Милкен“, с десетилетия стаж в Международния валутен фонд и Федералния резерв: „Това е много важен въпрос - как правиш промяната? Много хора казват, че трябва да се седне на масата за преговори, както се случи преди 75 години в Бретън Уудс и да се водят дискусии за това каква промяна ни е необходима. Това звучи чудесно, само че има много държави, които искат да потвърдят привилегиите, получавани при предишната система, въпреки че системата напълно се е променила вече.

Дигиталната търговия изисква по-голям мащаб, а държавите, които го нямат, се страхуват, че ще бъдат доминирани от глобалните играчи. В системата Бретън Уудс почти не може да защитаваш принципи, които са изгодни само за теб, но не и за останалите. Именно затова правилата се променят толкова бавно.

Правилата се променят бавно, но отношенията между страните - изключително бързо, допълва проф. Дорси, който все още не може да си обясни как политик като американския президент Доналд Тръмп е избран на поста и ръководи най-голямата икономика в света: „Тръмп живее в онзи свят, в който само Съединените щати могат да спечелят, а останалите държави - да изгубят. Не съм убеден дали Тръмп наистина мисли така, но действията му са именно в тази посока. Много хора в Съединените щати мислим, че Тръмп просто връща часовника в предвоенния период и като казвам предвоенния, имам предвид - преди Първата световна война. Тогава политиците са мислели така - „когато ние печелим, останалите държави губят. Когато ние губим, всички губят“. Не може да го позволим“.

„Ние виждаме разцвет на национализма и популизма не само в Съединените щати и политиката на президента Тръмп, но и в Европа, Бразилия, Индонезия и още много държави. Турция е много силен пример в тази насока. Много е лесно да се повлекат тези държави надолу, но ние трябва да се придържаме към разбирането, че ако се придържаме към международните споразумения и начин на правене на търговия ще бъде много по-добре за всички, отколкото всяка страна да действа сама за себе си“, допълва Джим Колби, според когото Русия също върви надолу.

Именно това го кара да се върне назад във времето и да признае, че на Запад не винаги са усещали неудовлетворението, което е имало сред страните от съветския блок. Студената война също е оставила своя отпечатък в тези 75 години, за които трябва да направим равносметка и да си спомним думите на Джон Мейнард Кейнс:

„Чудесно е за нашия бизнес, за предприемачите ни и за безработните, че могат да усетят вкуса на надеждата отново“, казва Кейнс година след подписването на споразумението от Бретън Уудс, но според Уилям Лий свободната търговия е нещо, което трябва да преосмислим:

„Това, което Съединените щати се опитват да направят, е да промотират търговията между две държави. Подходът е или между две държави, или между две - три държави, но не повече - както е споразумението с Канада и Мексико. Формираме малки зони на свободна търговия и без митнически такси, а целта е да се гарантират работни места и печалба за всички участници, които са формирали нашата малка търговска група.

Ако имам двустранно споразумение с България, аз ще гарантирам, че каквото и да търгуваме помежду си, то ще носи печалба и за двете страни. И ако питате какво е хубавото в този подход, то отговорът е в избора. Ако България не смята, че ще спечели от двустранно споразумение с мен, няма да търгува със Съединените щати и ще сключи договор с друга държава.

Това е начинът, по който могат да се подобрят отношенията между две партньорски държави. По този начин се предоставя гъвкавост на България, която винаги може да каже - нещата са се променили и аз искам да предоговоря отношенията си само с една държава, но няма необходимост да го правя с останалите си партньори. Това е невъзможно според системата от Бретън Уудс, защото там се изисква съгласие от всички, когато някоя държава иска да настъпи промяна заради настъпили нови обстоятелства“, казва Лий и обръща внимание на още едно ново обстоятелство - дигиталните валути. И тъй като министрите на финансите във формата Г-7 коментираха създаването на валутата на Фейсбук – „Либра“, разговорът се концентрира върху нея:

„Най-големият въпрос е кой ще регулира либрата и трансакциите, които ще се извършват с нея. Именно това е нещото, с което трябва да се справим. Нали знаете какво ще се случи, ако всички, които имат Фейсбук акаунт, решат да търгуват в либра. Това са милиарди хора. Това поставя под въпрос икономическото и финансовото устройство на системата такава, каквато я познаваме в целия свят“, допълва Лий, според когото е време светът да признае, че такива валути ще съществуват.

„Ние вече имаме валута, която наподобява либрата - нарича се „Специални права на тираж“ и е използвана от Международния валутен фонд. Само че тази валута служи само за трансакции между централните банки и се използва за разплащания между държавите. Тъй като използването ѝ е в много стриктно регулирана среда, тя съществува от години, но много хора изобщо не знаят за нея, просто защото никой не говори за нея“, отбелязва той.

Преди да се въведе еврото, Европейският съюз използва екю, за да приравнява вноските в бюджета от различните страни - членки, а след това идва и единната европейска валута, чийто успех Лий оспорва. Но това дава повод да върнем разговора към фиксираните курсове и златния стандарт.

„От 1944 година до 1970 година Съединените щати се съгласиха да имат фиксиран курс на долара към златото - 35 долара за унция злато. Останалите държави обвързват курса на собствените си валути. През този период има няколко девалвации на валути, но те се случват с помощта на Международния валутен фонд и не се случва сериозен проблем. През 71-ва година обаче Ричард Никсън решава да премахне фиксирания курс, защото много хора спекулират. Купуват злато от Съединените щати и го продават навън. Решението му е правилно и оттогава светът има плаващи валутни курсове“, припомня Кърк Дорси, а ето и откъс от речта на Никсън:

„Силата на националната валута е базирана върху силата на националната икономика. Към момента американската е най-силната на света“, казва в архивния запис президентът Никсън, а всички експерти, с които се срещаме сега, са убедени в едно - в търговската война, няма място за девалвация на съвременните валути, ако следваме здравия разум.

И тук идва място за любимия цитат от Кейнс - на Уилям Лий: „Когато фактите се променят, аз променям мнението си“. Мисля, че ако Кейнс беше сред нас днес, щеше да каже - „Виж как светът се променя. Ако и ти не го направиш, най-вероятно ще умреш“.

Джим Колби протяга ръка към трудовете на друг икономист, макар и от много по-ранна епоха: „Аз съм много голям привърженик на свободната търговия, затова по-скоро бих прибегнал до цитат от Адам Смит. В неговите трудове може съвсем точно да намерим колко ценно е страните да търгуват свободно помежду си, как хората купуват и продават стоки и услуги. Това обогатява всички“

Мненията на експертите можете да чуете в звуковия файл.
Още от Събота 150