Украинците гласуват на предсрочни парламентарни избори

| обновено на 21.07.19 в 19:02

Украинците гласуват днес на предсрочни парламентарни избори, на които се очаква новият президентът Володимир Зеленски да вкара нови лица в политиката и да утвърди властта си.

Избирателната активност остава ниска, като към 19 часа  своя глас са дали над 37 процента от избирателите. Политолози обясняват този факт с отпускарския летен сезон и с умората на хората от политиката.

Няма определен праг на избирателна активност, така че изборите във всички случаи ще бъдат обявени за валидни. Киев забрани участието на наблюдатели от Русия и се отказа да кани представители на ОССЕ, което се случва за първи път откакто в страната се провеждат парламентарни избори.

По данни на полицията, към 15 часа местно време, подадените сигнали за нарушения са били над 1 200, като вече са образувани десетки дела.

В Одеса полицията проверява получена информация за поставянето на взривни устройства в 9 избирателни секции. Подобни сигнали, които се оказаха фалшиви, бяха получени по-рано и в други украински градове.

Това са последните избори, които се провеждат по мажоритарно-пропорционалната система. След това ще влезе в сила новият избирателен кодекс, според който следващите депутати ще бъдат избрани от партийните листи.

Изборите бяха свикани от 41-годишния президент Володимир Зеленски, телевизионна звезда без политически опит. Той спечели президентските избори през април с голямо мнозинство, но се сблъска с парламент, подкрепящ предишното ръководство.

Общо в избирателните списъци са включени 34 милиона украински граждани. В изборите обаче няма да могат да участват около 3 милиона жители на Донбас, както и приблизително същия брой украинци, живеещи в Русия, защото избирателните секции в украинските дипломатически мисии са затворени, отбелязва ТАСС.

Според най-новото допитване на център „Социален мониторинг“ и Украинския институт за социални изследвания „Яременко“, извършено между 3 и 10 юли, в Радата ще влязат само четири партии.

Президентската формация „Слуга на народа“ запазва водачеството си с 42,5%, втора е благосклонната към Русия „Опозиционна платформа - За живота“ с 15,1 на сто. След тях се нареждат партията на бившия президент Порошенко „Европейска солидарност“ (8,1 процента) и „Отечество“ на Юлия Тимошенко (7,6 на сто). 

Новопоявилата се през май партия "Глас" на рокзвездата Святослав Вакарчук е смятана за възможен коалиционен партньор на Зеленски, в случай че той не спечели абсолютно мнозинство. Социолозите ѝ отреждат между 4 и 7%.

Прогнозите на социолозите се отнасят само за 225 места в парламента, избирани на пропорционален принцип. Останалите 199 депутати се избират по мажоритарната система в един тур, допълва Франс прес.

След като грасува, Зеленски заяви, че иска нови лица в предстоящата парламентарна коалиция. „Не си представяме коалиция с никого от старата власт“, каза президентът. Той добави, че един от първите законопроекти, които планира да предложи на новия парламент, ще бъде законът за отнемане на депутатски имунитет. Зеленски заяви още, че се водят консултации за кандидатурата на новия премиер. „Смятам, че този човек трябва да бъде професионален икономист. Искам да бъде независим човек“, каза той.

Необходимо е да се промени системата на властта в Украйна, заяви Дмитро Разумков, оглавяващ президентската партия „Слуга на народа“. Той добави, че съставът на новото правителство вече няма да се определя на принципа „свой-чужд“, а на основа на професионализма.

След като гласува, лидерката на партията „Отечество“ Юлия Тимошенко заяви, че страната „няма излишно време за експерименти“ и нацията е допускала грешки, „избирайки лидери на клановата система или техни марионетки“.

Бившият президент Петро Порошенко заяви, че е гласувал за партия, „способна да спре руския реванш и да движи страната напред“, към ЕС и НАТО.

„Днес гласувам за европейския избор на Украйна и се радвам, че имам тази възможност. Искам Украйна да продължи да се движи по този път“, каза гласоподавателка.

Зеленски и новото му правителство ще трябва и да изпълнят реформите, договорени с международните кредитори, за да получи Украйна нови заеми в размер за милиарди долари и за да бъде икономиката стабилна, отбелязва Ройтерс.

Изборът на Зеленски за президент се възприема като отхвърляне на украинския политически елит, защото не успя да подобри жизнения стандарт, да изкорени корупцията и да сложи край на конфликта с Русия, обясни политологът Ирина Бекешкина.

„В Украйна има два фронта – от една страна е войната с Русия, а от друга – войната да се превърнем в истинска европейска държава – това е войната с корупцията и срещу олигархичната система. Предишните управляващи имаха известен успех на първия фронт, но решиха изобщо да не закачат втория. Украинският президент дели властта с парламента, като ще номинира премиер и ще сформира правителство. В навечерието на вота Зеленски обеща кабинет от технократи“, каза тя.

Още от БНР уеб