Двойно е намалял броят на българите, които биха станали приемни родители

Според анализаторите полемиката около Стратегията за детето е повлияла нагласите за приемна грижа

Интервю на Валерия Николова за предаването ''Закуска на тревата''
Национално допитване на Изследователския център "Тренд" по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа показва, че 70 процента от анкетираните българи не биха станали приемен родител. 53% от българите подкрепят децата в риск да се отглеждат в приемни семейства, а 24 процента са на противоположното мнение. Всеки шести българин би станал приемен родител, ако получава заплата, сочи проучването.  

"16 процента заявяват, че биха станали. Тези 16 процента са около 880 хиляди души - заявяват, че при условие, че получават заплата и, съответно, издръжка за детето, биха отглеждали дете в своето семейство. Малко въпроси, но те дават много ясни перспективи, върху които да се разсъждава по отношение на тези много важни теми за приемната грижа и за нейната функция, която тя има в обществото да изгражда едни адекватни хора", коментира социологът Евелина Славкова от "Тренд" в предаването "Закуска на тревата".

Проучването показва, че не намалява подкрепата за приемната грижа, но намалява броят на хората, които биха искали да станат приемни родители, поясни изпълнителният директор на Националната асоциация за приемна грижа Александър Миланов.

"Преди няколко години, през 2017-а, двойно повече беше процентът на българите, които биха станали приемни родители. Цялото говорене против децата и правата на  децата, и засилването на дебата за това децата ли имат повече права или семейството има повече права, всъщност покрай Стратегията за детето засилва и обществената непоносимост, ако мога така да кажа, към приемната грижа. Някак си като с лупа се увеличи общественото мнение, че приемната грижа е форма на печалбарство, на лесен начин да отгледаш някакви деца и да взимаш парите, които им се полагат, за да живееш добре, вместо тези пари да се дават на родните семейства", изтъкна Миланов.

Приемната грижа е регламентирана професия в България, уточниха специалистите.

"Приемните родители се посвещават 24 часа на децата. Не както в социалните институции да ги гледат по 8 или 10 часа, 12 часа на ден, след това да гарантират някакво лично време за себе си. Приемните деца остават в приемното семейство за 24 часа за по-продължителен период от време. Време, в което приемния родител трябва да осигури възможност на детето да се адаптира, да се развива, затова повечето приемни родители, особено на малките деца, не могат да работят, тъй като те трябва да се посветят на развитието на децата. За съжаление 80 процента от децата, които попадат в приемни семейства, са жертви на насилие", допълни Александър Миланов.

В приемната грижа има и доза несигурност - в това анализаторите виждат някои от причините за липсата на желание да бъдеш приемен родител.

"Приемните родители например не могат да ползват отпуск, не могат да ползват болничен. Те са назначени на граждански договор от общините за времето, за което отглеждат деца. След извеждането на детето, приемният родител остава както без заплата, така и без социална сигурност."

Социалните работници и хората, които взимат решения за съдбата на един човешки живот, да носят и наказателна отговорност, а не само административна, настояват от Националната асоциация за приемна грижа. Изпълнителният директор на асоциацията Александър Миланов даде примери за репресивни мерки срещу приемни родители.

"Приемен родител, който се грижи за дете на малка възраст, което ходи на детска градина, му се правят непрекъснато проверки и проблеми за това, че детето ходи на детска градина, а не се отглежда вкъщи, тъй като за това се полагало заплата на приемния родител. А тук стои въпросът за социализацията - нали това дете трябва да се социализира с някого? Има училища, които карат приемните родители да ходят и да стоят на стол пред класната стая, за да озаптяват детето, ако нещо се случи в класната стая."

Евелина Славкова онагледи и добри примери за адекватна грижа за децата, настанени в приемни семейства.  

"Тези родители отглеждат приемни деца заедно със своите деца, т.е. те носят отговорност за това, че в тяхното семейство влизат деца, които имат проблеми. Най-елементарни проблеми от това как да си измият лицето, как да се хранят..."

"Хора, които след определена възраст, когато те вече не могат да гледат дете - след 18 годишна възраст то вече не е обект на тази приемна грижа, си спомням един случай, в който приемната майка казва: "Аз не мога да го оставя това дете и както правя сватба на моите деца, така ще направя сватба и на това дете", сподели Евелина Славкова.

 
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

Още от Закуска на тревата