История от Чернобил или как ще изглежда светът, когато дойде краят

Географът Димитър Желев с разказ от първо лице за изоставения град Припят

Интервю на Лъчезар Вълев и Лора Търколева с Димитър Желев за предаването ''Изотопия''
Как една огромна трагедия се превръща в тренд и повод за мейнстрийм туризъм? Каква е връзката между Литва и ядрената авария?

Географът и пътешественик Димитър Желев гостува на предаването „Изотопия” с разказ от първо лице.

Той не е поредният впечатлен турист, вдъхновил се от минисериала „Чернобил”, стегнал раницата и решил да види отблизо мястото, като се тагне с няколко селфита. Историята тук е друга, впечатленията също.

Димитър не е гледал филма преди да замине за Украйна. Пуска си го, след като се връща обратно в България. Всъщност филмът е сниман в Литва. Декор на напрегнатите сцени става АЕЦ „Игналина”, която е оборудвана със същите РБМК реактори с графитен забавител като чернобилската. Литовската централа в момента не работи. Вилнюс я затваря, защото това е едно от условията за приемане на балтийската страна в ЕС през 2004 г.

Посока Чернобил

„Имах възможността да отида до Киев през май и си зададох въпроса дали мога да посетя някой интересен обект в близост”, връща се към чернобилското си приключение Димитър. Така изоставеният град Припят влиза в обсега на географа пътешественик.

„Мястото е доста популярно в света на науката, защото се случват редица процеси след изоставянето на населеното място от хората”, обяснява Димитър Желев. „Припят се ползва като модел за това какво би се случило, ако в даден момент човешката цивилизация изчезне”.

Години след аварията много от животинските видове са със стабилни популации 

„След инцидента в атомната централа са били избивани не само домашните, но и дивите животни, защото са определяни като преносители на радиация или „горещи точки”. Години по-късно обаче ситуацията се обръща: „Редица големи бозайници, които на много места в Европа са застрашени, там в момента са с много стабилни популации - кафявата мечка, вълкът, лисицата. Тези животни стават все повече, защото хората, които са естественият им враг, там вече ги няма. А радиацията не им влияе в параметрите, с които е в момента”, разказва Димитър.

Не е опасна и за хората. „До ден днешен има хора, които работят там. Другите атомни реактори са изведени в експлоатация години по-късно след аварията. Предстои им няколко десетилетия техническо обслужване преди да бъдат консервирани. Така че има хора, които работят там всеки ден. От тази гледна точка зоната не е опасна”.

Гидовете в Чернобил показват на туристите неща, които ги няма във филма

„Има някои неточности във филма. Една от тях е, че единствената вещ, която е можело да вземат със себе си при евакуацията, е била паспорт - нито храна, нито вода за пиене, никакви вещи. Докато във филма беше показана съвсем друг тип евакуация. Дори самите паспорти са били радиоактивни. В рамките на няколко седмици сменят личните документи на всички граждани", допълва картината Димитър Желев.

Как лъжите и пропаганда водят до огромно бедствие или за егоизма на властта

Трудно е инцидент с такъв мащаб да остане скрит за международната общност, смята географът. „Радиационният фонд навсякъде в Европа се е повишил рязко и много бързо са разбрали другите държави, че има някакъв проблем. Подобен вид отношение на властимащите към проблемите на обикновените хора не е нещо ново. Случвало се е от дълбока древност и ще продължи да се случва”.

Връстник на чернобилската авария 

Димитър е роден в годината, когато се е случил инцидентът. „Майка ми е била бременна с мен, когато е станала аварията. Близък роднина на майка ми, който е работил в армията, й е казал цяло лято да яде консерви и компоти и да не си купува нищо свежо от пазара. Така тя се е досетила, че има някакво замърсяване”.  

От ранните детски години на Димитър темата „Чернобил” заема важно място в живота му. „Именно затова посещението в Припят и Чернобил за мен беше много силен момент. Успях да видя нещо, за което съм слушал цял живот”, споделя той. 

Целия разказ на географа пътешественик Димитър Желев чуйте в звуковия файл.
Още от Изотопия