Раяновци - село без грешка..., път и магазин

''Добро утро, кмете'', 23.08.2019г.


Днес гостуваме в китното балканско село Раяновци. То се намира почти до границата със Сърбия, на 15 км от Белоградчик и на около 42 км от Видин. Постоянните жители на селото са 65 души, предимно пенсионери. Малцина са хората в трудоспособна възраст, избрали да останат и отгледат деца си там. Попитахме ги какъв е животът в Раяновци?

"Безработица, превози никакви - нито за Видин, нито за Белоградчик в определени дни. Ако не е "Алексиев", ние сме умрели. Пътуваме кой с каквото намери. Препитанието е каквото си посадим, защото като няма работа, няма пари и не можеш да си купиш нищо. Лекарства скъпи, лекари няма, пари за лекарства няма. Ето и  пътищата ни съсипаха и утре тук няма да може да се влезе, хората не могат да си влязат до домовете. Всеки, който дойде на власт, ни обещава да оправи пътя за Рабиша, такова чудо няма никъде по света. Никой не обръща внимание, отрязани сме от света... Режа дърва, защото пречат и жиците дават на късо. Проблеми и с ток, и с път. Пътят за Рабиша е правен 1972 година, преди всеки избори лъжат, че ще го правят, изберат ли кмет - край. Ето, няма път, няма ток, няма нищо. Иначе селото е хубаво, няма грешка, ето - тишина... Живеем като всички - работим и пари не взимаме, нашата система, където работя аз, е така. Имаме нужда от много неща, ама никой не ги спазва. Ето сега нямаме ток, няма обхват въобще по телефона. Спира тока и спира всичко... От разклона за Подгоре и за Кула до Рабиша ще ни изпаднат пломбите от зъбите, все едно, че е саден бостан - дупка до дупка..."

Снимка: Радио ВИДИН
Рушенето на улиците и пътищата от преминаващите камиони с дърва е един от проблемите, които постоянно тревожат жителите на Раяновци, затова те често го поставят пред кметския наместник Камелия Коцева:

"Настояват да се оправят улиците, настояват да се ограничи дърводобивът, което не знам как може да се получи, понеже щетите по асфалтовата настилка са от няколко години и основно от този вид дейност, тъй като минава тежка техника, шуми им се на хората, има инциденти от време на време, бутат се огради. Минават почти през всички улици на селото, през центъра на селото. Извършват се проверки постоянно, нещата сигурно са наред, но се нарушава асфалтовата настилка,това са тежки машини. Трудно е да се осъществи контакт със собственика на фирмата, по телефон съм се чувала с тях, обещавали са да не товарят по площадите, да не пускат верижни машини, да спазват наредбата на общината, според която от 14 до 16 часа не трябва да се товари, не трябва да са по площадите... Хората сигнализират, оправяме се, но това ни е един от проблемите...".


След многократни сигнали и жалби срещу камионите, които спират и товарят дърва пред дома му, жител на Райновци сам решил проблема -  построил един до друг два еднакви кладенеца, разказва Камелия Коцева:

"Направил ги е главно, за да спрат камионите да товарят пред дома му. Затова ги е поставил еднакви един до друг. Средствата са негови, трудът -  негов, на съпругата му и може би на приятели. Той доста възражения е пускал и писал, нещата се повтаряха отново и отново. Те решават да товарят събота, неделя, когато аз не мога да ги контролирам, след 17:00 часа, по нощите се товареше на уличното осветление, шумът е голям, боклукът да не говорим. Човекът се принуди този бунар вместо да си го направи да му краси двора, да сложи два еднакви, защото площадчето е голямо и един няма да ги спре, но оттогава никой не се е опитвал да спре там. Иначе са атракция за минаващите с коли и автобуси, спират, гледат, питат дали са действащи. Не, не са, но са много красиви."

Снимка: Радио ВИДИН
В началото на годината жителите на Раяновци протестираха срещу инвестиционно намерение за добив на диабазов камък в близост до селото им. За момента развитие по проекта няма, но хората все още са притеснени, обясни кметският наместник Камелия Коцева:

"Дойде едно предложение от инвеститор за откриване на кариера кажи-речи в населеното място. Положихме всички усилия да спрем за момента това нещо да се случва, като не се заблуждаваме, че няма да се случи в бъдеще. Това ни притеснява повече от дърводобива, но за момента нещата са се уталожили. Писахме до различни институции, получихме отговори, за момента няма нищо, но живеем с този страх да не се случи един ден, понеже инвеститорът описва в своето предложение, че кариерата ще функционира 35 години. Много е близо до населеното място, даже на места находището им навлизаше в регулационните черти на населеното място. Имаме сведение от Гранитово и други села с такива кариери, работещи по открит взривен способ, че има напукани къщи, че е запрашено, това ни притеснява. Положихме всички усилия, деца и собственици на имоти дойдоха и направихме подписка. Засега не мога да кажа дали процедурата е спряна, но за момента няма нищо В очакване сме, като не се заблуждаваме, че сме спрели нещо."

В Раяновци магазин няма от години, но местните са намерили начин сами да се снабдяват с продукти от първа необходимост. Лекарства получават от мобилната аптека, която идва всеки вторник, но лекар ги посещава веднъж месечно:

"Аптеката идва всеки вторник между 12:00 и 13:00 часа, това е голямо облекчение за доста от хората. Дават си рецепти, дават си заявка за лекарства, които свършват по-бързо, по принцип има всичко. Има лекарски кабинет, в годините лекар идваше всяка седмица, после започна да ни посещава два пъти месечно, сега сме един път месечно. Хората са доволни от обслужването, но ни се иска да е малко по-често. Десетина човека са тези, които се нуждаят от по-често посещение, но би било добре, ако може поне два пъти да идва..."
Снимка: Радио ВИДИН
6 деца живеят постоянно в село Раяновци. Всички са ученици и пътуват до Белоградчик. През ваканцията отново ходят в града, където възможности за забавления са повече, разказват двама от тях:

"На 16 години сме. Учим в Белоградчик, пътуваме всеки ден с автобус. Животът тук е горе-долу добре. Ваканцията има с какво да се се забавляваме, а и не сме тук, ходим по градовете. Да имаше хора в селото, другото щеше да се оправи, но няма народ, ако имаше хора, по-друго щеше да е. Няма хора, иначе селото не е толкова лошо."

Читалището е единственото място в Раяновци, където и младите, и по-възрастните могат да отидат да вземат книга или вестник и за час-два да се откъснат от еднообразието на ежедневието. В миналото работел и киносалон, който едва побирал зрителите. Сега няма нито киномашина, нито хора, които да дойдат да гледат. Салонът се ползва само по празници и за лични тържества, разказа библиотекарят при Народно читалище "Възраждане 1928" Данаил Атанасов:

"Имаме богат библиотечен фонд, над 7000 тома, имаме седмичен абонамент за вестник. Имаме читатели, има посещаемост, има достатъчно членове. За съжаление, нови книги няма как да получим, финансите не достигат, знаете с културата нещата са зле. Последното дарение е получено преди 3 години, но имаме нужда да попълним фонда. Някои от новите романи са прочетени от хората и по два пъти. Сградата ни е в перфектно състояние, успяхме преди няколко години да оправим покрива, това беше най-важното."

По празници радост в селото внасят ученици от софийска езикова гимназия, които посещават възрастните хора, разговарят с тях и им помагат. Миналата година гостенчетата платили четири сметки за ток на семейство с четири деца, на самотно живееща жена направили ремонт.

Така видяхме живота в Раяновци - китното балканско селце, където изградиха бутафорни кладенци, за да спрат камионите с дърва и да си върнат спокойствието. Благодарим за гостоприемството и откровеността и до нова среща на площада, пред голямото читалище.

Още от Посоките на делника