Димитър Димитров ще създаде първата пермакултурна система край Варна

Димитър Димитров

Грижа за земята и грижа за хората, така най-общо може да бъде определен смисълът от това човек да създаде своя собствена система наречена пермакултурата. Този вид вечно земеделие съществува по света от 70-те години на 20 век. Днес, макар и плахо, навлиза в България. Предимно чрез хора живяли в чужбина и върнали са у дома.

Като Димитър Димитров. Той е на 48 години от Варна. Живял е в Канада, но сега си е у дома. Завършил е онлайн  курс за обучение по пермакултура в България през 2016г. Смята, че всеки човек има нужда от чиста храна, чиста вода и чист въздух. Но с развитието на технологиите ги получаваме все по-малко. Днес все по-малко разбираме екосистемите, които са навсякъде около нас и чрез които можем да живеем здравословно, разказва Димитър. И лека-полека в търсене на по-доброто за себе си и семейството си стига до отговорите и до решението да създаде собствена пермакултура.

Купил е 23 декара земя на място между Варна и Бургас. Започнал е да сади дървета – като за начало орехи, за които казва, че най-вероятно неговите внуци ще ядат от плодовете им. Но те са част от цялото, което е в проекта му.


В системата ще има и друго, според  това, което ще му е нужно.  Представя си неговото място след десетина години като красива гора от плодни дървета, с храсти и  цветя. За зеленчукова градина е оставил около 500 кв.м. площ.

„Ако говорим за изграждането на една система, то първо трябва да кажем, че тя се зонира след като бъдат разгледани климатичните условия и фактори. Зоните са от 0 до 5. Нулата е мястото където вие ще живеете, дали ще е село и къща, в нашия случай е къща, и разполагате нещата според това каква посещаемост ще имате до тях. Примерно – градината има нужда поне веднъж на ден да се ходи до нея и затова ще я сложите най-близо до къщата. И по този начин губите съвсем малко време, за да стигнете до нея. Ако ще садите например орех, ще го разположите на място в по-далечните зони – в четвърта зона. Освен това орехът не гори и можете да го сложите на място от където се предполага, че може да дойде огън, за да ви предпази. Всеки елемент се разполага на точното място.”, разказва Димитър Димитров.

Знанията е получил от онлайн курса. Има литература и много информация в интернет, но всичко е на английски език. На български има преведена само една книга -  „Въведение в пермакултурата” от австралиеца  Бил Молисън.

Използва ли се тор при пермакултурата?

„Пак са важни познанията”, казва Димитър и обяснява, че ако разгледаме едно растение как то работи ще знаем, че с листата си то изгражда захар и нишесте, спуска ги в корените си и чрез тях ги освобождава в почвата. В кореновата му система живеят бактерии, които имат нужда от това нишесте и от своя страна те хранят със своите отпадни продукти въпросното растение. Освен това има мицел, който влиза в симбиоза с над 80 % от растенията на земята и т.н.

За изграждане на една система са необходими 5-7 години докато тя се установи. После само се поддържа.

Чуйте още в звуковия файл.



Първото документирано съвременно практикуване на пермакултурата като систематизиран подход е на австрийския фермер Зеп Холцер  през 60-те години на XX век, но е разработена научно от австралийците Бил Морисън и Дейвид Холмгрен с техните сътрудници през 70-те години на миналия век.

Думата първоначално е създадена като комбинация от английските думи за вечно земеделие – permanent agriculture, от Молисън, но по-късно той предпочита да я описва като „постоянна, вечна култура“ – permanent culture, като набляга на идеята, че едно общество, може да съществува неограничено само ако се съобразява с природата и не я унищожава.


Още от Цветовете на деня