Черно-бели спомени с комедията "Любимец 13"

15.09.19 ''Любимец 13''


Идеята за филма е на популярния през 50-те години спортен коментатор Любен Попов, който става съавтор на сценария, заедно с режисьора Владимир Янчев, за когото „Любимец 13“ е дебют в киното. Снимките са направени във Варна и София, като футболните сцени са от Стадион „Васил Левски“. В заснемането им участват играчи от софийските футболни отбори „Спартак“ и „Родни криле“ с консултант по футбола Георги Пачаджиев.

В тази „комедия от грешки“ се съпоставят характерите на двама съвсем различни, макар и братя-близнаци. От една страна е акуратният, успяващ и надежден Радослав Гълъбов, който е най-добрият нападател на футболния отбор на град Варна, докато неговият брат Радосвет няма постоянна професия, но пък е страстен картоиграч, затънал в дългове. Радослав играе в местен футболен отбор. На плажа се запознава с Елена – в ролята – Гинка Станчева, красиво момиче от София, и се влюбва в нея.

Докато Радослав заминава за София, за да търси Елена, Радосвет се представя за футболиста Гълъбов и приема предложението за голяма заплата от ведомствения отбор на софийското предприятие ДП „Витоша“, чийто директор Строгов (Пенчо Петров) е голям футболен запалянко. Следва поредица от комични случки, докато служителите на „Витоша“ Гого (Георги Карев) и Пеци (Петко Карлуковски) се опитват да попречат на Рашо Чуков (Енчо Тагаров) и Гочо Полянски (Георги Парцалев) да привлекат Гълъбов в своите отбори в Русе и Пловдив.

Този забавен филм се създава във време, когато партийните идеолози започват все повече да се замислят върху въпроса, какви отличителни качества трябва да имат обикновените хора при социализма. И второ, филмът символизира важните отговори на този въпрос: че гражданинът на социализма трябва да бъде честен, надежден, дисциплиниран, лоялен, верен, любвеобилен, спортуващ, очарователен и готов за саможертва.

В същото време мързеливците, некадърниците, негодниците, грубияните и лъжците не са добре приети, не намират работа и обществено признание, да не говорим за любов.

Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 година в Бургас и умира през 1973 г. по време на снимките на филма "Сватбите на Йоан Асен", в който изпълнява ролята на Йоан Асен II. Завършва Италианското училище в родния си крайморски град. Образованието си продължава в НАТФИЗ (ВИТИЗ) в класа на проф. Боян Дановски, а професионалният му път започва в театралната школа на Стефан Сърчаджиев. След като се дипломира през 1951 г., още същата година дебютира на големия екран с филма "Утро над родината". В периода 1966-1967 г. специализира режисура в Москва, Санкт Петербург, Прага и Варшава. От 1969 г. е преподавател по актьорско майсторство, доцент на театралната академия. През 1971 г. Карамитев дублира всички образи - мъжки и женски - в английския сериал "Сага за Форсайтови", който се излъчва по Българската национална телевизия. Актьорът участва в общо 19 филма, сред които остават "Любимец 13", "Специалист по всичко", "Бялата стая", "Под игото", "Хайдушка клетва", "Рицар без броня", "Малки тайни", "Един снимачен ден" и "Двама под небето". На театралната сцената също оставя незабравими роли. Пиесата "Ромео и Жулиета" го среща не само на сцена, но и в живота с неговата любима - актрисата Маргарита Дупаринова, с която се женят през 1948 г., и двете им деца Маргарита и Момчил. Обявеният през 1969 г. за "народен артист" Карамитев е носител и на редица други отличия като Димитровска награда за филма "Наша земя" (1953), на орден "Кирил и Методий" – I степен (1954) и на ордена "Народна република България" – I степен.

Създаденият през 1953 година Общински драматичен театър "Апостол Карамитев" в Димитровград вече повече от 40 години носи името на актьора. През 2014 г. там е открит паметник на патрона му, дело на скулптора Петър Панчев. А всяка година на рождената дата на Апостол Карамитев се връчват Националните награди за актьорско майсторство "Любимец 13".

Къщата във Варна, в която е снимана култовата комедия "Любимец 13", се намира в Приморския парк, на петдесетина метра от морето и Делфинариума. Кокетната сграда е строена през 1926 г. за лятна семейна вила на софийската собственичка Йовка Палавеева, която е прототипът на Ирина от “Тютюн”. Вилата влиза и в романа на Димитър Димов. Архитект на проекта е Стефан Венедикт Попов, твърдят познавачи на строителната история във Варна. Разполага с 3 спални, вестибюл, кухня, кът за отдих, 2 санитарни помещения, 2 тераси и веранда. След 9 септември Палавееви са обявени за врагове на народа, а вилата им е национализирана. Тя се е ползвала от съветското консулство, като в началото в нея са били разквартирувани войници, а по-късно става почивна база. Оттогава обаче остава като „вилата на съветското консулство“. Мебелите са били изнесени за обзавеждането на обществени учреждения. След 10 ноември наследниците на старите собственици отново са си върнали имота, който е обновен и наново обзаведен. Днес къщата се предлага за настаняване на туристи.

Композиторът Петър Ступел създава песента „Замълчи, замълчи” по думи на поета Веселин Ханчев. Изпълнението е на Мими Николова и Симфоничния оркестър на Българското радио с диригент Васил Стефанов. Певицата Мими Николова, която миналата година навърши 80,  е откритие на  Петър Ступел.За нея  е написана песента....


Още от Рано в неделя