БАН представи три нови книги по повод 150 години от създаването си

Идеята на книгите е да стигнат до широката аудитория

Българска академия на науката представи три нови книги по повод 150 години от създаването на институцията. Те са посветени на историята на Академията, на централната сграда на БАН, която е паметник на културата, както и на дарителите, благодарение на които българският център на науката съществува вече век и половина. Автори на изданията са учени, историци и архитекти от различни институти на Академията под редакцията на зам. - председателя на БАН - чл. кореспондент Васил Николов.

Идеята на книгите е да стигнат до широката аудитория, затова и са написани в научнопопулярен стил. Малко хора са запознати с историята на Академията, а в нея има наистина интересни факти, казва проф. Николов. 

Създаването на най-старата просветна институцията у нас предшества създаването на Третата българска държава. Пътят, който е изминала Академията, е наистина интересен и дълъг.

През 1869 година в румънския град Браила се учредява Българско книжовно дружество, символ на българското възраждане и стремеж към просветно дело. Идеята му е да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина. Пръв председател на дружеството е историкът Марин Дринов.

Въпреки силния дух на учредителите, пътят на Академията се оказва труден и трънлив, разказва проф. Васил Николов. След създаването си дружеството изпитва затруднения дори да продължи издаването на периодичния си научен печат. С възстановяването на българската държавност с огромен ентусиазъм седалището на дружеството се мести от Браила в София с идеята да бъде централна организация в духовното развитие на нацията. 80-те години след Българо-сръбската война изпада в остра финансова криза. Просветният център на България успява да просъществува благодарение на отдадеността на учените и благодетелствата, които са били неразривна част от тогавашния морал. Неслучайно на дарителите е посветена една от трите представени книги за Академията. За построяването на сградата на БАН на площад „Народно събрание“, която познаваме днес, 22 академици са ипотекирали имотите си, за да вземат заем от банка. 

За миналото, настоящето и бъдещето на Академията, чуйте още от разговора с чл.-кор. Васил Николов



Още от Ритъмът на столицата