Синдромът на професионалното изчерпване или т.нар. бърнаут идва след хроничен стрес и емоционално изтощение

Доц. Бистра Ценова: Прегаря само този, който истински е горял в работата си

интервю с доц. Бистра Ценова

Само който истински гори в работата си, може да прегори и да стигне до състоянието, известно като бърнаут. Това е мнението на психолога доц. Бистра Ценова за пострадалите от бърнаут. Все по-често чуваме за него, все по-често оправдаваме нежеланието си за работа с това състояние. Какво представлява бърнаута, кои са факторите, които водят до това професионално-медицинско състояние и кои са основните белези, които характеризират прегряването в работата. 
Бърнаут е професионален феномен и то при определени изисквания на средата и взаимодействието. При нас имаме тенденция да олицетворяваме всякакво голямо натоварване, напрежение, стрес на работа с бърнаут. Това са свързани, но различни понятия, прави уточнение в началото на разговора доц. Бистра Ценова.
Той е страшен преди всичко за професии, където има взаимодействие с други хора, при които едните са даващите, оказващите помощ, а другите са зависимите от тях, получаващи помощ. Класически пример е учител-ученици; лекар, сестри или други здравни работници - пациенти. Можем тук да добавим полиция - задържани или надзирател в затвор - затворник. Става въпрос обаче за контакт между хора, който е с по-голяма продължителност, а не безличен, какъвто е с шофьора на такси, продавач в магазин, продавач на вестници. И те работят с хора по цял ден, но те нямат никаква отговорност за по-нататъшната съдба или живот на отсрещния човек, обясни доц. Ценова. Възможно е в тази група на податливите на бърнаут да се включат и журналистите, смята тя, доколкото те контактуват с много хора и често върху тях се избива негативен стрес и напрежение, въпреки че не е типичен случай на даващ помощ и зависим... Когато вземат интервюта от влиятелни личности или хора в състояние на афект, много лесно стават жертва на агресия, а насилието и агресията - те провокират и са едни от факторите, които допринасят за възникване на бърнаут, каза доц. Ценова.
Тя уточнява, че състоянието е психо-физиологичен синдром. Има физиологични реакции на тялото, но те са вследствие на изпитваните интензивни силни негативни емоции. Категорична е, че бърнаут е професионално обусловен феномен и не бива да се разглежда извън професиите. Т.е. не при деца, не при възрастни в старчески домове, които не работят, не при безработни или домакини. 
Хроничният стрес и дисбалансът в някои сфери на работния процес, които продължават дълго време, все още не е бърнаут, но могат да доведат до него.
До него се стига, ако съществуват или бъдат нарушени няколко фактори в професионалния живот. Едни от тях са насилието и агресията и високото натоварване в работата. Взаимодействието и сплотеността на работното място, които са тясно свързани със социалната подкрепа, са друг фактор, който провокира възникването на бърнаут, каза доц. Ценова. Четвърти фактор - това е балансът между усилие и възнаграждение, отплата, която имаме за това кое съм вложил в работата, какво получавам насреща - бонуси, парична заплата, повишението, похвалата, признанието, което не струва нищо, но у нас тотално го няма. Добре свършената работа се приема само с мълчание или с изкривяване на устни. А всяка работа би трябвало на човек за това да му се каже едно "благодаря" и да го похвалиш, коментира доц. Ценова. Друг фактор, това е чувството за справедливост - по отношение както на заплащане, повишение, възнаграждение, разпределение на работа и задачи - на един все престижните, с които да блести пред публиката, а на друг все тегавата, най-мръсната, отзад, в задния двор. Чувството за справедливост - на това хората много остро реагират и за България специално е установено, че е мощен фактор за това да се чувстват нещастни, неудовлетворени от живота и сломени. Именно чувството за справедливост е тотално нарушено, каза още доц. Бистра Ценова. Не на последно място са и ценностите, които носи един човек, т.е. моите разбирания за морал, етика и това, което се изисква от мен.
Емоционалното изтощение и отдръпването от работа са вече белези на бърнаут. И още - чувство на студенина, цинизъм, дехуманизация, отчуждение от тези, за които по презумпция отговаряш. Първият защитен механизъм е емоционалното изтощение. Ако то не сработи, идва ред на дехуманизацията. Появява се чувството на намалена ефективна успешност и работоспособност.
Изгаря и прегаря само този, който някога е горял, който се е отнасял към работата си с безразличие, рутина и по задължение, той няма да стигне до бърнаут, категорична е доц. Бистра Ценова. 
Доц. Бистра Ценова е психолог и изследовател на бърнаут. Работи в Националния център за обществено здраве и анализи в София. По време на Националната научна конференция "Наука и общество 2019", която се проведе в Кърджали в началото на октомври, тя изнесе доклад на тема: "Съвременни аспекти на развитие и изследване на бърнаут-синдрома в здравеопазването".

Цялото интервю на Станислава Георгиева с доц. Бистра Ценова може да чуете в прикачения звуков файл.

Още от БНР уеб