Възможно е България да влезе в "чакалнята" за еврозоната до юни догодина

| обновено на 11.10.19 в 15:16
Репортаж на Марта Младенова в предаването ''Хоризонт за вас''

България може да се присъедини към валутно-курсовия механизъм ERM II през първото или през второто тримесечие на 2020 година. Това заяви ръководителят на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних. Тя допълни, че трябва да се види на какъв етап е изпълнението на критериите, за да може Европейската централна банка да даде зелена светлина.

Водещата институция в процеса е Европейската централна банка, а отговорът ѝ се очакваше в средата на лятото или в началото на есента.

Елке Кьоних е първият високопоставен европейски представител, който очертава новите срокове. Тя следи процеса по присъединяването ни към т.нар. "чакалня за еврозоната", тъй като заедно с него ще влезем в тясно сътрудничество в банковия съюз. Това означава, че българските банки ще започнат да правят вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, ръководен от Кьоних.

Макар и да изглежда изключително технически детайл, банковият съюз има пряко отражение върху българските банки. Най-големите от тях ще бъдат надзиравани пряко от Европейската централна банка, както и по-малки, ако от Франкфурт решат. Също така събираните от тях вноски за гарантиране на депозитите ще бъдат пренасочени към Брюксел, където е базиран Европейският фонд за банково преструктуриране, който е част от Европейския съвет за преструктуриране, ръководен от Елке Кьоних.

"България наистина ще бъде първата държава, ако всичко върви по план, която ще влезе в тясно сътрудничество с банковия съюз, въпреки че все още не е въвела еврото. Другата държава, която е заявила интерес, е Хърватия. И в двата случая трябва да знаете нещо, което може би е характерно за всички страни от Централна и Източна Европа, а именно - че големите банки, които имат представителство и в съответната държава, вече са част от нас. Това означава, че огромно количество банки няма да станат част от Единния фонд за преструктуриране… Има банки, които така или иначе са наши - т.е. правят вноски при нас. Досега техните компании извън еврозоната не са били част от работата ни, но когато се присъединят, нищо съществено няма да се промени".

Например, най-голямата банка у нас е италианска, но оперира в България с регистрация по българското законодателство и се счита за българска банка. Същото важи за банките, които са унгарска, белгийска или австрийска собственост, например. Повечето от тези банкови групи се считат за системни и за еврозоната, но българските им подразделения досега не са били част от общия надзор от Франкфурт. От Съвета по преструктуриране следят отблизо ситуацията:

"Те са поискали това тясно сътрудничество. Европейската централна банка вече направи оценка на качеството на активите на някои банки. В момента България се справя с някои задачи. Засега нещата изобщо не са свързани с нас, те са си работа на Единния надзорен механизъм. В същото време ние работим много добре с механизма, особено около ситуацията с Брекзит. Българските банки трябва да знаят за това и да го разбират. В крайна сметка, те се включват в нашия фонд, за да е сигурно, че можем да посрещнем каквото и да се случва".

Според Кьоних единственият въпрос, който ще засегне банките веднага, е свързан с фонда за преструктуриране:

"Веднъж, след като България влезе в тясно сътрудничество с единния банков съюз, българските банки ще започнат да плащат вноски в единния европейски фонд за преструктуриране. Също така, средствата, натрупани в националния фонд, трябва да се прехвърлят при нас. Ние вече водим разговори по този въпрос“.

След като България влезе в чакалнята за еврозоната ръководената от Елке Кьоних институция ще одобри плановете за преструктуриране на българските банки. Съществуването на такива планове е задължителна процедура, смятана за буфер при евентуален негативен развой.

Репортажът можете да чуете в звуковия файл.


Още от Хоризонт за вас