Живко Петров: За мен всяка сцена е щастие

| обновено на 14.10.19 в 18:22

Живко Петров е роден на  25 юли 1970 г. във Велико Търново. През 1994 г. завършва НМА „проф. Панчо Владигеров“ със специалност пиано. Работи с много български музиканти като Лили Иванова, Йълдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова, Белослава, Мария Илиева, Хилда Казасян, Орлин Павлов, Любо Киров, Орлин Горанов, Васко Василев, както и международни такива .Основател е на триото JP3 (Живко Петров Трио).

Най-лиричният български пианист не се е възгордял от успехите и славата си, останал е земен и толкова истински, а срещата с него зарежда с оптимизъм. За себе си казва, че е щастлив и иска да сподели щастието си с другите. За това той е написал музиката за албума си „TEN“/10/ в който има 10 авторски музикални пиеси, които отговарят на прекрасни моменти от живота му. А за негоq животът е музика! А музиката е чистата искрена любов, която те кара да живееш и да се чувстваш добре и така да намираш смисъл в това което създаваш, казва музикантът, продуцент и аранжор Живко Петров:

"Музиката ми е хоби, което е пълното щастие за мен. Когато имам време чета, излизам сред природата, забавлявам се с любимите си хора, но общо взето музиката така ме е обсебила...Всъщност аз работя хобито си и това много ме радва. Обичам да си почивам и край морето и в планината, но най - много си почивам край пианото. Ако ми е лошо - сядам, свиря и след половин час вече съм добре!"

Според него е важно музикантът да контролира егото си. Без него няма как да се излезе на сцената, но музиката трябва да е приоритет, иначе става смешно.

Живко Петров споделя, че денят си започва с кафе, силно, късо и черно, малко упражнения за тонус и топла вода и ... пиано. 

"Запознах се с него когато бях на 3 години и половина, баща ми ми подари пиано от Германия. То беше със слонова кост, лъвски крака, свещници и аз се влюбих в него. От тогава сме заедно!"

за работата му с известни изпълнители може да чуете в звуковия файл:

Според Живко Ѝпетров "Нейно величество сцената" е една, независимо къде се намираш. Важно е отношението към това, което правиш. За него всяка сцена е щастие, а на нея той се чувства като у дома си.  


Още от БНР уеб