Петър Чухов: Успявам да постигна свобода от наложените схеми

Интервю на Бояна Андреева с Петър Чухов


Петър Чухов представя в „Сценична треска“ последната си книга „Достатъчно дълго“. С пословичното си чувство за хумор поставя началото на нови литературни форми: пиесказ и разказеса. На задната корица четем: „Авторът на тази книга пише поезия, проза и (псевдо)драматургия. Свири. Пие бира. Останалото са незначителни подробности“.  Тези незначителни подробности между жълтите корици на книгата  ме карат да се чувствам като в картина на Салвадор Дали. Задавам въпроси на разказвача, провокирани от контекста на описаните от него бивалици и небивалици. Чудя се как стигат до върха на перото му историите за човека с белия косъм в носа или за този, който не може да заспи и решава да убие съседката си, или за действието на една жена, която има отблъскващ съпруг и жалък любовник, или за ракията на Лора, която беше в хладилника на Мартин?

Искам да разбера кое е по-силно - волята на героя или на автора и дали авторът споделя „непосилната  самота на героя“; дали са необходими стрелки и знаци, за да ни упътват в живота; къде е кодирано безсмислието и смисълът на света, както и кои са движещите сили, които водят до очовечаването на маймуната и омаймуняването на човека.

Започваме разговорът с Петър Чухов като на шега, но се получава сериозен разговор – нещо като „анатомия на творческия процес“, воден от идеята „да излезем от клишето“:

"Схемите се създават още в семейството и в училището…

Не съм бунтар, по-скоро съм своенравен. Бунтарят се бори против определени социални рамки… При мен нещата са доста по-лични, избягвам политическото, макросоциалното. За мен са по важни междуличностните отношения  и отношенията със самия себе си.

Нещата са достатъчно дълги, когато не искаш да спират. Те оставят в теб желанието да продължаваш да бъдеш с тях. Едно от тези неща е творчеството... Отвъдността трябва да се търси навътре, а не навън… Творчеството е едно мистично преживяване…

Творчеството е начин да пребиваваш в различни светове, не само да живееш, а и да ги създаваш... Още като дете ми казваха „Пешо Фантазията“.

Ако чуете интервюто с Петър Чухов в звуковия файл, ще разберете и каква е „поуката за по-ленивия читател“.


Още от Сценична треска