Надежда Цекулова: НПО-секторът може както да критикува, така и да поощрява институциите

Интервю на Ирина Недева с Надежда Цекулова и Марина Колчакова

Къде е Българският хелзинкски комитет между 12-тото поред издание на кампанията „Човек на годината“ и ежедневното взиране в проблемите на уязвимия човек с нарушени права?

На старта на тазгодишната кампания „Човек на годината“ директорът на програмата на БХК „Кампании и комуникации“ Надежда Цекулова изтъкна, че всеки има право да номинира дадена личност, чиято дейност е осезаема за определена общност.

„Номинират всички. Всеки има право да направи номинация. Има известни условия към самите номинирани – да са лица или организации, които живеят и съответно са регистрирани в България и да са извършили правозащитна дейност за общности, които са на територията на България“, поясни Цекулова в предаването "Хоризонт до обед".

„Журито се състои от хора, които имат компетенции в сферата на правозащитността и които в огромната си част не са членове на БХК. Има от един до трима, през различните години, представители на БХК в журито, миналата година бяха двама. Постарали сме се тези награди да бъдат максимално "изнесени". Това да не са награди на БХК. Ние стоим зад организацията, но ни се иска това да бъде процес, в който да бъде въвлечена цялата правозащитна общност“, посочи Цекулова и уточни, че номинации могат да се правят до 15 ноември.

Относно предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман и протестите срещу съдия Калин Калпакчиев, в които бе вплетен мотивът за отличаването му в рамките на предишна кампания „Човек на годината“, Надежда Цекулова изтъкна:

„Неправителственият сектор, за да бъде ефективен, трябва да има механизми за взаимодействие с институциите – да ги критикува от една страна, когато те са неефективни и не работят в полза на гражданите, и от друга страна – да има механизми да ги поощрява и да показва публично, че, ето – тази институция или този представител на институция са си свършили добре работата в определена ситуация.“

Една от кампаниите на Българския хелзинкски комитет е „Пеперудените деца“.

За едно пеперудено дете е изключително трудно и опасно да се придвижва в градска среда, разказа пред „Хоризонт“ Марина Колчакова, майка на едно от децата с подобно рядко заболяване, които са около 15 у нас. По думите й дългогодишна е била борбата за снабдяване на страдащите от болестта със специални незалепващи превръзки, които предпазват лесно ранимата им кожа и от които се използват доста на брой месечно.

„Финансовият бюджет е сериозно натоварен, непосилно за закупуване на такива превръзки. А важността на тези превръзки е голяма, тя е просто животоспасяваща. С включването на Българския хелзинкски комитет нашата борба придоби по-голяма гласност. Те подпомогнаха включването на тези превръзки в една специална наредба – 38, тези превръзки вече се заплащат от НЗОК“, обясни Колчакова.

Още по темата слушайте в звуковия файл.
Още от Хоризонт до обед