Доц. Кирчо Атанасов- зам.министър на образованието

Радио Пловдив - Сериозни промени в образователната система предвижда новият закон за училищното образование, изработен от образователното министерство, който предстои да бъде внесен за обсъждане и гласуване в пленарна зала. Основно образование да се завършва след 7 клас, въвеждане на оценка за поведение и нови изисквания към външния вид на ученици и преподаватели – това са само част от новите моменти в проекто-документа. Още по темата сега очакваме да научим от доцент Кирчо Атанасов – заместник-министър на образованието. Добро утро.

Кирчо Атанасов – Добро утро на вас и на слушателите на Радио Пловдив.

Р. П. – Г-н Атанасов, преди близо месец и родители, и ученици бяха доста изненадани, че в елитните гимназии ще се кандидатства с оценките от външното оценяване. Започвам с този въпрос, защото той касае много хора. Кажете сега според новия закон какъв ще бъде регламента за влизане в елитните гимназии.

К. А. – Веднага бих искал да успокоя всички седмокласници-кандидати за конкурсите през месец юни, че и тази година, както и миналата, начинът на провеждането няма да бъде променян. Т. е. по същия ред, по който миналата година кандидатствата, каквито изпити полагаха, такива ще полагат и тази година и по същия начин ще бъдат класирани. А това, което се предвижда от закона да се използва външното оценяване от 7 клас като вход за елитните гимназии това би станало най-рано следващата учебна година, когато закона ще бъде влезнал в сила.

Р. П. – А проектът фиксира ли и с оценките от изпитите по кои предмети ще се кандидатства след 7 клас?

К. А. – Да, това предстои да се запише след като бъде приет закона. Обезателно това ще бъде оценката по математика от теста, оценката по български език от теста, както е досега, плюс допълнителните тестове, които ще бъдат положени върху група предмети. Това предстои да бъде направено и то ще бъде широко оповестено, за да може бъдещите седмокласници да се подготвят.

Р. П. – В чл. 138 на закона четем, че учениците, завършващи основно образование се приемат в 8 клас с оценките от външното оценяване. Но тук също така четем още нещо – допълнителни условия и ред за приемане в определени профили, специалности от професии и училища, включително изпит за проверка на способностите може да се предвидят в наредба. Означава ли това, че елитните гимназии ще имат право да провеждат допълнителни изпити за прием?]

К. А. – Все още не, всичко това, както казахте и вие, ще бъде вписано в една наредба, която ще бъде издадена след приемането на закона. А тази наредба, както и сега предвижда за някои училища, например да речем за художествените гимназии, за музикалните гимназии, за спортните училища да си има такива изпити допълнителни, защото не всеки може да учи там. Който няма музикален слух той няма какво да прави в музикално училище и т. н. Така че това и сега го има, то ще бъде потвърдено.

Р. П. – Какво обаче ще се случи с езиковите гимназии, а също и с математическите гимназии? Те ще имат ли право на допълнителен изпит при кандидатстваане?

К. А. – Засега това нещо не е предвидено, но се обмисля такъв вариант в бъдещата наредба, която още не е направена. Тя ще бъде готова след закона. Да се предвиди, примерно за математическите гимназии допълнителен изпит по математика, за да може да може да отидат тези деца, които наистина ги влече математиката, а не да се притесняват, после да се чудят как да научават материала.

Р. П. – Каква е логиката обаче при условие, че има външно оценяване точно по предмет математика?

К. А. – Външното оценяване е на ниво задължителна подготовка на общообразователния минимум, който е задължителен за всички. А допълнителният изпит както при музикалните и художествените училища и при спортните е вече за способностите на конкретната личност, които могат да надвишават и би трябвало да надвишават изискванията на първия изпит.

Р. П. – А що се касае до езиковите гимназии – там по какво ще бъдат тези допълнителни изпити?

К. А. – Ами засега там няма идея как могат да бъдат, защото да се изучава чужд език не може да те проверяват на входа, тъй като ти отиваш за това там. Предните години ти си учил един език, от втори клас, както е сега, но идеята е, когато човек стигне 7 клас и детето е стигнало вече до съответното владеене на езика на ниво „5 ве”, на ниво „А-2” то тогава на следващата година, влизайки в езикова гимназия то е добре той да започне друг езикк от нула, за да може за 1 година в подготвителния клас, накрая на осмия клас пак да се яви и пак да защити това ниво А-2 както многократно и сега става. И по този начин той ще тръгне в 9 клас с два езика нагоре.

Р. П. – Добре. Законът регламентира и нови задължения и права на учениците, въвежда се оценка за поведение, а помним, че такава система съществуваше преди 89-та година. сега в новия закон същият механизъм ли ще се прилага?

К. А. – Не, не е същият, не е същият механизъм. Принципът, обаче, е същият, а именно, както например в голямото общество, където всички ние живеем, работим всички се оценяват по някакъв начин, няма система, която да не се оценява, няма човек, на който да не се дава някаква оценка или атестация, да се прави така и в училище. Учениците трябва да свикнат, че те също ще бъдат оценявани, на тях също ще се дава атестация под формата на тази характеристика. Тя всъщност ще описва всички постижения и интереси и способности на личността през годините на обучение, за да може накрая на годината в 12-ти клас, когато ученика напуска среднотго образование, класният ръководител на последния клас, защото е възможно той да е нов, и това е често срещана практика, и той не познава какви са учениците от предните години, тогава той отваря характеристиките, които са правени предните години, вижда как са се развивали нещата, има впечатленята от последната година и прави вече цялостната характеристика на личността, която става неотменна част от дипломата за средно образование.

Р. П. – А каква е скалата, по която ще се оценява поведението?

К. А. – Има два подхода, които все още се обсъждат, тъй като и закона е в проект, записан е единият от вариантите в закона, а именно да се дава 5-степенна скала на поведението. Първото ниво, да речем, да бъде, че е над изискванията т. е. човек, който е с отличен успех, постижения, олимпиади, състезания, спортни постижения и т. н. и е над изискванията. Второто ниво да бъде, че отговаря на изискванията и че всичко, което прави е нормално. Третото е вече малко по-малко от изискванията и четвърто, пето да се счита за намалено поведение. Това е единият вариант, който е описан. Има и втори вариант, който да бъде като двоичната система с „да” – „не”. С „да” да бъде примерно поведение, това, което човек прави, което трябва, другото да бъде намалено поведение, защото и той има някакви провинения. По тоя начин с втория вариант се намалява субективността при оценката, защото винаги, когато има 5 скали, дали е между 3 и 4, нали може да има разговори, да има спорове, а когато са две скалите и има наказание значи не е примерно поведението, няма наказание – значи е примерно. Но сега се обсъжда този вариант така че всички наши слушатели могат да участват активно със становища.

Р. П. – В проекта има един член, който предвижда влизане в училище в неприличен външен вид. Как ще се дефинира това понятие, защото според мен то е доста разтегливо?

К. А. – Значи, ако човек погледне подробно в закона ще види, че има на едно място една точка, която казва, че всяко едно училище приема свои правила за работа, своя структура и свой правилник за вътрешния ред. Този правилник може да конкретизира изискванията на закона.

Р. П. – Новият закон предвижда и санкция за родителите, които не осъществяват достатъчен контрол и на които децата не посещават учебни занятия. Да ви попитам при какви ситуации, има ли регламент, по който директорите ще могат да предлагат тези наказания на кметовете?

К. А. – Ами, да. В закона са записани много нови форми на въздействие върху учениците с цел той още докато е в училище, без да бъде изключван, това е стремежът на закона, той да бъде променен този ученик, който има проблеми в поведението си. Ако стане рецидив, ако стане систематично, както е записано в закона, систематично ученика не идва на училище и семейството отказва да предприеме действия, за да осигурява неговото идване на училище, чак тогава вече директорът се обръща към кмета на обищината, за да може той да използва своите правомощия и да глоби родителя със съответните суми.

Р. П. – Добре. Благодаря ви за този разговор. Чухте доц. Кирчо Атанасов – заместник-министър на образованието.

Споделете

Доц. Кирчо Атанасов- зам.министър на образованието

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още