РЕКЛАМА

Великите европейци - Милош Форман - втора част

Когато през август 1968 съветските танкове нахлуват в Чехословакия, за да смажат Пражката пролет, режисьорът Милош Форман е в Париж. Той е вече международно известен, опитва се да пише сценарий за филм, поръчан му от Парамаунт. Женен е втори път, има двама сина близнаци – но изведнъж се вцепенява от страх.


Форман, интервю, Аз съм страхливец

Превод: Аз съм страхливец. Не посмях да се върна в Прага и да изведа семейството си. Но Клод Бери и Жан-Пиер Расам предложиха да отидат. Колата на Клод Бери обаче беше счупена и той взе назаем колата на Франсоа Трюфо. И те отидоха до Прага и взеха семейството ми.

Така всички се събират в Париж, но скоро се разделят пак, на практика – завинаги. Формално бракът продължава до 99-та година, но жената на Форман, актрисата Вера Кресадлова решава, че има професионално бъдеще само в родината, затова се връща. Милош пък разбира, че след съветската инвазия, като режисьор там няма никакво бъдеще. И потегля към голямото си бъдеще в САЩ. То започва с провал – „Парамаунт” не харесват сценария му за „Излитане” и го отказват. След известно лутане, заснема го с „Юнивърсъл”, като част от програма за експериментални филми. „Излитане” е американска история за сблъсъка между консервативните родители и лудичките им деца, които искат само да пеят и танцуват, но е американска история, разказана от чужденец, снимана с маниера, с които Форман снима в Европа. И въпреки, че той не се проваля като режисьор, филмът е комерсиален провал.

Отлитане, плюс интервю

Превод: Критиците във вестниците бяха доста благосклонни към филма, дори някои го хвалеха. Той обаче не беше рекламиран много, защото „Юнивърсъл” не го харесаха.

А не го харесват, поради, така да се каже, „политически причини”. Смятат за политически некоректно показването например на родители, които се учат да пушат марихуана, в опит да разберат децата си и да намерят отново връзка с тях. Режисьорът разказва, че ходи на прожекции по кината и вижда как хората се смеят и харесват филма . Но са изненадани, че той изведнъж свършва – чудят се кой беше добрият, кой - лошият. „Тогава разбрах, че в Америка не мога да снимам както в Чехословакия” – казва Форман, запътил се вече към един от безспорно най-големите си шедьоври, донесли му не само слава и пари, а и вечност в киното – „Полет над кукувиче гнездо”. Филмът излиза на екран през 1975-та, 12 години след знаменития роман на Кен Киси. 

С него също е свързана история, пълна с недоразумения, болезнени белези и съдбовно преплитане на житейски пътеки. Когато книгата на Киси излиза през 63-та, правата за нея са купени от Кърк Дъглас. Никое американско студио обаче не иска да снима филм за луди. В средата на 60-те Дъглас посещава Прага и между другото гледа „Любовта на блондинката”. Филмът му харесва, той се среща с Форман, разказва му книгата и пита да му я изпрати ли. „Явно е разбрал, че мога да правя хубави филми за малко пари” – шегува се Форман. Но книгата никога не пристига. Седем години по-късно, в Ню Йорк, докато ближе рани след „Излитане”, Форман получава по пощата романа на Кен Киси, изпратен от продуцентите Сол Зенц и, познайте кой – ами Майкъл Дъглас, известният син на известния Кърк. Когато малко по-късно Милош и Майкъл се срещат, става ясно, че синът не е знаел за онзи контакт на баща си. 

А когато пък после Милош се среща и със самия Кърк, той буквално му се нахвърля – ах, ти, копеле, пратих книгата, а ти дори не беше любезен да ме пратиш по дяволите….. Същото си помислих и аз за тебе….. Доста по-късно се разбира, че книгата наистина е изпратена, но не  стига до получателя си. Комунистическите тайни служби я конфискуват като подривна литература и така тя оживява във филм там, където всъщност и е мястото – в Съединените щати.

Първият Оскар

Това е автентичен звук от връчването на наградите „Оскар” през 1976, след като „Полет над кукувиче гнездо” вече е предизвикал голям фурор сред публика и критика. Чуйте само фантастичната компания от номинираните през същата година режисьорски величия и филми, сред които Милош Форман печели първия от трите си „Оскара”-а – говорим за Федерико Фелини с „Амаркорд”, Стенли Кубрик с „Бари Линдън”, Сидни Лъмет с „Кучешки следобед” и Робърт Олтман с „Нашвил”. Но това не е всичко. „Полет над кукувиче гнездо” всъщност получава цели пет „Оскар”-а. Единия от тях отнася Джак Никълсън за ролята си на непримиримия в стремежа си към свободата Макмърфи, а другия – Луиз Флетчър за ролята си на зловещия ангел, сестра Ратчид. 

Форман, за ролята на Ратчид

Превод: Отначало мислех, че ролята на сестра Ратчид трябва да се изиграе от някоя много властна, лоша жена. Но изневиделица ми хрумна, че наистина опасното зло винаги се опитва да изглежда красиво като ангел.

В този филм ангелското зло се мъчи да пречупи демонския стремеж на човека към свобода. Това са „доброто” и „лошото”, които американската публика иска. Но в лентата Форман успява да намери нови измерения на доброто и злото, в които да разгърне историята и образите, като накара зрителя да се катери заедно с него към високи върхове и да се спуска в дълбоки бездни. Накрая доброто, макар част от него да умира, все пак побеждава - но не по холивудски, а наистина.

Полет, Финалната сцена

На финала огромният индианец, Вождът, бяга от психиатрията, като разбива омразния прозорец с решетката и стъпва по сутрешната роса на моравата. С великолепието на цялото си дълго мълчание, Вождът, попил свободния дух на МакМърфи, го отнася там, където му е мястото – навън, в света извън всички клиники, извън всички общества, пълни с диктатори и подчинени, извън властта на красивите демони. Далеч назад остава само жалкото, разбито от електрошокове и удушено с възглавница тяло на МакМърфи, човекът, за когото свободата не е просто дума, а всичко. Няма да ви разказвам повече тази история. Вие я знаете, защото тя е разказвана хиляди пъти в различни варианти и с различни герои. Но „Полет”-ът на Милош Форман трябва да се гледа, защото това е начин да усетиш как волята за свобода буквално попива през кожата ти отвън, докато поривът към свобода те прави силен и голям отвътре.

Форман, Амадеус

Познахте, това е началото на другия знаменит филм на Милош Форман - „Амадеус”. Преди да стигне до него, той все пак прави „Коса”. Иска го повече от 10 години, но успява да получи правата за него едва след успеха на „Полет над кукувиче гнездо”. Тогава вече всичко, включително намирането на пари,  е много по-лесно. По-лесно се оказва дори да бъдат убедени властите в комунистическа Чехословакия, че режисьорът невъзвръщенец, тоест, предателят на родината - Милош Форман, може да дойде и да снима в Прага част от знаменития си филм за гения и завистта, прикрит като история за Моцарт и Салиери. 

По време на снимките в Прага обаче директно се сблъскват също геният и простотията. Както разказва самият Форман, интересното настъпва на 4 юли 1983, докато снимат в Пражката опера. Камерата е отзад и отгоре, обхваща сцената и публиката едновременно. „Екшън!” – казва режисьорът и изведнъж, вместо музиката на Моцарт, от колоните гръмва американският химн, а от балкона се спускат американски знамена в чест на националния празник на Щатите. Цялата публика се изправя на крака и започва да ръкопляска. Е, не цялата. Като самотни островчета тук-там остават седнали копоите на тайните служби, които не знаят как да реагират, затова само се озъртат, въртят очи и повдигат безпомощно рамене.

Амадеус, сцената в театъра с Отвличане от сарая

Моцарт дирижира „Отвличане от сарая” - това е сцената от „Амадеус”, която Милош Форман снима в онзи трагикомичен момент. Невероятен филмов ритъм, страхотна  композиция, изключително актьорско присъствие, фантастични костюми и декори – колко ли още суперлативи могат да се изрекат за този филм, без нищо преувеличено. „

Имахме невероятният късмет да работим, при наличието на готова вече музика. И то каква музика” –обяснява успеха самият Форман. Всъщност, в изкуството това не винаги се получава - когато един гений срещне друг, двамата да се разпознаят и да се подкрепят. Но в този случай изобщо не се учудвам, че между Моцарт и Форман любовта потръгна така фантастично. 

Амадеус, сцената с импровизацията 


Още от категорията

Пловдив и Матера в "Ден след ден"

Пловдив 2019 – следва Матера 2019!!! Тази събота е откриващото събитие и в италианския ни посестрем град. Минути преди да се качи на самолета в „Ден след ден“ ще чуем космическата Валя Балканска, а за отзвука от откриващото събитие и желанието на прокуратурата за проверка на казуса ще е интервюто с Емил Кошлуков. Неправителствени..

обновено на 18.01.19 в 14:30

"Вход Свободен" – щастлив завършек на седмицата!

На Атанасовден като на Атанасовден! Ще празнуваме заедно в ефира и за нищо на света няма да пропуснем да почерпим с песен всички именници.  Ще бъдем в крак с темата и за да разберем, името - дар или бреме е за един човек. Отговорите на този и други въпроси ще разнищи пловдивският ономаст доц.д-р Борян Янев.  В традиционната ни рубрика „На кино” ще..

обновено на 18.01.19 в 11:10

Петъчната сутрин с Радио Пловдив

Лицето на деня от 6.00 до 9.30 часа. Търсим го с политолога Първан Симеонов, финансовият анализатор Светлозар Гледачев, директорът на регионалната дирекция на Българска агенция за безопасност на храните д-р Камен Янков и именника Атанас Хранов. Очаквайте коментар по скандала, разгорял се след бомбата, хвърлена от Веселин Марешки, който обяви, че..

обновено на 18.01.19 в 06:48

"Ден след ден" на Антоновден

На Антоновден говорим за: Регионалната колегия на Камарата на архитектите и пловдивската структура на Съюза на архитектите излязоха с обща декларация срещу превръщането на зала „Лотос” в Младоженския дом в експозиция на динозаврите към Природонаучния музей. Защо атакуват идеята, която е почти реализирана – коментираме с архитект Петко Костадинов..

публикувано на 17.01.19 в 14:33

Еко-Логика и женска сила във "Вход свободен" !

Някой каза- жените са слабия пол! Възможно е, но сме силни дори и в слабостите си! Образът на девицата - войн и неговото оправдаване, образът на старата мома и неговото разрушаване.На ръба на феминизма днес, признаваме ли, че всяка силна жена копнее за едно достойно мъжко рамо...? Екологията и нейната логика, разглеждаме днес в "Еко аларма" - нужни ли..

обновено на 17.01.19 в 09:24

"Точно днес" в огледалото на #Заедно

Кой, как продължава да се оглежда в Пловдив 2019 ? Ние питаме за активностите тази година, които поделят творци и общинска фондация - разговорът с продължение е с Емил Миразчиев и Иво Дернев от сайта "Под тепето".  Диана Андреева , директор на Обсерваторията по икономика на културата пресмята средствата за откриващото събитие на Европейска столица на..

публикувано на 16.01.19 в 17:10

Теми в "Ден след ден"

Средата на януари е време, в което болните от грип се увеличават. В 4 области на страната вече е обявена грипна епидемия, а в Пазарджик днес следобед се реши, че това ще е петата област с мерки за ограничаване на заболяването. Заради многото заболели бе обявена тридневна грипна ваканция в училището в пловдивското село Поповица. Отхвърлянето в..

публикувано на 16.01.19 в 14:40