Великите европейци - Ярослав Хашек

Казват, че Чехия се състои от три неща – пиво, хокей и Швейк. Е, ако говорим само за последните стотина години - не бих пропуснал Милош Форман, Вацлав Хавел, Карел Чапек, Пражката пролет, „Харта 77”, розовият руски танк на Давид Черни, наденичките от месо или русите чешки divky. Но дори да разширим по този начин списъка, ще видим, че всички тези чешки икони носят много общо помежду си. Общото можем да наречем Ярослав Хашек. Или поне - безсмъртният дух на Ярослав Хашек.

Латерна в Прага

Годината е 1925. В Моравия, чешкият археолог Карел Абсолон открива счупена на две керамична фигурка на дебела жена с огромни увиснали гърди, наречена Венера от Долни Вестонице. Това е най-старата керамична фигурка на света, създадена от човек между 25 и 29 хиляди години преди новата ера. Сигурен съм, че ако добрият войник Швейк, а и добрият му автор, Хашек, бяха видели тази жена, непременно щяха да се влюбят в нея - толкова силно тя носи онзи техен дух, който съчетава ниското с високото, смешното с трагичното, изобилното ядене и пиене с изобилната свободна воля и мисъл. 

Но те не се влюбиха в нея, защото при откриването и Хашек е мъртъв от две години, великият му роман е недовършен и съдбата на героят Швейк е в мъгла. Въпреки това обаче тази праисторическа чешка Венера е знак, че по онези места призракът, наречен дух на писателя Ярослав Хашек, вилнее от край време, че той не е измислица на модерната епоха, а генетично наследство от древността, към което после е добавена малко, едновременно прекрасна и гадна, измислица на модерната епоха.

Дворжак, Славянски танц №8, оп. 46

Херцогство Бохемия, което обхваща днешна Чехия, съществува от края на ІХ век. Златна епоха преживява през ХІV-ти век под скиптъра на краля си, императора на Свещената Римска империя Карл ІV, роден Вацлав. За любопитните – да, това е същият крал Карл, за когото се твърди, че крал кларинети заедно с някаква кралица Клара. Информацията за този грях обаче е силно преувеличена - в съответствие със средновековната традиция да се принизява сакралното, която в Чехия има дълбоки корени. Защото нито кларинетът е измислен тогава, нито сред четирите жени на Карл има Клара. За сметка на това пък от неговото време е останала най-старата, работеща и до днес, пивоварна в Чехия.

 Така или иначе, когато през 1883 година в Прага се ражда бъдещият писател и журналист Ярослав Хашек, Чехия е част от Австро-Унгария, абсолютна монархия, начело с император Франц-Йосиф І. Официалният разпад на тази империя предстои след Първата световна война, но вече е започнал с натрупаните в нея противоречия и напрежението, което понякога тлее, а понякога избухва. Прага е център на сблъсъци между чехите и немското малцинство, дори през 1897 година там е въведено военно положение. Гимназистът Хашек участва активно в размириците, бие се с немците и с полицията, чупи витрини, арестуван е няколко пъти – изобщо, държи се като хулиган, какъвто си е всъщност. 

Семейството му е бедно, той завършва криво-ляво гимназия и започва да работи. Като казвам „работи”, имам предвид – да е на някаква работа, която или оплесква дотам, че го изхвърлят, или сам напуска - най-вече за да пътешества. До 1903 година Хашек обикаля не само Чехия, но и целите Балканите, много пъти е арестуван като скитник, забърква се за малко и с македонските комити. През 1903-та обаче, заедно с приятеля Хаек издават съвместна стихосбирка. Тя е зле приета, но Хашек получава за нея пари и това определя категоричното му решение занапред да работи писател. Струва му се лесно.

Дворжак, От чешката гора

Когато някой критик се запита за героя на Хашек „идиот ли е Швейк или не е идиот”, той първо би трябвало да зададе този въпрос по отношение на самия автор. Да, мнозина наистина смятат Хашек за идиот. А често и той се държи като такъв. Една вечер, докато си стои пиян на моста и гледа реката, минувач решава, че се кани да се самоубие и вика полиция. Арестуват го, а той се представя за свети Ян Нупомуцки. 

Кога си роден – аз никога не съм се раждал, отговаря той, мен ме уловиха в реката. Пращат го в лудница, където докторът, естествено, установява, че човекът е напълно нормален – само дето е голям ироник и забърква житейски каши, за да прави от тях литературни сюжети. При друг случай, вече след началото на войната, в която Австро-Унгария воюва и с Русия, Хашек отива на хотел, регистрира се като руския гражданин Лев Николаевич Тургенев, а за цел на пристигането си вписва „ревизия на австрийския генерален щаб”. Полицията го прибира като шпионин, но той кротко обяснява, че е патриот и иска само да провери „как в това тежко за страната време функционира родната полиция”.

 Подобни приключения се случват с всичко, до което Ярослав Хашек се докосне. Още 22-годишен той се влюбва в Ярмила Майерова, но нейните родители не искат сватба с безработния пияница и анархист, който официално се е отказал от църквата. След четири години обаче Хашек става редактор на списание „Светът на животните”. Издигнат така в обществената йерархия, подплатен и със стабилен доход, плюс отказа си от анархизма и незнайно как получен от църковните власти документ, че се е върнал в лоното на католицизма, той все пак се жени за Ярмила. Ражда им се син, за който Хашек се грижи самоотвержено, като го мъкне си по всички кръчми. Веднъж го забравя още в третата поред и, въпреки че жена му го намира лесно, защото знае маршрута на бащата, това прелива чашата и две години след сватбата те се разделят. 

Дворжак, Хумореска

 Още по-кратко от брака, Ярослав Хашек издържа на редакторския пост в „Светът на животните”. Той нищо не разбира от животни, освен малко от улични кучета, тъй като в някакъв момент лови помияри, измисля им елитен произход и ги продава за чистокръвни. Пък и тонът на изданието му е скучен, затова започва да измисля причудливи животни като мухата с 16 крила или знаменитият древен идиотозавър, които описва. Читателите негодуват, Хашек е изгонен. 

Това обаче не го спира да пише и публикува какво ли не къде ли не – за 10 години преди войната той публикува над 1 000 сатирични разкази и фейлетони с около 80 псевдонима. Критиката не го харесва, другите писатели го подиграват, защото творбите му не са „литературни”, но хората го четат. Естествено, активна личност като него няма как да не се набърка и в политиката. Там също внася творчески хаос. Отначало Хашек е анархист, в полицейските сводки дори е записан като „опасен анархист”. Той обаче си дава сметка, че да си организиран анархист е твърде абсурдно и зарязва организацията. Не харесва обаче нито една друга партия, пък и те не го харесват, затова активира позабравената „Партия на умерения прогрес в рамките на закона”.

 Той създава тази пародия с неколцина приятели още през 1904 в кръчмата „Златният литър”, но едва през 1911-та в кръчмата „Краварника” те обявяват, че се включват в предстоящите избори. Партийната програма е много съдържателна. Тя настоява за възстановяване на робството, създаване на държавни заведения за слабоумни депутати, връщане на Светата инквизиция и въвеждане на алкохолизма като задължителен за всички. Обещанията към избирателите също са значими - ще ви защитим от земетресенията в Мексико или – всеки наш избирател ще получи по един джобен аквариум. За членове на партията се записват не само истински алкохолици, но и част от интелектуалния елит на тогавашна Чехия. На нейни заседания с халба в ръка е присъствал дори Франц Кафка. Но на самите избори партията на умерения прогрес търпи провал и получава само 36 гласа.

Дворжак, „Из новият свят

Постепенно обаче, докато всички се забавляват така, един нов свят настъпва. В Европа започва Първата световна война, а в Прага кръчмарят Паливец, човек с изключително мръсна уста, не успява да се въздържи от коментар как мухите засрали портрета на император Франц-Йосиф. Така започва онази сочна, дълга и широка история на Швейк, която Хашек до голяма степен изживява лично, докато служи в 91-ви пехотен полк в Ческе Будейовице. 

Той мрази прогнилата австрийска монархия, така че в някакъв момент дезертира и минава от другата страна на фронта, при руснаците. Там се записва за болшевик, участва в Гражданската война и изобщо – прекарва цели пет години при победилия социализъм. Не знам доколко наистина споделя тези идеи, но факт е, че там не написва нищо, което да остане в литературното му наследство. По-късно се връща в Чехия, където пише разказа „Комендант на град Бугулма”, истинска сатирична история от червеното му минало. Ако това беше публикувано в Съветска Русия, със сигурност революционният разстрел нямаше да му се размине.

Но може и да греша. Не греша обаче за това, че неотдавна, когато Путин завзе Крим, руснаци там изгориха на клада различни книги, сред които и „…..Швейк”. Както и да е, сигурно има много позорни моменти в болшевишкия период на Ярослав Хашек, но най-важното е, че той минава през него и остава жив, за да си седне на дебелия задник и, вече доста болен и изтощен, да сътвори най-великата история на своя живот - „Приключенията на добрия войник Швейк”. Едва четиридесетгодишен, на 3 януари 1923, докато диктува на един приятел, Хашек казва – „Швейк умира тежко”. После се обръща към стената и не мърда повече.

Дворжак, Багатели


Още от категорията

КЦМ отпуска годишни стипендии за седем талантливи студенти

В навечерието на празника на българската просвета и култура – 24 май, КЦМ 2000 АД ще инвестира над 25 000 лв. в областта на образованието, с конкурса "Стипендия КЦМ".  Финансовата издръжка, учредена от компанията, е насочена към студенти от цялата страна, обучаващи се в последните две години от редовната си форма на обучение по програмите бакалавър или..

публикувано на 21.05.19 в 15:25

Маестро Камджалов за спектакъла "В кръга на песента"

Пловдив се потапя „В кръга на песента“ - интерактивният спектакъл на световно известния диригент и визионер Йордан Камджалов, реконструира античната традиция за колаборация между публика и изпълнители. Авторски разработки на Й. Камджалов, базирани на музиката и текста на втори дял на паневритмията, „Слънчеви лъчи”, изграден на основата на български..

публикувано на 21.05.19 в 14:45

Величко Минеков на 90 с изложба в родния Пазарджик

Почетният гражданин на Пазарджик - скулпторът проф. Величко Минеков, открива изложба в родния си град по повод 90-ия си рожден ден. Експозицията е в  художествената галерия „Станислав Доспевски”, в две от чиито зали са представени 45 негови скулптури и  59 рисунки и литографии.   Рисунките са част от дарение, което Величко Минеков прави на..

публикувано на 21.05.19 в 11:17

Пускат колекционерски медал за ЕСК "Пловдив 2019"

Фондация „Пловдив 2019“ представи първия от серията колекционерски медали с изображение на Античния театър. От другата страна на сребърния медал е логото на фондацията. Обектът се пуска в тираж 3000 броя и ще се продава на сайта bulmint.com и в бижутерски магазин в „Капана“. Художник на изображението е Вълкан Вълканов. Медалът се продава за 73 лева,..

публикувано на 21.05.19 в 10:47

"Записки на жената призрак" на Яна Букова с премиера в Пловдив

Премира на поетичната  книга на Яна Букова „Записки на жената призрак“ и среща с нея ще се състои в клуб „Петното“ в рамките на Литературен салон „Spirt and Spirit“. За тази среща тя идва от Атина, където живее в момента и където е редактор в списание за поезия и визуални изкуства. Яна Букова е автор  на няколко стихосбирки, на романа „Пътуване..

публикувано на 21.05.19 в 09:35