Великите европейци - Хайнрих Шлиман - втора част

През 60-те години на ХІХ век, преди да стигне до откриването на Троя, тогава все още непрочутият Хайнрих Шлиман първо изследва острова на цар Одисей – Итака, където не намира нищо особено. После минава през Микена, градът на цар Агамемнон, а също и през Тиринт. 

Когато стъпва на егейското крайбрежие на Турция, той първо отива в селото Бунарбаши, където се водят разкопки и където, както смятат мнозина, може би се крият останките на древния Илион. Там копае Франк Калверт, но е на път да спре, без да постигне нищо. Още с пристигането си обаче Шлиман, който до болка познава описанието за местоположението на града от текста на Омир, разбира, че не е това мястото. Той се сприятелява с Калверт, който насочва вниманието му малко пона север, към хълма, дал име на селцето Хисарлък. При това си появяване в Турция обаче Шлиман не копае. Той изследва терена, прави известни измервания и, макар първоначално да е леко скептичен, започва все повече да се убеждава, че вероятността точно на Хисарлък да е Троя, е голяма. 

Шлиман се връща в Атина, където се установява за постоянно. По онова време Гърция, след успешното въстание в края на 20-те години, вече е самостоятелна държава, а не част от Турската империя. Там той предприема две важни стъпки. Първо, пише и издава книгата си „Итака, Пелопонес и Троя”, в която за първи път се лансира идеята за истинското местонахождение на Троя. Тази книга е приета от университета в Рощок като негова дисертация и задочно Шлиман получава докторска степен, макар някои да изказват съмнения, че в текста е замесена някаква доза плагиатство. Втората му стъпка е, че, приключил криво-ляво развода с жена си Екатерина и явно малко самотен, той пуска обява в местните вестници, с приблизително съдържание „милионер търси съпруга”. Това е малко необичаен ход, но той се определя също от желанието на Шлиман да има до себе си доверен местен човек, който познава особеностите на гръцката култура. 

Оказва се, че на обявата всъщност най-пъргаво се отзовава един негов приятел, архиепископът на Атина, който го среща със 17-годишната си родственица София Енгастроменос. Шлиман е с 30 години по-възрастен, но изобщо не протестира срещу разликата във възрастта и се жени за гръцката красавица, която по-късно е увековечена на прочутата снимка с накитите от тъй нареченото „съкровище на цар Приам”. 

Макс Щайнер, Елена от Троя, 3 - Любовна тема

Всъщност бракът на Хайнрих Шлиман с гъркинята София се оказва твърде успешен ход откъдето и да го погледнеш. Въпреки младостта си, София също е много запалена по античната гръцка история и е безценен помощник на мъжа си във всичките му начинания. Тя неизменно го придружава при разкопките на Троя, помага му да организира и управлява цялата работа, за която понякога трябва да се наемат между 100 и 150 работници, изобщо, не просто е до него, а и допринася съществено за реализацията на най-великите моменти в неговия живот. Хайнрих и София имат две деца, наречени с красивите антични имена Андромаха и Агамемнон, които обаче в модерния свят стоят малко прекалено гръмко. 

Но какво да се прави, точно такъв си е сякаш стилът и на самия Хайнрих Шлиман, той винаги върши нещата с гръм и трясък. Когато трябва децата да се кръстят например, Шлиман се съгласява това да стане в православието, но прекроява ритуала по своему, като слага екземпляр от „Илиадата” на главите им и рецитира строфи от омировата книга. Купува голям парцел в самия център на Атина, където немският архитект Зилер построява великолепната му семейна къща. Още преди да е завършена, тя е наречена от атиняни „Илиу Мелатрон”, Троянският дворец. Къщата струва близо половин милион драхми – което, преизчислено през тогавашния златен  френски франк, е близо 142 килограма злато. 

Тя и сега може да се види на булевард „Университетски”, а и да се посети, защото в момента там се помещава гръцкият национален нумизматичен музей. Така или иначе, Хайнрих Шлиман вече се чувства наистина готов за делото на живота си и през есента на 1871 година заминава отново за Турция, където започва разкопките на хълма Хисарлък.

Меноар, Боен химн

Хълмът Хисарлък се намира не особено далеч от морския бряг по северната част на егейското крайбрежие на Турция. Отсреща е прочутият гръцки остров Лесбос. Някога, около 12 хиляди години преди новата ера, когато се предполага, че са се разиграли описаните в „Илиада” събития, морето е било доста по-високо и брегът е бил наистина близо до стените на древния Илион. На запад и север хълмът Хисарлък се спуска към две реки, идентифицирани като омировите Скамадрос и Симоес. Шлиман прави широк изкоп по средата на могилата и започва да намира разни неща, които обаче не са му особено интересни. 

Той смята, че останките на Троя са доста надълбоко в земните пластове и, тъй като не умее добре да се ориентира във времето според намерените артефакти, буквално прегазва част от днешните археологически нива 7а и 6, за които съвременната наука смята, че са именно останките на Троя. Така или иначе, от южната страна Шлиман слиза до сегашното ниво 2, където намира останки от наистина дебели стени, високи 6 метра, както и обгоряла керамика. 

Общо взето, това се оказва достатъчно, за да обяви той пред света, че Троя е намерена, че Троя не е измислица на Омир, че Троянската война наистина се е състояла и значи митът е действителност - принц Парис е откраднал царица Елена от цар Менелай, а брат му, могъщият Агамемнон, повел гърците за десетгодишна война на честта, в която ентусиазирано се забъркват повечето боговете на Олимп и намират смъртта си Ахил, Хектор и много герои от двете страни, а хитрият цар Одисей измисля онзи дървен кон, заради който и досега съществува поговорката „Не вярвай на данайците, дори когато ти носят дарове”.

Меноар, Короната и пръстена

Трудно е да си представим какво точно изпитва Хайнрих Шлиман в онзи момент, когато решава, че е открил Троя. Да видиш детската си мечта реализирана след близо 50 години усилия и постоянство, вероятно е приказно преживяване. Е, известни са и случаи, когато е точно обратното, но този не е такъв – откритието, макар сега да знаем, че всъщност е грешка, си е триумф, при това триумф, който не свършва изведнъж. 

Недалече от големите стени Шлиман намира останки от сграда и решава, че това е владетелският дом на цар Приам. През май 1873 година пък, близо до тези, отново погрешно идентифицирани останки, зад един голям заровен меден съд сякаш се мярка отблясък от злато. Хайнрих праща всички работници в обедна почивка, вика жена си София и в нейно присъствие започва да копае с нож под зида. Изведнъж се отваря дупка със сякаш несметно съкровище от златни накити. София ги увива в шала си и така ги пренасят до бараката, без работниците да разберат. Това се смята за една от поредните легенди, защото се знае, че по онова време жена му е в Атина заради смъртта на баща си. Но важното е друго - подробният поглед показва, че намереното съкровище се състои от изящни медни, сребърни и златни предмети, голяма част от тях – женски накити. Шлиман ги нарича „съкровището на Приам”, а също – „Накитите на Елена”. 

По-късно съкровището е изнесено на практика нелегално от Турция и снимката на София, накичена като антична царица, обикаля целия свят. Турските власти са много недоволни и разрешават на Шлиман отново да копае на Хисарлък само след като той им предава част от съкровището, която днес е в Археологическия музей на Истанбул. Другата част пък Шлиман дарява на Берлинския музей, откъдето по време на Втората световна война я открадват руснаците и досега с гордост я излагат в своя Пушкински музей в Москва.

Макс Щайнер, Елена от Троя, Вакханалия

След големият успех с Троя – защото в онзи първи момент на ентусиазъм всички признават откритието, а съмненията идват малко по-късно - Хайнрих Шлиман не се спира дотук. Той изследва още древна Микена, градът на цар Агамемнон, където намира неговата сега прочута златна погребална маска. Връща се също и на Итака, където търси дворецът на цар Одисей, прави разкопки в Тиринт, още три пъти копае на хълма Хисарлък, издава и няколко книги. 

Вече е прочут по целия свят и, макар оспорвани в детайлите, а понякога и като цяло, изследванията му слагат здрава основа за по-нататъшните открития в целия гръцки свят. В края на 1890 година Хайнрих Шлиман заминава от Атина за Хале в родната си Германия, където оперира възпалението на средното ухо, от което страда. Операцията уж е успешна, но не съвсем, раната се инфектира, още недоизлекуван, Шлиман заминава за Лайпциг, Берлин, а оттам отива в Париж, после в Италия, за да види Помпей. Планира да се върне в Атина за Коледа, но вместо това колабира в хотелската си стая в Неапол и два дни по-късно умира. 

Тялото му е пренесено и погребано в Атина – столицата на онзи древен свят, който създаде неговата детска мечта. Тази мечта пък създаде живота на човека Хайнрих Шлиман – и защото той неистово вярваше в нея, тя самата чрез него оживя.

Меноар, Аз вярвам


Още от категорията

Преге - предаване за света на книгите, 18 - 24 май

В предаването за книги на Радио Пловдив на 25.05.2019г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Роберт Зееталер. Продавачът на вестници и цигари. 232 стр., ок. 3А, Колибри, 2019. Уилям Уортън. Ал.  392 стр., ок. 4А, Сиела, 2019. Джорджо де Мария. Двайсетте дни в Торино. 220стр., ок. 3А,  My Book,..

публикувано на 26.05.19 в 11:07

Пловдивската драма обра "Аскеер"- ите с "Дебелянов и ангелите"

Пловдивският театър триумфира безапелационно на тазгодишните награди „Аскеер“.  5 статуетки отидоха там: - За най-добро представление – За съвременна българска драматургия - на Александър Секулов - За режисура -  на Диана Добрева  - За сценография - на Мира Каланова -  За изгряваща звезда - на Ненчо Костов, в ролята на Дебелянов..

обновено на 25.05.19 в 11:11

Тази събота в "Срещи"-те

Тази събота "Срещи-те" ще търсят  отговорите  на магията Българско Възраждане: с философа Тони Николов и инж. Любозар Фратев - бизнесменът, който вече 13 години преиздава  позабравени, пренебрегвани или  умишлено неиздавани исторически четива -   за историята на Пловдивското Възраждане, Източна Румелия и България.  Ще питаме и ще се опитаме да..

обновено на 25.05.19 в 10:35

Уникалният спектакъл "В кръга на песента" - довечера на Античния

Известният диригент Йордан Камджалов ще представи тази вечер на Античния театър интерактивния  спектакъл „В кръга на песента“.  За първи път пред публика ще бъдат съчетани трите формата на Музикална лаборатория за човека, основана от него  през 2014г. с диригент Мая Василева.   Концептуалният проект стъпва върху българската хорова традиция. Основни..

обновено на 25.05.19 в 08:33

Литературно четене измества днес изборните страсти

Литературно четене на членове на Дружеството на писателите, посветено на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, ще се проведе днес  от 11:00 ч. в  Дружеството на ул. „Княз Александър Батенберг“ №27. Събитието е по проекта „Писателите и Пловдив“, който е част от културния  календар на община Пловдив. В..

обновено на 25.05.19 в 08:31