РЕКЛАМА

Великите европейци - Карл Велики - втора част

„Карл имаше широко и здраво телосложение, висок ръст…..Главата му беше кръгла, очите – твърде големи и живи, носът му малко по-голям от среден, красива брада, лице привлекателно, приятно и весело. Всичко това съдействаше за увеличаване на неговото обаяние и достойнството на фигурата му…..” Така летописецът Айнхард описва Карл Велики, средновековния владетел на почти цяла Западна Европа. 

От него знаем също, че Карл има дълга руса или светла коса и дори когато става император, продължава да носи обичайните всекидневни дрехи на франките, само на големи празници слага короната си и облекло, везано със злато и скъпоценни камъни. Въпреки многобройните военни походи, които води, кралят всъщност не обича войната. Безпощаден в битката, той винаги пощадява живота на противниците си, ако успеят да оцелеят. За сметка на това обаче страстно обича лова и ловува до края на живота си. Яде месо, но почти не пие и във всичко показва умереност. Може би с изключение на жените. Карл Велики има четири официални съпруги, но освен тях живее и с различни любовници, от които са известни имената поне на пет. Колко са неизвестните – историята не може или не иска да каже. 

Официално известният брой на неговите деца е 19. Голяма част от тях са дъщери, към които той цял живот има особено отношение – просто държи всички около себе си и не им дава да се омъжат. Няма нищо против те да имат къде тайни, къде по-явни любовни истории, няма против дори да забременяват и да му раждат незаконни внуци - но не им дава да се женят. От синовете му пък най-прочут е Лудвик І или Луи Благочестивия, който година преди смъртта на баща си е коронясан в Аахен за съ-император, а после поема империята сам. Всъщност само по случайност Карл Велики не проваля лично делото на целия си живот. Макар да е император на Западната християнска империя, той още приживе разделя владенията сред своите наследници по типичния за езическите обичаи на франките маниер. 

Но по-големите му синове умират и остава Лудвиг І като едноличен владетел. Той обаче, колкото и да е благочестив, все пак прави грешката, която баща му не успява – и той разделя империята сред синовете си, а след смъртта му те бързо се сбиват. В 843-та между тях се подписва Вердюнския договор, чрез който Западната християнска империя, създадена от Карл Велики, се разделя на три части с владетели Лотар І, Карл І Плешиви и Лудвиг ІІ Немски.

Шарлеман, 5.45

Преди да стигне до създаването и разделянето си обаче, Западната християнска империя, чиято основа е кралство на франките, изминава още много път. Чрез постоянните си военни походи Карл разширява кралството, а чрез реформите си в духовната сфера го прави привлекателно и модерно за времето. Да, не успява в битките срещу мавританските и арабските владетели на Иберийския полуостров, както и не прави нищо за присъединяване на северните земи – Дания и Скандинавия. Но пък завладява германските земи, включително днешна Австрия. 

Непокорната езическа Саксония е окончателно присъединена през 785 година, след като бунтовният вожд Видукинд е разгромен и бяга в Дания при роднините на жена си. Карл завладява Бавария, Италия е в негови ръце, с изключение на южните провинции, където се разпорежда Византия. Походите му отиват все по на Изток и водят до завладяване на средно-европейските земи, в които са сегашните Полша, Чехия, Унгария, територии на славяни и авари. Границата на Запада в един момент опира до българската държава по времето на хан Крум и минава по Дунава в град Пеща. 

През цялото това време обаче Карл Велики не просто завладява и покорява страни и народи, а реализира, както смята, своята мисията за разпространение на християнството. А и на духа изобщо. Затова никак не е случайно, че през година 800 папата коронясва Карл Велики за император на западната римска империя, потънала дотогава в тъмните векове на историята.

Шарлеман, 3.40 

Наред с военните походи, Карл Велики осъществява редица реформи в кралството на франките, въвежда закони, развива образованието и подпомага изкуствата – все неща, които водят до тъй наречения Каролингски ренесанс в Европа. През 789 година например той издава „Адмоницио Дженералис”, сборник със закони, насочени към повишаване образователното ниво на духовенството. В сборника Карл заявява, че негов дълг е да поведе безброй хора към разпространяване на славата на Исус Христос. Още с поемането на властта той прекрасно знае колко самото духовенство е неграмотно и си дава сметка, че така то не може реално да му служи като помощник в постигането на великата цел. За да промени това положение, Карл създава специални школи, в които, независимо от произхода, а само чрез доказан талант, учат младежи, сред които пък после, след завършването, се избира кой е достоен да стане духовник. 

Самият Карл Велики, въпреки че, освен франкското си наречия, говори няколко езика, включително латински, а, както се смята – дори арабски, все пак не може да чете и да пише. На по-късни години, в малко по-спокойните времена, той опитва да се научи, но резултатът е никакъв. Въпреки това обаче Карл е образован човек, учи разни науки, включително математика, астрономия и логика. Прави това заедно с един свой безценен съветник и помощник – високо образованият британски монах Алкуин от Йорк. През 782 година Алкуин е на посещение в Рим и там изглежда се запознават с Карл, той го кани за съветник и фактически поставя под негово управление всички дела в образователната и културната сфера на кралството. 

По това време се прави реформа в писмената система, за да се облекчи преписването на книги и изобщо – целия процес на християнизация, възражда се изучаването на класическото минало, развиват се различните изкуства, а като най-голямо постижение се сочи изграждането на катедралата в Аахен, постройка, която и досега свидетелства за истинския гений на архитектите и строителите от тъй нареченото „тъмно Средновековие”. Към всичко това трябва непременно да се добави, че духът на цялото това възродително приключение, макар силно свързан с църквата и нейните служители, все пак е много либерален. Целта е всъщност да се създаде нещо като интелектуално ядро от хора, които от своя страна да разпространяват знанието и красотата сред всички останали. Този либерален дух бързо си отива обаче след смъртта на самия Карл и три-четири века по-късно се оказва, че Европа има нужда от ново Възраждане.

Кармина Каролингиана, 44.44 

През 795 година папа Адриан І, близък приятел на Карл Велики, умира и престолът му наследява папа Лъв ІІІ. Той обаче няма благороден произход и това създава много проблеми, включително води до размирици в папските земи. През 799 година Лъв ІІІ е отвлечен от противниковата партия, ухото му е отрязано като символ на свалянето му от власт и той е затворен в манастир. Негови привърженици обаче го освобождават и той бяга в Падерборн при Карл, който пък тогава води поредна военна кампания в Саксония. Карл е объркан, не знае как да реагира и се съветва с мъдрия монах Алкуин. 

Той му казва, че християнството има три стълба в Европа – Византия, папата и краля на франките, затова в този случая кралят трябва да помогне на папата. Карл е съгласен и изпраща в Рим военен отряд, който да върне папата на Светия престол и да залови заговорниците. Така и става. През ноември 800 година Карл отива в Рим, където свиква голям съвет. На 25 декември, Коледа, той коленичи пред олтара на базиликата „Свети Петър” за молитва, а папата полага на главата му корона, като го обявява за ImperatorRomanorum, император на римляните. По този повод летописецът Айнхард пише: „Отначало той, Карл, изпита голямо отвращение и заяви, че, въпреки големият празник и владетелските си задължения, не би стъпил в църквата този ден, ако беше предвидил намеренията на папата”. Всъщност, Айнхард твърди, че Карл Велики изобщо не е наясно с папските намерения и не иска тази коронация. От една страна това изглежда разбираемо, като се имат предвид очакванията тя да доведе до сериозно усложняване на отношения с Източната римска империя и владетелят в Константинопол, които коронацията на новия западен император може да предизвика. 

Тези опасения не се оправдават заради сложните интриги и събитията, които в момента текат в самия византийски двор. Освен това обаче подобна стъпка може да доведе не до единението на християнската цивилизация, за която мечтае Карл Велики, а до нейното разделяне и развитие в две доста различни посоки – нещо, което и става в крайна сметка, макар че не точно този акт води до него. От друга страна пък съвременните учени, базирайки се обаче само на логиката и здравия разум, изобщо не са склонни да приемат версията, че Карл не е знаел за коронацията, а още по-малко – че е против нея. Едва ли един слаб папа би си позволил такова нарушение на владетелската воля – смятат те. 

Така или иначе, когато на 28 януари 814 година великият Карл умира от плеврит в Аахен и е погребан още същия ден във величествената катедрала, той едва ли се интересува дали някой го нарича крал или император. В дните преди смъртта си, вече болен на легло, Карл Велики изпада в дълбока депресия, защото си дава сметка, че неговият личен край е близо, но краят на делото му за обединение на цяла християнска Европа е още далече.

Плача за смъртта на Карл, оригинална композиция от 814 година 


Още от категорията

Нощ на музеите и галериите в Асеновград

Нощ на музеите и галериите се провежда днес в Асеновград.  Събитието е част от Есенните празници на изкуствата в града. Aкцент на събитията тази година са две изложби - фотодокументалната експозиция "Те защитаваха честта на България"на регионалния исторически музей в Бургас и "Завръщане" - съвместна изложба на асеновградските художници Аспарух..

обновено на 21.09.17 в 17:27

Великите европейци - Ян Собиески

Полският крал Ян III Собиески е човекът, който през 1683 г. поведе християнските войски и победи турците, обсадили Виена. Така завинаги отказа страховитата Османска империя от апетитите за повече Европа. Всички, начело с папата, го приветстват като спасител на християнския свят, а той скромно и величествено перифразира Юлий Цезар: „Дойдох, видях,..

обновено на 21.09.17 в 10:22

В Драмата чакат Годо

Театър „Азарян“ при НДК ще играе на пловдивска сцена спектакъла „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет с режисьор Деян Донков.  Постановката е лично послание до Крикор Азарян от неговия възпитаник и приятел Донков. Това е поредното представление от фестивала „Сцена на кръстопът“, който се закрива на 23 септември.

публикувано на 21.09.17 в 08:34

Писателите и Пловдив

Дружество на писателите - Пловдив и Народно читалище "Алеко Константинов – 1954" организират първото тематично литературно четене  по случай Деня на независимостта.   То е  в рамките на спечеления проект за тематични четения „Писателите и Пловдив“ от  Културния календар на Община Пловдив.   Срещата започва в 18:00 ч. в салона на читалище "Алеко..

публикувано на 20.09.17 в 09:20

"Балканска огърлица" съпътства Есенния панаир на занаятите

Фестивал "Балканска огърлица 2017" ще съпътства Есенния панаир на занаятите в Пловдив, който ще се състои от 21 до 24 септември на ул. "Райко Даскалов" в Пловдив. Това обяви на специална пресконференция Тони Симидчиева, председател на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив. Идеята на фестивала "Балканска огърлица 2017" е да съберем изявени..

обновено на 19.09.17 в 15:02

"Преге" - предаване за света на книгите, 16.09 - 22. 09.17

В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.0 9. 2017 бяха представени следните заглавия Рубрика „Напълно непознати“ Габриел Гарсия Маркес. Спомен за моите тъжни проститутки. 114 стр., 3А, Лъчезар Минчев, 2017. Рьони Баржавел. Пътища към Катманду. 328 стр., ок. 3А, Блек фламинго, 2017. Еманюел Кариер. Лимонов. . 503..

публикувано на 19.09.17 в 10:29

Премиера на "Орфей и Евридика" на Античния театър в Пловдив

Премиера на музикално-танцовия спектакъл „Орфей и Евридика“ ще се състои тази вечер на Античния театър. В представлението ще звучат музика от древен Египет, Елада, български фолклорни мотиви, рок композиции и арии от операта „Орфей“ на Монтеверди.  Ще участват музиканти и танцьори от България, Италия, Кипър, Франция и Холандия. По сценария и..

публикувано на 19.09.17 в 09:11