Камарата на архитектите иска промяна в правилата за саниране

Архитектите настояват за по-високи и ясни цели при санирането на жилищни блокове по Националната програма за енергийна ефективност. Заместник-председателят на Камарата на архитектите в България Николай Гълъбов заяви, че има сериозни пропуски в методическите указания от МРРБ. 

От организацията се надяват, че ще бъде представена по-ясна визия, паралелно с харченето на пари. Сегашните правила създават предпоставки за неправомерно увеличение на цените, коментират архитектите. Като цяло от организацията оценяват позитивно програмата и я определят като положителна стъпка в правилната посока. Председателят на Камарата на архитектите в Пловдив и региона арх. Петко Костадинов заяви, че изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност, ще доведе и до подобряване на визията на жилищните блокове, които в Пловдив не са в добър вид.

Р.П.:какво е становището на архитектите, какви са опасенията, рисковете и предизвикателствата пред реализацията на тази национална програма.

Николай Гълъбов: Благодаря ви за възможността. Следим отблизо работата на министерството, очаровани сме, много сме доволни, че най-после тази болна за България тема някой се захваща за нея, за решимостта, с която правителството се опитва да хване бика за рогата, притеснява ни, че може би ще хванат бика не за рогата, а за опашката, опитваме се да бъдем полезни. В начина, по който са разписани има съществени пропуски в две направления. Общо по програмата очаквахме да видим по-ясна визия за цялата картина в смисъл този милиард ще стигне за един, два, три процента от сградите, какво правим с четвъртия, петия, шестия? Надяваме се да има една изградена визия паралелно с харченето на пари в смисъл ние лично смятаме, че по-добре да се разпределят по-равномерно парите, да се изготвят проектите, техническите паспорти за повече сгради, да се направят пилотни проекти да се покаже как трябва да стане, повече амбиция се надяваме да видим в министерството. В момента указанията са, че ще се санират по т. н. клас „С” (це), което ако мога да го обясня с други думи е нещо от рода на това автомобилите да харчат 100 литра на километър при положение, че знаете 5 – 10 л на километър харчат сградите, т. е. ние очакваме от държавата да покаже как трябва да е, а не да е на минимални изисквания. Това между другото е разписано и в директивата, която изпълняваме, става въпрос за енергийните характеристики на сградите, където в чл. 17 изрично се иска публичните власти да поведат, да покажат по-високи стандарти.

Р. П.: Какво точно ви притеснява сега, защото властите в момента са впрегнати, обикалят цялата страна, разясняват начина, по който ще кандидатства за тези средства за саниране? Вие се притеснявате от какво точно?

Н. Г.: Това е страхотно както казах за тази кампания, защото голям проблем е инертността на българина, ние останахме последната държава в Европа от бившия соцлагер, където буквално няколко сгради само са санирани. Пак, както казах, освен визията има конкретни разписани текстове в методическите указания като например на последните страници препоръката на министерството е самите процедури да се изпълняват по инженерингов способ – инженерингът е една много хубава система особено за строене на магистрали, на тротоари, на линейни обекти, но когато става за сложни архитектурни обекти, където живеят понякога над 100 жители, където всеки прозорец е саниран по различен начин, има климатик трябва цялостен подход, трябва архитект, който да изготви проект на сградата, след който да дойде строителят и на базата на подробните, детайлни работни чертежи и спецификации да даде оферта. Даване на оферта без проект, защото така е разписано, нали, че тия пари един вид ще се харчат, ще се извикат строители, които на базата на най-ниска цена ще извършват санирането ще отклони един съществен ресурс от програмата не по предназначение. Сами разбирате ако искате цена от строител, който не знае какво трябва да прави той ще надуе цената, за да може да се защити, тези непредвидени разходи могат да са 50 и 100 %.

Нашето предложение е да се използва стандартния метод, който се използва и в развитите страни – подготвен цялостен детайлен проект на базата, на който да се извърши вече самата тръжна процедура по строителството, защото проектирането е  в рамките на 5 – 10 % заедно с всичките обследвания. 90 % от парите ще отидат в строителството. За да се получи по-широк ефект, повече сгради да могат да бъдат санирани. Нашата цел е да убедим министерството, че това не е подобно на магистралите, че тук трябва да се правят нещата ангро, а да се направят много детайлно, конкретно, да се включат етажните собственици, защото архитектът исторически това е човекът, това е професионалистът, който стои между всички, координира дейността и дефакто визията на всички я превъплъщава на хартия в т. н. работни чертежи. Това е нашето притеснение.

Интервюто с архитект Николай Гълъбов и архитект Петко Костадинов можете да чуете в звуковия файл.