Великите европейци - Федерико Гарсия Лорка

Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга

Аз я отведох на реката;
бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.
Бе през нощта на Свети Яков
и с дълги уговорки стана.
Фенерите се загасиха
и се разпалиха щурците.
Чак при последната ограда
допрях гърдите й заспали
и се отвориха те мигом
подобно люлякови гранки.
Колосаната нейна фуста
във моите уши пращеше
безспир като парче коприна,
раздирано от десет ножа.

Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга 

Така започва „Невярната съпруга”, едно от знаменитите стихотворения на Федерико Гарсия Лорка, испанският поет, който бе застрелян през 1936-та, но и днес, през 2015-та, поезията му е все така страстна, въздействаща и изненадващо нова всеки път. Много често става така – сякаш със самата си смърт истинските поети дописват последното си стихотворение. А ако питате пък защо толкова често те умират млади  - по добре не питайте. Ще ви кажа само, че това никога не е, защото поезията в тях е пресъхнала. Така могат да мислят само онези лаици, които не разбират, че, обратно на реката, изворът на поезията е по-голям от нейното устие.  

Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга 

Дърветата с върхари тъмни
израстваха пред нас грамадни
и лаеше отвъд реката
с далечни псета кръгозорът.
Щом минахме безмълвно двама
къпини, храсти и тръстики,
коравият й ток изрови
във тинята една трапчинка.
Аз смъкнах мойта вратовръзка.
Тя смъкна горната си дреха.
Аз – ремъка със пистолета.
Тя – свойте четири корсета.
Такава гладка кожа нямат
ни охлювът, ни кринът нежен
и не гори в подобен блясък
дори кристалът под луната.

Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга 

Ако това, което чувате, ви прилича твърде много на някакъв испански фолклор – да, в известен смисъл е така. Поезията на Лорка и като структура, и като съдържание, по фантастичен начин успява да съчетае фолклорните корени с изключително модерното мислене и поетични принципи от първата половина на ХХ век, директно казано – със сюрреализма. Приживе това създава известни проблеми на поета. От една страна, той с право се чувства недооценен, когато традиционалистите му лепват прякора „цигански поет” и буквално отказват да чуят не само логичните, но и поетичните му аргументи срещу това. Приятелите му сюрреалисти като Салвадор Дали и Луис Бунюел пък хем разбират, че имат до себе си страхотен поет, хем не го приемат за „достатъчно сюрреалистичен”. В един момент дори Лорка къса връзките си с тях, защото смята, че тези двамата създават знаменития си филм „Андалуското куче” с една единствена цел – да му се подиграят, лично на него. Да му имам егото. Но и да му имам таланта.

Под мен в уплаха като риби
изплъзваха й се бедрата,
ту пламнали като жарава,
ту като сняг и лед студени.
По най-добрия друм безумно
през тая тъмна нощ препусках,
седефена кобила яхнал
без никаква юзда и стреме.
Аз като мъж не ще повторя
това, което тя ми каза,
защото моят ясен разум
ме учи предпазлив да бъда.

„По цяла Андалусия, от скалата на Хаен до раковината на Кадис, хората постоянно говорят за дуендето и го разпознават с безпогрешен инстинкт когато и да се появи то. Чудният певец на фламенко, Ел Лебрихано…..казваше: ”Когато пея с дуенде, никой не може да се сравни с мен.” Старата циганка-танцьорка Ла Малена веднъж извика, докато слушаше Брайловски да свири Бах: „Олеле! това има дуенде!” - но тя беше отегчена от Глук, Брамс и Дарио Мило” – така пише самият Гарсия Лорка в една своя лекция за теорията и функцията на дуендето, изнесена в Аржентина. Самият той носи в себе си и пренася в поезията си тази тъмна сила, тези тъмни звуци, които придават истинско дуенде на текста и неговото звучене. „И така, дуендето е сила, а не поведение, то е борба, а не понятие. Един стар майстор-китарист ми каза: „Дуендето не е в гърлото – то идва от петите.” Това значи, че то не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на съзидателно действие” – продължава да настоява поетът. И да илюстрира виждането си.

Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга 

Изцапана от кал и ласки,
аз я отведох на реката.
А кремовете с дълги саби
се биеха под злия вятър.
Държах се както подобава
на всеки циганин достоен.
Дарих я на раздяла щедро
с красива кошница от слама
и не склоних да я залюбя,
защото имаше си мъж,
а каза ми, че е девойка,
кога я водех към реката.

Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга

Разбира се, в случая със стихотворението „Невярната съпруга” прекрасният превод на Александър Муратов и Атанас Далчев много ни помага да усетим онова, за което сме се събрали около Лорка днес. Най-известната му поетична книга, Romancero Gitano, Цигански балади, се появява през 1928. Това е 10 години след първата му стихосбирка „Впечатления и пейзажи”, 14 преди последната, издадена посмъртно – „Поетът в Ню Йорк, пълна със сюрреалистична поезия, както и 8 години след първата от многото му пиеси -  „Проклятието на пеперудата”, сценична история в стихове за невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, която изкарва едва четири представления. Доста по-дълго от това изкарва невъзможната любов на Федерико към приятеля му Салвадор Дали. 

Федерико Гарсия Лорка и Салвадор Дали


Не се заблуждавайте от самата поезия на Лорка, в която обикновено се пее за любов между мъж и жена. Това е само поетичен плащ, заметнат върху нещата от собствения му живот. Всъщност той е гей до мозъка на костите си и хем вътрешно се притеснява от това, хем налита на всичко най-добро, което види наоколо, хем е постоянно подозрителен, че хомосексуализмът му предизвиква подигравки у околните. Със Салвадор Дали 6 години по-големият Лорка се запознава през 1922-ра и двамата имат дълга връзка – приятелска, творческа, явно до някакво ниво и сексуална. Но тя никога не стига докрай. „Любовта ни бе страстна, но трагична, тъй като ми беше невъзможно да я консумирам” – пише по този повод самият Дали десетилетия по-късно. 

Известно е, че Гала, съпругата на Дали, сама прочута с твърде разпуснатия си живот, буквално мрази Лорка заради дълбочината на духовната връзка, която той има със съпруга и приживе и унищожава неговите писма до Салвадор. Самият Дали пък през 36-та, когато Лорка е застрелян, изпитва страхотно чувство на вина, обвинява се, че е можел да го спаси, но не го е направил и пише за мъртвия си приятел: „Сбогом! Обичам те много! Някой ден отново ще се срещнем. И ще си живеем чудесно!” И като споменах смъртта на Лорка, непременно трябва и да напомня, че една от най-прочутите му пиеси, се казва „Кървава сватба”.

Лорка, Кървава сватба, Симоне Кермес 

През 36-та, малко преди да настъпи неговата собствена кървава сватба, Гарсия Лорка издава приживе последната си поетична книга - „Сонети за неговата тъмна любов”. По това време той е известен с политически виждания, които са близки до тези на републиканците. През юли, само три дни преди началото на испанската гражданска война, Лорка заминава за лятната си вила в Гранада, въпреки опасното напрежение, което съществува в провинцията след убийството там на един известен монархист. 

Така или иначе, след месец националистическите милиции арестуват 38-годишния Лорка и го разстрелват на бърза ръка, преди да реагира който и да било от влиятелните му приятели. Има много версии за обстоятелствата около този арест и тази смърт, но аз лично предпочитам поетичната. Подозирам, че тук са се намесили демоните на антипоезията, антикрасотата и антигения. С други думи – подозирам демоните на простотията, завистта и отвратителната човешка способност да принизяваме онова, което се извисява.

Лорка, Зоронго, Орсика Тот 


Още от категорията

Невена Митрополитска представя "Дарът" в "Пловдив чете"

Издателство „Жанет 45“ организира днес в Пловдив среща-разговор с Невена Митрополитска за нейния втори роман „ Дарът “.  Модератор ще бъде Олга Клисурова. Събитието е част от програмата на седемнадесето издание на фестивала " Пловдив чете ". Той се организира от издателство „Жанет 45“ в партньорство и с подкрепата на Министерство на..

обновено на 16.06.19 в 07:17

Огромна картина на Майстора ще сияе над водата в Гребната

Картината "Момиче със слънчогледи" на Владимир Димитров-Майстора ще плува тази събота вечер на Гребната база в Пловдив. Нестандартната идея за представянето на творчеството на известния художник идва от Кюстендил. Проектът  на Евгени Серафимов е част от официалната програма на Пловдив 2019.  Платното на Майстора е пресъздадено със 120  литра..

обновено на 15.06.19 в 08:21

Теодора Димова с наградата "Хр. Г. Данов" за цялостен принос

Писателката Теодора Димова е носителят на  наградата "Христо Г.Данов" за цялостен принос в  националната книжовна култура. Тази награда няма номинации, определя се  от министъра на културата Боил Банов, който връчи отличието на писателката в къщата - музей "Христо Г.Данов" в Стария град.  Теодора Димова благодари на читателите и  отбеляза, че..

обновено на 14.06.19 в 20:46

Премиера на "Орфей и Евридика" на Античния театър

Премиера на „Орфей и Евридика“ от Глук за първи път в България, ще се състои на Античния театър  на 15 юни от 21ч.  Спектакълът от OPERA OPEN  е една от най-мащабните оперни продукции на Античния театър. Създаден е специално за програмата на Пловдив – Европейска столица на културата. Режисьор, сценограф, художник на костюмите и..

обновено на 14.06.19 в 19:50

Вярата е важна за промяната на живота

В bar Craft Kapana, днес 14-ти юни е премиерата на романа  „Дъното на Рая”. Авторът Виолета Стайкова ще се срещне с пловдивските читатели. Книгата се чете леко, човек няма търпение да научи какво става с всяка отгърната страница. Разкрива не само социални проблеми, но и преплетените сърдечни перипетии в отношенията между действащите лица. Главната..

обновено на 14.06.19 в 13:21