Великите европейци - Пол Маккартни - първа част

На 6 юли 1957-ма година се случва знаменита среща между две момчета, която отваря широко вратите на света към един необятен музикален феномен. В църквата „Свети Петър” в Уултън, един от южните квартали на Ливърпул, Пол среща Джон и му изсвирва една малка песничка на Литъл Ричард - Long Tall Sally, което може да се преведе като „Дългата, кльощава Сали”. 

Чичо Джон ходи с нея, защото „тя има всичко, от което чичо Джон се нуждае”, но аз ще кажа на леля Мери и тази вечер ще се забавляваме, йе, йе. Да, този текст не би получил награда за поезия дори при много по-ниски критерии от днешните, които и без това са вече около минус безкрайност. Но изпълнението е впечатляващо. Толкова впечатляващо, че докато 15-годишният Пол пее парчето, 17-годишният Джон виси над главата му, за да гледа акордите и диша алкохолни изпарения. „Вече бяхме успели да се наквасим” – пише по-късно Пол за този свой изпит. 

Баткото го харесва и веднага взима младежа в хлапашката група, която ръководи. Тя се казва Куоримен и все още свири само чужди композиции. Ето какви:

Куоримен, Това ще бъде денят

Джон има голяма полза от Пол, защото той може не само да свири. Първо, Маккартни научава Ленън как да си настройва китарата – нещо, което дотогава прави един съсед срещу заплащане. Второ, Пол знае повече акорди и го учи на тях. Трето, довежда в групата един смушкан, кротък, но полезен  малчуган на име Джордж, когото три години по-рано е намерил в автобуса и който също умее да пипа струните на китарата. 

На всичкото отгоре Пол иска да композира, което страшно допада на амбициозния Джон, който също иска да композира, но сам му е трудно. И нищо, че лелята на Джон, при която той живее, не харесва Пол, защото го намира за момче „от низините”, а бащата на Пол пък се вайка – „ох, сине, този Джон ще те въвлече в някаква голяма неприятност”. Въпреки това дружбата между двамата се задълбочава и те завеждат тетрадка, на всяка страница на която, преди да измислят акордите за бъдещите си песни, вече изписват думите „Оригинална композиция на Ленън-Маккартни”. Знаят, че все още не са велики, но много искат да бъдат и трябва да започнат отнякъде. 

СнимкаДо 60-та година групата сменя няколко имена, накрая заминава да работи из нощните клубове в Хамбург като „Сребърните бръмбари”, а се връща обратно в Ливърпул като просто „Beatles”. В Хамбург с тях стават няколко важни неща, които правят трансформацията им истинска. Първо, момчетата откриват, че сексът има много повече измерения, отколкото те са си представяли и ги изследват, макар понякога с болезнен резултат. Второ – откриват също амфетамините като добри помощници на уморените от бурен живот музиканти. Трето, напуска ги Стюарт Сътклиф и Пол става басист, после ги напуска и Пийт Бест и тогава взимат Ринго на барабаните. 

И четвърто – открива ги продуцентът Браян Ъпстейн. През 1962 година, когато той поема групата, в онази композиторска тетрадка вече има и една песен на Пол Маккартни, която е достатъчно добра, за да влязат с нея в студиото и да издадат първия си сингъл.

Пол Маккартни, Love Me Do

Честно казано, през втората половина на 60-те и началото на 70-те години, когато най-много слушах „Бийтълс”, изобщо не съм си задавал въпроса кого предпочитам – Пол или Джон, както правеха мнозина по света. Дори не поглеждах дали композицията е на Ленън-Маккартни или на Маккартни-Ленън. 

Просто слушах „Бийтълс” и тяхната обща магия ме правеше щастлив. После групата се разпадна и слуховете, които идваха в България за това кой е повече и кой по-малко виновен за раздялата, изостриха споровете за това кой е по-добър композитор и изпълнител. Тогава обаче не се върнах назад да проверя, а слушах новите им работи – Пол с „Уингс”, а Джон с „Пластик Оно бенд”. И някак започнах да предпочитам Джон. Всъщност, това е доста условно твърдение, тъй като тогава и двамата все повече ми оставаха в периферията на могъщия хард-рок и другите музикални чудеса на 70-те. 

Но сега, когато прослушах отново целия „Бийтълс”, при това като вече внимавам на тема авторство, установих, че май съм сгрешил с лекото си предпочитание към Джон. Поне донякъде. Защото всъщност повечето от онези композиции, с които момчетата от Ливърпул наистина се асоциират по целия свят, са композирани от Пол Маккартни. Повечето са на Пол. Да, най-често в сътрудничество с Джон. Но все пак са на Пол.

Вчера

Пени Лейн

Мишел

Хей, Джуд

Да бъде

СнимкаСър Джеймс Пол Маккартни е роден през 1942 година в английския Ливърпул, но и двамата му родители са ирландци. Майка му е католичка, баща му е протестант, обаче те го оставят сам да избере религията си когато порасне - като дете просто го обичат. Въпреки скромния произход и сравнително бедното съществуване, което води семейството, Пол говори истински „кралски английски”, без никакъв ливърпулски акцент, благодарение на майка си, която държи синът и да има здрава основа, за да постигне успех в живота. 

Майка му умира рано и това е една от травмите на Пол в детството, което иначе е доста щастливо. Бащата на Пол е любител тромпетист и пианист, през 20-те е свирил дори в джаз-бенд. Той му подарява тромпет за 14-я рожден ден, но момчето го разменя за китара. Трудна работа е китарата. Пол се мъчи с нея известно време, докато не разбира, че трябва да я обърне и да свири с удобната лява ръка. Тогава нещата потръгват бързо. Той, общо взето, макар да не зарязва напълно училището, все пак го слага назад в приоритетите си. 

Тръгва по концерти на скийфъл-групи, слуша радио Лаксемберг и сам разучава хитовете на големите рок-звезди – Елвис Пресли, Литъл Ричард и другите. Обаче в същото време се интересува от театър, чете пиеси на класиците и изобщо, образова се сам в посока на реалните си интереси. Остава му цяла година до онази знаменита среща с Джон. И макар дните да се влачат като във великата му песен „Глупакът на хълма”, все пак на Пол му остава само една година до онази знаменита среща с Джон.

Глупакът на хълма

Приключението на „Бийтълс” в Хамбург, където те свирят в три различни клуба, седем дни в седмицата и прекарват на сцената общо над 800 часа, до голяма степен ги превръща в истински професионален екип. На шега или наистина, на Браян Ъпстейн му остава само да им измисли прическите, да ги облече в прочутите костюмчета и да ги качи на британска сцена, за да бъде залят света от „бийтълсмания”. 

СнимкаТози обществен феномен, пряко свързан с музиката, се появява 140 години по-рано, тогава като „листомания”, култ към пианиста Ференц Лист. Както тогава, така и сега възторжени почитателки преследват неотлъчно своите идоли. Те крещят и плачат по концертите им, купуват и слушат по цял ден плочите им, опитват се да отскубнат кичур коса или да вземат друг фетиш от тях, пращат им гащичките си по пощата, стараят се да се намъкнат в леглата и живота им. Всички можем да си представим какво му е на едно двадесет и една годишно момче като Пол. Та него дори консервативната критика го нарича „the cute beаtle”, „сладкият бръмбар”, заради малко бебешката му физиономия, така че е истински магнит за девойките. 

Вероятно Пол хем казва истината, хем малко преиграва, когато по-късно в едно интервю твърди, че момичетата не са основен интерес на групата. „За нас главното беше да се занимаваме с изкуство, ние искрено се опитвахме да станем своего рода художници” – казва той. И това го има, със сигурност, но и другото не е за изпускане. Неслучайно още за първия албум на групата - Please, Please Me,Пол пише песента „Аз я видях да стои там”. Тя е за едно 17-годишно момиче, което изглежда несравнимо, „нали се сещате”, пее Пол. „И как мога аз да танцувам с друга, когато  гледам нея да стои там…..”

Аз я видях да стои там

СнимкаСлучайно или не, точно 17-годишна е Джейн Ашър, когато Пол се запознава с нея след един концерт в Роял Албърт хол и двамата започват петгодишна връзка. Освен любов, тя му носи и истински творчески напредък. Както пише негов биограф: „Семейство Ащър беше образовано, всички негови членове се интересуваха от изкуство и именно те успяха да пробудят у Пол интереса към класическата музика и авангарда, което в крайна сметка отведе „Бийтълс” към арт-рока”.

Голямата любов в живота на Пол обаче си остава Линда Истман, американска еврейка, фотограф и музикант. Двамата се запознават през 1967-ма, а две години по-късно се женят. И не е случайно, че точно през 69-та, за албума Abbey Road, Пол Маккартни композира една от най-красивите си и най-трудни за изпълнение песни, посветени на любовта.

Oh, Darling


Още от категорията

Нови 15 имена се включват към третото издание на Hills of Rock

Нови 15 имена се включват към третото поредно издание на HILLS OF ROCK, което ще се проведе на 28, 29 и 30 юни на Гребния канал в Пловдив. Ronnie Romero & Eridan ще нажежат атмосферата точно преди хедлайнера Whitesnake на 29 юни, а шведската банда Crazy Lixx ще видим на 28 юни. За първа година HILLS OF ROCK добавя специална нова..

обновено на 22.03.19 в 16:55

„Алтер его” – Гален Ганев за поезията, музата и Радой Ралин

Ако има поет, който упорито преоткрива красотата в поезията и поезията в красотата, това е Гален Ганев. Именно той ще бъде специалният гост в „Алтер его” тази събота.  Ще говорим за поезия, ще цитираме Шекспир, ще намигнем на палавите музи, ще споделим спомени за Радой Ралин… А алтер егото на водещия по мила традиция ще дразни своя титуляр. И всичко..

обновено на 22.03.19 в 16:55

В "Срещите" разговор за смисъла на ежедневието

Тази събота "Срещите" ви предлагаме разговор с проф. Андрей Пантев - дни преди неговата 80-та годишнина!  И обясненията му,че Клио е муза, но не винаги Темида, вероятно защото е жена, а жените обичат победителите... С проф. Андрей Пантев - разговор за Бога, любовта и смисъла на ежедневието ни.

обновено на 22.03.19 в 16:55

RASSIM гостува на "Молескин"

"Изкуството - това съм аз" е реплика, която придобива съвсем нов смисъл в работата на художника RASSIM.  От това да използва собственото си тяло като скулптура до това да се подложи на хирургическа намеса в името на изкуството или да превърне името си в творба.  За всичко това и за предстоящата му изложба в ONE Gallery си говорим днес в..

обновено на 22.03.19 в 14:49

Студенти показват древни способи за дизайн на платове

Изложба „Приемственост и съвремие“ на студенти от специалността „Дизайн на облеклото“ в АМТИИ- Пловдив отваря врати в галерия PLOVEDIV в кв. „Капана“.  Студентите от първи и втори курс, под ръководството на ас. д-р Динка Касабова, ще представят аксесоари  и текстилен интериор, изработени с техниките  „Блоков печат“ и „Катазоме“, отразяващи древни..

публикувано на 22.03.19 в 08:40