133. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЗИГМУНД ФРОЙД /част трета/ Пламен Асенов 06. 05.15, радио Пловдив
Представете си, че лежите на удобен диван с притворени очи и говорите ли, говорите - разказвате за себе си, често неща, които не знаете, че знаете, мотате се из живота си, връщате се в детството, скачате пак в настоящето и обратно към младостта, гневите се, радвате се, преживявате всичко отново и отново, понякога плачете за финал.
Или пък усещате как грозното и зло чудовище, което ви тормози от години, се измъква от душата ви със страховити писъци и бяга, прогонено от спомена за самото себе си. Няма хапчета, няма връзване, няма електрошокове – просто перфектното лечение на така трудните иначе за лечение психични проблеми. Прекалено перфектно, за да е истина, нали? Но по времето, когато във Виена д-р Зигмунд Фройд започва да прилага, като постепенно подрежда и усъвършенства своя нов метод, наречен „психоанализа”, идеята вдъхва големи надежди. Идеята вдъхновява. Тя е интересна, творческа, напредничава – и в същото време така отворена за развитие и импровизации, че бързо намира последователи и се превръща в една от водещите идеи на целия ХХ век. Нищо, че, поне доколкото е известно, в своята практика на психоаналитик самият Зигмунд Фройд не може да се похвали, че е излекувал напълно нито един пациент.
Елгар, Серенада за струнни, Алегро
Когато през 1886 година Зигмунд Фройд основава частната си практика, той използва хипноза за лечение на пациентите си. Фройд сътрудничи с приятеля си Йозеф Брюер, заедно с когото издават „Изследване на хистерията”, книгата, в която е описан случаят на прочутата пациентка с псевдоним Ана О. Това всъщност е австрийско-еврейската феминистка Берта Папенхайм, чиито проблеми възникват след смъртта на баща и. Тя изпада в състояние на тревожност, има халюцинации, а следват нови и нови симптоми – езикови разстройства, невралгии, парализи, амнезия, рязка смяна на настроенията, хранителни разстройства. При лечението и се изоставя хипнозата и си стига до откриване на метода на свободните асоциации. В същото време Фройд забелязва, че чрез анализ на сънищата на пациента може да се разкрие комплекс от безсъзнателен материал и да се демонстрира механизмът на репресията, тоест, подтискането, което стои в основата на появата на различните симптоми. Отначало за обяснение на хистеричните симптоми Фройд развива тъй наречената „теория за прелъстяването”, тоест, идеята за сексуално насилие, оказано в детството на пациента, последвано от изтласкване, „забравяне” на тези спомени. После обаче установява, че разказите на пациентите за подобно насилие много често не са реални, а фантазни. Голяма роля в развитието на теорията играе смъртта на собствения му баща. Тогава Фройд преживява сърдечни смущения, стряскащи сънища, изпада в депресия и неврастения. Това го води до идеята да анализира сам мечтите и спомените си от детството. Отношението на враждебност към бащата и ревността към майката, до които се докосва в този авто- анализ, го карат пък да преосмисли изцяло теорията за произхода на неврозите и така през 1896-та доктор Зигмунд Фройд започва да използва термина „психоанализа”, за да обозначи „своя нов клиничен метод и теорията, на която той се базира”.
Елгар, Серенада за струнни, 03.31
Психоанализата не е просто метод за лечение на болни хора. Това е само едно от поне трите основни нейни направления. В книгата си от 1968 година „Психоанализата: термини и концепции”, американският психиатър доктор Бърнес Мур пише, че тя има три основни приложения. Първо, това е метод за изследване на ума, второ – систематизиран набор от теории за човешкото поведение и трето – метод за лечение на психологически или емоционални заболявания”. Тази твърде сложна структура и широкият обхват на психоанализата често стават причина за обърквания и дори дават повод за съзнателни спекулации относно нейната ефективност. А ето и свидетелството на самия Зигмунд Фройд за развитието на новата наука, записано от ВВС през 1938, година преди смъртта на великия основател:
Фройд, глас
Превод: „Аз започнах професионалната си активност като невролог, опитвайки се да донеса облекчение за моите невротични пациенти. Под влиянието на един стар приятел и с мои собствени усилия, аз открих някои важни и нови факти за несъзнаваното в психическия живот, ролята на инстинктивните пориви и т.н. От тези открития се появи новата наука, наречена психоанализа, която е част от психологията и е нов метод за третиране на неврозите. Аз трябваше да платя скъпо за този мой малък късмет. Хората не вярваха на моите факти и мислеха, че теориите ми са отвратителни. Съпротивата беше силна и неумолима. Все пак накрая успях да придобия някои последователи и да създам Международната психоаналитична асоциация. Но тази борба още не е завършена.”
Така става. Около Фройд, особено след като през 1900 година издава знаменитата си книга „Тълкуване на сънищата”, постепенно се събира кръжец от ентусиасти. Отначало те се срещат в апартамента му на „Берггасе” 19 и слушат неговите лекции, събрани по-късно в книгата „Въведение в психоанализата”. Следва кратка пауза, през която се пушат много пури и се пият различни напитки, после идва събеседването, а често и споровете, по основната тема. Постепенно със свои лекции започват да излизат и някои от учениците на Фройд. Част от тях носят имена, които в днешно време са не по-малко знаменити от неговото – Карл Густав Юнг, Адолф Адлер,Вилхелм Щекел, Ото Ранк, Ана Фройд, естествено, дъщерята на Зигмунд, която поема по пътя на баща си. Фройд обаче не спира да ражда идеи и да издава книги, всяка от които е истинско съкровище на мисълта – „Психопатология на всекидневния живот”, 1901, „Хуморът и неговата връзка с несъзнаваното”, както и „Три есета върху теорията на сексуалността”, появили се през 1905. Така скоро Виенският кръжец се разраства, новите визии привличат специалисти от цяла Европа, както и от Съединените щати, където психоанализата бързо придобива изключителна популярност, а самият Фройд се превръща в звезда. Малко по-късно се създава и Международната асоциация, а започват и проблемите. Вътрешни търкания, несъгласия с това или онова виждане, спорове за авторство на идеи, взаимни обвинения – всичко това, както във всяко нормално човешко общество, съпътства възхода на новата наука. Парадоксално, обаче конфликтите и разделите в случая не пречат, а сякаш обратно – обогатяват развитието на психоанализата до наши дни и я предпазват от превръщането и в догма.
Елгар, Серенада за струнни,
Съзнавано и несъзнавано или динамиката между То, Аз и Свръх-аз, Либидото, Ерос и Танатос, тоест, инстинктът за живот и инстинктът за смърт, Заместването, Стадиите на развитие на човека, които включват Орален, Анален, Фалически, Латентен и Генитален, Едипов комплекс, Грешки, Сънища, Катарзис – всичко това са само малка част от основните теории и термини, които се раждат и развиват с раждането и развитието на самата психоанализа. Обаче следва голяма изненада. „Всички мислят – казва Зигмунд Фройд в един разговор с италианския журналист Джовани Панини - че държа на научния характер на моето творчество и моята главна цел е лечението на душевните болести. Аз съм учен по принуда, а не по призвание. Всъщност аз съм артист. Исках да стана поет и цял живот съм мечтал да напиша роман.” Ако тези думи не са някаква мистификация – на самия Панини или сътворена по-късно, като просто е използвано името на известния журналист – то ми се струва, че трябва още веднъж и по съвсем нов начин да погледнем не само на психоанализата като такава, а и на всички феномени, които съществуват покрай нея. „Литератор по инстинкт и медик по неволя, аз реших да трансформирам един от клоновете на медицината - психиатрията, в литература. Считам се за поет и романист под образа на учен. Психоанализата не е нещо друго, освен транспониране на едно литературно призвание в областта на психологията и патологията” – продължава да обяснява Зигмунд Фройд в този запис на Джовани Панини за тяхната единствена среща. Дано историята да е истинска, защото, честно ви казвам, щях да припадна от удоволствие, когато прочетох това.
Елгар, марш
След като нацистите идват на власт в Германия, те изгарят книгите на Зигмунд Фройд – не само защото е евреин, а и защото теориите му са човешки, не античовешки. След аншлуса на Австрия пък, независимо от огромното световно реноме, което вече има, заплашен е самият живот на Фройд. Затова през 1938-ма той, заедно със семейството си, след поредица от приключения, успява да замине за Англия, където доживява последните месеци от своя живот. Ракът, който го е хванал за гърлото с пръстите на хиляди изпушени пури, го стиска безкрайно. „Животът ми вече е само мъчение, нищо повече” – казва Фройд. Той отдавна има уговорка с лекуващия го приятел Макс Шур да помогне, когато усилията за друго станат безсмислени. Този момент настъпва на 23 септември 1039-та. Шур му бие три дози морфин една след друга и Зигмунд Фрод си отива в блаженство. Оставя ни идеите си, за да се мъчим ние с тях. И да им се радваме.
Елгар, Чело концерт
В Световния ден на книгата и авторското право говорим за ново издание, с автор от Пловдив: „ Пророчеството за Звездата “ - на Силвия Павлова . Тази книга разказва за най-новите археологически и исторически доказателства за Исус Христос, за последната седмица от живота на Спасителя. Авторката ще представи премиерно книгата тази сряда, на 24 април,..
Изложбата „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ на известния художник Христо Генев ще бъде представена в галерия „Капана“ в Пловдив (бившия Детмаг на ул. „Райко Даскалов“ №29). Експозицията включва 22 пластики от дърво и метал, както и над 40 авторски черно-бели фотографии, вдъхновени от скулптурите. Посетителите ще могат да видят и мултимедийно представяне..
23 април е Световен ден на книгата и авторското право. Празнува се за първи път през 1995 година по решение на ЮНЕСКО. Посветен е на всички четящи и се прави с цел да насърчава четенето, книгоиздаването и защитата на авторското право. Датата 23 април е избрана, защото на този ден през 1616 г. са починали Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес...
В зала "Съединение" на Регионалния исторически музей в Пловдив довечера ще бъде представена книгата на Стефан Иванов „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“. Документалната творба изследва криминалните престъпления преди 10 ноември 1989 г. В нея авторът историк разобличава мита – цитирам: „че през..
Великденска работилница за писани яйца отваря врати от 23 до 26 април в етнографската експозиция на Регионалния исторически музей в Пазарджик. Специалистите от етнографския отдел ще запознаят желаещите с традиционни техники и начини за украсяване на великденските яйца, разпространени в Ракитово, Велинград и Белово. Изписването на великденски..