Великите европейци - Игнатиус Лойола - втора част

През 1522 година, след чудната, но напълно фантастична история за мулето, което в ролята на съдбата повежда Игнатиус Лойола по божия път, той отива да се поклони в Монсерат, бенедиктински манастир, където се съхранява една от прочутите Черни Мадони. 

Три дни се подготвя за цялостна изповед след 30-години грешен живот, дава обет за целомъдрие и започва да се счита за рицар, посветен на Светата Дева. После отива в градчето Манреса, където води отшелнически живот в една пещера. Вечер се моли, а през деня помага в местната болница. Скоро се разболява обаче, приютен е в доминикански манастир и, докато лежи, душата му изпада в съмнения. Лойола силно се съмнява, че при голямата си изповед е успял наистина да се разкае за всички предишни грехове. 

Изповядва се отново, но това не помага и той замисля самоубийство. Преди да посегне обаче, отново се връща към въпроса за изповедта и решава да не се изповядва повече. „Разбрах, че в изповедта за минали грехове е заключен зъл дух” – обяснява той. И сякаш за да се потвърди това му решение, малко по-късно, докато стои на брега на река Карденер, Лойола за около три минути изпада в транс и получава силно духовно прозрение, което буквално го преражда. Тогава започва да пише своите прочути „Духовни упражнения”, днес бихме казали – нещо като предписания за медитация, призвани да сближат човека с бога в рамките на около един месец практикуване.

Енигма, Mea Culpa, 5.42

През 1523-та Игнатиус Лойола отива в светите земи. Пътьом минава през Рим и получава благословия лично от папа Адриан VІ, а когато стига в Йерусалим, иска да стане монах в тамошния францискански манастир. Не го приемат обаче. Грешката му е, че навсякъде, освен че помага на болните, Лойола се опитва да проповядва – но изобщо не е подготвен за това. Той има високо самочувствие и нула готовност да води живот на проповедник и светец, какъвто иска да бъде. 

Така че се връща в Испания и, макар над 30-годишен, започва да учи латински с децата в началното училище в Алкала. Две години по-късно вече достатъчно знае латински, за да слуша лекции в университета и отива в Барселона. Страстта обаче не му дава мира и Лойола продължава да наставлява всички около себе си. Затова в един момент Светата Инквизиция проявява интерес към него, заключва го за 42 дни и отсъжда да спре с  проповедите под заплаха за отлъчване и изгнание. Лойола обаче се мести да учи в Саламанка и почти веднага е задържан отново за 22 дни, а неговите „Духовни упражнения” са стриктно прегледани от местните инквизитори. 

Съдът не намира нищо еретично в текста на упражненията и го пуска, но за да спре поредицата от разправии с всемогъщата Инквизиция, Игнатиус Лойола отива да си довърши ученето в Париж, където мисълта и духът вече са доста по-разкрепостени в сравнение с Испания. И попада на правилното място.

Елгар,  Lux Aeterna, 27.18

През 1528 Игнатиус Лойола отива в Париж и започва да учи всичко отначало. Една година кара пак латински, после за три години взима бакалавърска степен по философия. Завършва магистратура си в Сорбоната, като държи изпити по граматика, аритметика, геометрия, астрономия и други чудни науки. 

След последния изпит той, вече официално, „има право да преподава, да участва в диспути, да определя и извършва всички действия - училищни и учителски…..както в Париж, така и по целия свят”. Лойола обаче не спира дотук. В манастир на доминиканците той изкарва курс по богословие и през 1534, вече на 43, получава по тази наука докторска степен, която върви със съответния символ – малка, черна, кръгла шапчица с квадратен връх и пискюлче отгоре. Сега вече всички го познават отдалече и знаят кой е и какъв е. А още по-добре знаят шестимата негови близки приятели от различни краища на Европа, с които Лойола учи заедно и на които преподава своите „Духовни упражнения”. Всички те са изпълнени с желание да създадат група, която да служи всеотдайно на Христос. 

И наистина я създават. На 15 август, в деня Успение Богородично, в една църква на Монмартр, по време на тържествената меса, те дават обет за непритежание, целомъдрие и мисионерство в светите земи. Така се създава праобразът на „Обществото на Исус”, както е истинското име на йезуитския орден. Това все още обаче не е самият орден. На този етап е нещо като гражданска организация, която има цел да подпомага църквата. По онова време папският престол е вече силно притиснат от появата на различни реформаторски учения по целия континент. В Германия се появява Лутер, в Швейцария - Калвин, Англия, воглаве с краля си, също се отделя от Рим, в Нидерландиите има порив не само за национална, но и за духовна свобода. Всъщност, групата на Игнатиус Лойола се появява в особено подходящо време и се включват активно в онова, което се нарича Контрареформация.

Менделсон, Чуй моята молитва, 40.14 

Преди да се включи активно в публичния живот обаче, групата на Лойола проявява търпение – решава първо всички да завършат образованието си. Игнатиус отива да чака останалите във Венеция, откъдето ще тръгнат за поклонническата мисия в Йерусалим, но така и не тръгват. Божият пръст отново се намесва и казва друго. 

Първо, приятелите му пристигат във Венеция в края на 1537-ма, когато е студено и кораби за светите земи вече няма. Напролет пък избухва война между Венеция и турците, така че кораби отново липсват. „Обществото на Исус”, вече жадно за дейност, решава да се върне в Рим, да се представи лично на папата и да получи благословия. Така и става – отначало папа Павел ІІІ поръчва на двама от групата да преподават богословски дисциплини в Римския университет. Словото им звучи по новому и те привличат много слушатели, но това пък предизвиква напрежение сред кардиналите и аристокрацията, които започват да ги преследват. 

За да реши проблема, Лойола иска аудиенция при папата и разговаря с него един час. Това е преломният момент. Когато аудиенцията свършва, папата е убеден, че идеите на групата са изключително полезни за църквата и така Ватикана, макар все още не формално, вече си има нов орден. Неговата дейност ще играе важна роля за развитието до днешни времена не само на католицизма, но и на света изобщо.

Габриел Фуре, Реквием – В рая, 54.32 

През следващите месеци Лойола представя на папата проект за устав на новия орден. Той и хората му не искат да са като другите ордени, чиято дейност, както се смята тогава, е виновна за неволите на Светата църква. Но отговорът на въпроса какво да отличава „Обществото на Исус”, вече е намерен. Става дума за добавянето на четвърти обет към стандартните три. Освен за послушание, целомъдрие и непритежание, йезуитите се заклеват и в непосредствена вярност на папата. Неслучайно почти веднага след появата им те са възприемани като личната гвардия на папата и дори ги наричат папските еничари. 

Орденът стъпва върху принципите на строгата дисциплина, силната централизация, безпрекословното подчинение на младшите пред старшите, абсолютна власт на водача. През 1540-та със специална була папата утвърждава устава на новия орден, Игнатиус Лойола е избран за негов първи генерален настоятел и за 15-те години до смъртта си го развива и утвърждава. Много бързо орденът не просто се разраства,  а и засилва влиянието си. Заради възможността йезуитите да живеят и работят в светска среда и заради доста „приспособителната”, както сами я наричат, система за тълкуване на религиозно-нравствени въпроси, йезуитите стават основна мисионерска сила, достигат Индия, Япония, Китай, Бразилия, Африка, не забравят и мисията си в защита на католицизма в самата Европа.

Широкото тълкуване на религиозния морал, пренесено в бита, бързо изкривява нещата и става основа за превръщане на думата „йезуит” в нарицателно за хитър, дори двуличен човек. Всъщност истината е, че йезуитите обикновено просто са по-добре образовани от своите събеседници или опоненти. Всъщност първото, с което се заема Игнатиус Лойола като генерал на ордена, е да въведе принципа за негови членове да се подбират само най-високо образовани люде. И за да е сигурен, че този базисен принцип ще се спазва и занапред, той веднага започва строителство на собствени йезуитски училища и колежи буквално във всички страни, където орденът има представителство. 

Когато през 1556 година смъртта отнася Игнатиус Лойола, той май няма за какво да се тревожи, защото залага здрави основи на делото си. Погребан е в Рим, в съборния храм на Йезуитите La chiesa del Santissimo Nome di Gesù, Църквата със светото име на Исус. 66 години по-късно папа Григорий ХV обявява Игнатиус Лойола за светец и така реализира голямата му страст – да се нареди сред най-именитите мъже на божия дух, разум и действие.

Алегри, Смили се над мен, Боже, 57.43 

Още от категорията

Романът "Дом" от Камелия Кучер с премиера в Пловдив

Дебютният роман „Дом“ на Камелия Кучер ще бъде представен в книжарницата „Хермес – Централ“. Премиерата на книгата беше през миналата година, а сега започва представянето в цялата страна.  Авторката издава книгата след години пътуване по света, преди окончателно да се завърне в България заедно със семейството си.  Живяла е в Русия, Испания,..

публикувано на 19.03.19 в 06:44

Живопис на Иван Чакъров във "Възраждане"

Изложба живопис на Иван Чакъров се открива в галерия „Възраждане“. Експозицията включва няколко ракурса на Белия кон, два-три любими бикове, три човешки портрета, като сюблимирани светове (единият ще бъде големия сюрприз) и бялата магия на совите. Иван Чакъров е роден през 1971 г. в Пловдив. През 2002 г. завършва Националната художествена..

публикувано на 19.03.19 в 06:37

Пловдив пази това, което наричаме цивилизация

Елен Карер д'Анкос е един от най-известните съвременни френски историци.  Тя е първата жена пожизнен член  на Френската академия на науките. Била е евродепут и консултант  по политическата визия на отношенията на Франция  с други държави, включително и славянския свят. Тя гостува   в Пловдив по повод предстоящия  Международен ден на..

публикувано на 18.03.19 в 16:33

В Пазарджик започва Мулти Култи китчън

В Пазарджик стартира първото събитие за годината от проекта Мулти Култи китчън, който е в програмата на Пловдив 2019. Проектът се фокусира върху интеграция на чуждестранните общности, повишаване на чувствителността и информираността на местната общност за приноса, който мигрантите носят в региона. Целта е да се изградят мостове между..

обновено на 18.03.19 в 12:08

Детският хор "Пим - Пам" гостува на Пловдив през април

Детският хор „Пим-Пам“ ще гостува на Пловдив Европейска столица на културата с голям концерт на 15 април.  В юбилейния си сезон, когато хорът отбелязва 40 години от своето създаване, гласовитите певци подготвят тържествена програма с най-хубавите песни от репертоара си. Огромна част от тях са написани специално за „Пим-Пам“ от Борис Карадимчев –..

публикувано на 18.03.19 в 11:15