РЕКЛАМА

Великите европейци - Александър фон Хумболт

Някои възторжени почитатели го наричат „последният ренесансов човек”. Други казват, че е „последният енциклопедист на Европа”. Трети го смятат за „Аристотел на ХІХ век”. Хареса ми също едно заглавие на съвременна статия, според което той е „най-влиятелният учен, за когото може би никога не сте чували”. 

Ако се съди по онова, което научих напоследък за живота и дейността на великия немски географ и пътешественик Александър фон Хумболт, всички тези описания и още много подобни на тях, са верни. На мен обаче все пак ми се понрави най-много една дума, която се свързва с него и го описва и като учен, и като човек едновременно – животохолик.

Йозеф Елснер, Полонеза 

Животохоликът Александър фон Хумболт е роден през 1769 година в Берлин, столица на Прусия. Дядо му е офицер, който за заслуги получава дворянска титла. Баща му също е военен, достига чин майор и се отличава в тъй наречената Седемгодишна война. Това е един голям, но не чак толкова известен в България сблъсък около средата на ХVІІІ век между големите европейски страни, в който участват и много техни колонии. 

Той е така всеобхватен, че по-късно Чърчил го нарича „Първата световна война”. В случая бащата на Хумболт е участвал в сблъсъците в самата Европа, които са основно между Германия и Австрия за областта Силезия. Така или иначе, след като се уволнява от армията, Александър Георг става камерхер на принц Фридрих, бъдещият пруски крал Фридрих Вилхелм І. Той се жени за богата вдовица – Мария Елизабет фон Холведе, заедно с нея получава прекрасния замък Тегел, а малко по-късно и двама сина, които прославят фамилията Хумболт. Големият, Вилхелм, е известен политик, философ, филолог и лингвист, а малкият – Фридрих Хайнрих Александър е учен-енциклопедист, който издига географията на съвършено ново ниво, развива ботаниката, геологията, физиката, явява се нещо като баща на геомагнетизма, климатологията, океанографията и още други чудни науки, занимава се с етнография, лингвистика, социални въпроси, дипломация, алпинизъм, вулканология. Като основна цел на живота, ученият си поставя задачата да събере целия известен земен свят в една голяма книга, наречена „Космос”. 

Ето какво пише той самият по този повод: „Главният импулс, който ме насочваше, беше искреният стремеж да разбера явленията, съпътстващи физическите обекти в тяхната взаимосвързаност и да представя природата като едно велико цяло, движено и одушевено от вътрешни сили”. Първата част от „Космос” излиза, когато Александър фон Хумболт е на 76 години, а четвъртата – когато е на 88. Петата част остава недовършена, защото смъртта го отнася на 90, но не е ясно още колко части предвижда той да сътвори, за да сметне този венец на живота си за завършен. Не вярвам обаче да е смятал скоро да спре. Достатъчно е да спомена, че за всичките близо седемдесет години от първата си истинска научна публикация, той написва не 6, и не 66, а 636 книги. 

Така са наредени нещата в този свят – някои стават професори с една брошурка и цял живот ние, данъкоплатците, ги храним за това, други издават събрани съчинение в 20 тома и никой не ги чете, защото са класици, а трети, като Хумболт, създават направо цели библиотеки – при това от интересните.

Йозеф Елснер, Симфония, оп. 11

По времето, когато Александър фон Хумболт се ражда и расте, светът е все още завладян от епохата на великите географски открития. Нови земи, нови растения и животни, нови вулкани и морета, нови представи за земята, нови знания, нови идеи – всичко това се трупа и човечеството го гледа със зяпнала уста. Също както го гледа и малкият Александър. „Аптекарчето” – викат му в къщи, защото събира разни камъчета, треви и буболечки, изучава ги и ги подрежда в една от стаите на замъка, чиито стени са покрити с географски карти. 

Той получава изключително добро образование в къщи, а на 18 отива във Франкфурт на Одер, в чиито университет учи нещо като сегашната икономика. Любопитството му обаче е огромно и той посещава допълнително лекции по медицина, физика, математика и история на древния свят. Две години по-късно се прехвърля в Гьотинген, където учи класическа литература, история, естествознание, химия, ботаника и математика, както и старогръцки. Пътува из Германия и резултатът е първата му научна публикация, посветена на рейнските базалти. Запознава се с учения Георг Форстер, заедно с когото пътува из Англия и Франция. Форстер е участник във втората експедиция на капитан Кук и с разказите си го запалва по идеята за тропиците. След завръщането си, Хумболт сменя още няколко университета. 

Първо в Хамбург учи езици, търговия, ботаника и менералогия, после отива във Фрайбург, следвайки страстта си към геологията, след това в Йена се захваща с анатомия и астрономия, а накрая кара и търговска академия в Бюсе. Всичко това се развива в период от четири години и е свързано с желанието на Хумболт наистина да реализира  идеята, за която пише доста по-рано в писмо до приятеля си Шилер: „Връзките между науките са така тесни, че всички те, даже тези, които се считат за по-малко важни, трябва да бъдат прикрепени една към друга така, както полипите към скалата”. Това желание не го напуска цял живот и той започва да го реализира от недрата на родната Прусия, като става минен инспектор. През 1794 година умира майка му, която е против желанието му за пътешествия.

Александър фон Хумболт получава от нея солидно наследство от 85 хиляди талера и вече може да тръгне към мечтаните тропици. Работата му се урежда обаче едва четири години по-късно, когато заедно с френския си приятел Еме Бонплан получават благословия от испанския крал да изследват Новия свят. Така започва знаменитото пътешествие на Хумболт в Латинска Америка, което някои описват като „второто откриване на Америка” - този път за науката и чрез науката.

Йозеф Елснер, Меса, оп. 81

Пет години след тръгването им, двамата пътешественици, които някои вече считат за мъртви, акостират отново в Европа и веднага както те самите, така и резултатите от пътуването им стават истинска сензация. Тук само ще изброя някои най-важни сред тези открития: създадени са карти на непознати досега територии от Южна Америка; потвърдено е съществуването на водна връзка между реките Ориноко и Амазонка; със съвременни методи и инструменти е определено точното положение на редица географски обекти; създадена е първата геотектонска карта на континента; събран е огромен по обем материал за неговата метеорология; родена и развита е идеята за височинната географска зоналност; създаден е хербарий от 6 000 растения, 1 800 от които абсолютно непознати на науката до момента; има събрана зоологическа колекция и описани нови за науката животни; съхранен е безценен материал за етнографията, историята, езиците и политическото състояние на част от регионите в Америка. 

Може да се продължи още много, но и казаното дотук дава достатъчно ясна представа за какво говорим. След завръщането Хумболт се установява в Париж, където привлича известни европейски учени за проучване и огласяване на резултатите от експедицията. Така се ражда  „Пътешествие в равноденствения свят през 1799-1804” – книга от 30 тома, с богати и прецизни илюстрации, с карти от всякакви видове, със сведения и изводи практически във всички сфери на знанието. Както можете да се досетите, издаването на поредицата продължава цели 27 години.  

„Аз се стремя да представя картината на природата в нейната цялост и да покажа взаимодействието на природните сили, но и да възпроизведа това наслаждение, което човек, способен да чувства, получава от непосредственото съзерцание на тропическите страни” – това пише Хумболт в знаменитата си книга „Картини на природата”, но то е напълно валидно за всичките дела на неговия живот.

Йозеф Елснер, Анромеда, увертюра 

Няма да ви описвам наградите и почестите, които Хумболт получава по цял свят заради резултатите от американската си  експедиция. Но макар пред него вече да са отворени всички пътища, той никога не успява да реализира мечтаното пътуване из Африка. За сметка на това обаче, макар вече 60-годишен, пътува и прави проучвания в Централна Азия. Експедицията е финансирана от руския цар, носи нови научни успехи, но завършва с горчилка в устата, защото свободолюбивият Александър фон Хумболт се ужасява от положението на руските крепостни селяни и изобщо от условията на живот и работа в империята. 

По-късно ученият се връща в Берлин и там, с безкрайната си енергичност, въпреки напредналата вече възраст, се отдава на три занимания – дипломация, научни лекции и писане на книгата, която смята за венец на живота си - „Космос”. Биографите му твърдят, че той работи наистина без отдих, но и постоянно е съпътстван от едно „измъчващо безпокойство” – човекът, който иска да свърже всички науки една с друга, вижда как пред очите му те се развиват много по-бързо, отколкото човешкото съзнание може да възприеме и обобщи. 

Въпреки това безпокойство, зает с важните си дела, които пък му дават сили, Александър фон Хумболт доживява почти до 90 и не спира да работи до последния си ден. На 6 май 1859 година го намират спокоен и мъртъв в леглото му, а до него бележка, на която пише: „И така се свършиха небето и земята с всичкото, което е в тях”.

Йозеф Елснер, Страстите на нашия Господ Исус Христос 


Още от категорията

Хранете добрия вълк в себе си, има нужда от това

Именикът Атанас Хранов гостува в "Зона Култура".  Оптимист съм за годината,  година на културно домакинство на Пловдив, сподели художникът. По думите му градът трябва да се съсредоточи върху културния продукт, който създава и да бъде позитивен. Последното е реплика към критиките за откриването и това, че пловдивският дух не се  усетил в него. Хранов..

публикувано на 18.01.19 в 11:36

В "Срещите" - разговор за бащата на българския магически реализъм

Тази събота, в най-българския месец, както сам го определя Радичков, в "Срещите" ще сме с професорите:Инна Пелева, Георги Каприев и Георг  Краев. С тях ще си спомним за самобитния бегач на дълги разстояния Йордан Радичков, защото се навършват 90 години от рождението му.  Предлагаме ви 60 минути с мъдростта и гласа на  основателя на българския..

публикувано на 18.01.19 в 10:08

Атанас Атанасов показва портрети в "Резонанс"

Изложба „Портрети“ на художника Атанас Атанасов се открива тази вечер в пловдивската галерия „Резонанс“.  С нея галерията започва 2019-та - годината, в която Пловдив е  Европейска столица на културата. Роденият в Бургас художник Атанас Атанасов работи в областта на живописта, рисунката, стенописа и илюстрацията. Той има редица самостоятелни..

публикувано на 17.01.19 в 06:39

Великите европейци - Фридрих Шилер

„Нека езикът за тебе е както плътта за любимите. Той съществата разделя и в миг само той ги събира”. Това гласи „Към поета”, кратко стихотворение на немския романтичен гений Фридрих Шилер, в което той представя връзката между поезията и любовта – двете религии, които обсебват живота му. Какво обаче знаем за Шилер. Може би сме чували, че той има..

публикувано на 16.01.19 в 11:08

"Еврика!" за децата в подножието на Сахат тепе

Някои от най-интересните открития на 19 и 20 век ще бъдат представени в Музейния център за съвременна история на Регионалния исторически музей в Пловдив.  Това ще стане при откриването на изложбата „Еврика!“ , която представя интерактивни изобретения и показва завладяващия път към научните открития. По този повод в Пловдив специално пристига..

публикувано на 16.01.19 в 07:13

2 210 000 лева е цената на церемонията за "Пловдив 2019"

2 милиона 210 хиляди лева с ДДС струва церемонията за откриването на Пловдив като Европейска столица на културата, според публикувания от фондация „Пловдив 2019“ отчет за разходите. За шоуто са платени 1 милион 243 хиляди лева без ДДС. Най- голямата част от тази сума е за продуцирането - 880 хиляди лева. Продуцирането на съдържание е..

публикувано на 15.01.19 в 11:13

Премиера на новата стихосбирка на Диана Бързева

Премиерата на новата стихосбирка „Феникс“ на пловдивската поетеса Диана Бързева, която от 2009 г. живее в Берлин, ще се състои на 15 януари от 18 часа в залата на Дружеството на пловдивските писатели (ул. Княз Александър I Батенберг №27). Диана Бързева е  автор на четири книги, две от които са стихосбирки.  Две от книгите й се продават..

публикувано на 15.01.19 в 05:58