Брел, Не ме напускай
Не ме напускай - трябва да забравя!
Всичко, което вече е изчезнало, може да се забрави.
Да забравиш времето на недоразуменията
и изгубеното време,
да знаеш как да забравиш тези часове,
които с ударите на въпросите понякога убиват
сърцето на щастието.
Не ме напускай!
„Не ме напускай” – изпя през 1959 година Жак Брел, белгиец, когото мнозина смятат за французин; затворен човек с католическо възпитание, но също бохем и авантюрист; творец, чиито песни трудно се пеят, защото се състоят не само от мелодия и текст, а и от невероятно сценично присъствие. Жак Брел изпя „Не ме напускай” и мнозина смятат тази песен за любовна. Тя обаче не е. В интервю през 1966 самият той казва, че песента е по-скоро „химн за малодушието на мъжете” и за „нивото, до което те са готови да се самоунижат”. Историята, свързана с песента, е лична и болезнена. Тя се появява на бял свят, след като една от любовниците на певеца, Сузан Габриел или Зизу, го изхвърля от живота си. Зизу е сред хората, които по-рано помагат на Брел да стигне до парижката зала „Олимпия”, а оттам – и до истинската слава. Сега обаче тя е бременна, но Брел не признава детето. Зизу го напуска и прави аборт, а той пише най-прочутата си песен.
Превод:
Не ме напускай! Не ме напускай! Не ме напускай!
Аз ще ти предложа дъждовни перли,
дошли от страни, в които не вали.
Ще копая земята чак до смъртта си,
за да покрия тялото ти със злато и светлина.
Ще създам владение, където Любовта ще е крал,
където Любовта ще е крал, където ти ще си кралица.
Не ме напускай!
Брел, Не ме напускай, 0.45
Сложна, противоречива, странна и трудно разбираема личност е Жак Брел. Много талантлив, той добавя към таланта и много труд. Брел е вечно в движение, вечно иска да работи - но никога не отказва сладостите на дългите нощи в бохемска компания. Свенлив като човек, той постига близък контакт с публиката във всички зали по света - при това хората го разбират прекрасно, въпреки че пее само на родния си френски. Цял живот Брел има….. да кажем притеснения, за да не кажем - страхове от жените, но въпреки това ги обича неистово. Те него – също, така че му се налага често да сменя музата, макар завинаги да остава женен за своята Мише.
В живота си Жак Брел, както се казва, е видял и две, и двеста. Той зарязва добре осигурено съществуване в Брюксел, за да живее в парижка барака, докато гладен пише песни. „Нали не си въобразявате, че с подобен външен вид ще пробиете?” – питат го учтиво. През 50-те в бохемска Франция все още на мода са красавците, а той не впечатлява с фигура и лицето му е като набързо изсечено от Господ с тесла. Брел обаче през цялото време си въобразява точно бъдещия пробив, и въпреки че на първия конкурс за шансон, в който участва, се класира на 27-мо място от 28 възможни, в крайна сметка реализира въображението си.
Брел, Панаирът
Това е „Панаирът”, първата песен, която Жак Брел записва през 1953 година на малка плоча, 78 оборота. Той вече има договор с „Филипс рекърдс”. Жак Канети, артистичен директор на лейбъла, вижда бъдеще в този белгийски талант, който започва да пише и изпълнява песните си когато вече е на 23 – доста късна възраст за начало на каквато и да било музикална кариера. Канети кани Брел да отиде в Париж, без да му осигурява кой знае какво, освен възможност – но той приема, въпреки съпротивата на семейството си и предстоящото раждане на втората дъщеря.
В Париж Брел с огромна енергия се посвещава на писане на песни, а за да се издържа, дава уроци по китара и пее в кабаре „Трите магарета”. Първите резултати са отчайващи и окуражаващи едновременно. През 1954-та той се проваля на вече споменатия конкурс за шансон, но пък за сметка на това една певица на име Жулиет Греко харесва и иска неговата песен „Дяволът”. Греко е само две години по-голяма от Брел, но е сред звездите на френския шансон и представя песента в зала „Олимпия”. Няколко месеца по-късно и той самият вече пее там, с което започва истинският възход на Брел към славата.
Брел, Дяволът, 0.28
Жак Брел е роден през 1929 година в предградие на Брюксел, Белгия. Семейството му е буржоазно, произхожда от френски говорещите фламандци, здраво свързани с католицизма. Баща му работи първо във фирма за внос и износ, а после става директор и съсобственик на фабрика за картон. Момчето е добре осигурено, но не особено старателно, както в началното католическо училище, което кара, така и после, в Института Сен Луи. Да, Жак се интересува от четене, писане, история и френски, но всичко друго му е безинтересно. Още от юноша той участва в училищния театър, на 16 започва да пише пиеси за него, а също разкази, поезия, есета.
Заради оценките си обаче няма никакъв шанс да учи в университет, затова работи във фабриката на баща си. Там също си умира от скука и се записва в Ла Франш Корде , „Свободна връзка”, младежка католическа организация, която има религиозни активности и благотворителна дейност в сиропиталища и старчески домове. Годината вече е 1948, Втората световна война е свършила, когато Жак отбива военната си служба. Той служи в авиобаза близо до Брюксел и явно няма някакви огромни задължения, защото като войник продължава да участва в кампаниите на Ла Франш Корде. Покрай това се запознава и с Терезе Мишелин, неговата малка Мише, за която две години по-късно се жени, с която имат три дъщери и с която никога не се разделят истински, макар че май и почти никога не успяват да живеят истински заедно.
Брел, Когато имаме само любов
Дали заради женитбата с Мише, дали заради друго, но на 23 години сякаш нещо се отключва у Жак Брел и той, прегърнал любимата си китара, започва да композира. Подозирам какво е това нещо – желанието да избяга от рутината и да остане завинаги дете, не само способно да мечтае за приключения, но и да ги реализира. Ето как неговият приятел и биограф Оливие Тод вижда нещата: „Наивен и лукав, обаятелен и дързък, скромен и горделив, преизпълнен с противоречия, както казвали през ХVIII век, Жак мамеше себе си, също както околните, с непоправима искреност – казва Тод и продължава: - Понякога дори близките му приятели или приятелки го смятаха за митичен образ.
Човек на крайностите, който черпеше вдъхновение от щастията и нещастията си, каубой и индианец в космическата ера, през целия си живот Жак Брел търсеше спасение в работата. Той не успя да се освободи от раздвоението и да заживее като възрастен. Но това трябва да ни радва: талантът на Брел си остана по детски свеж.” Самият Брел сякаш е съгласен с подобно виждане, защото в едно късно интервю казва: „Мисля, че човек прекарва живота си в опит да компенсира детството си. Той иска да постигне вълнуващи мечти, но някъде около 17 приключва с мечтите и се учи да живее с реалността, да търси сигурност. Приключението е свършило”.
В 14-те години след първия му запис, до 67-ма, животът на неприключилото с мечтите дете Жак Брел е пълен с невъобразима каскада от концерти, работа върху нови песни, студийни записи, растящи тълпи от почитатели и почитателки по цял свят. Обаче между песните, жените и бохемския живот той намира време за все нови и нови предизвикателства. Първо се запалва по летенето, кара курсове за пилот и купува малък самолет. После се влюбва в мореплаването, става капитан, купува си яхта и замисля околосветско пътешествие, което реализира обаче доста по-късно.
Брел, Маркизите
През 1967 година Жак Брел официално прекратява концертната си дейност, за да се отдаде на нови проекти. В следващите години той се снима в 10 филма, два от които режисира сам, а останалите са на Марсел Карне, Клод Льолуш и други. Пише също музиката за тях, поставя във Франция бродуейския мюзикъл „Дон Кихот”, в който играе две от главните роли.
В началото на 1973 Брел, който пуши по три кутии цигари на ден, вече не се чувства добре и прави завещание, с което оставя всичко на съпругата си Мише. На следващата година е опериран в Брюксел от рак на белия дроб, след което заминава на околосветско пътешествие с дъщеря си Франсис и любимата си Мадли, за която преди това пише песента „Мадлен”. По време на това пътешествие те откриват Маркизките острови, Брел се влюбва и се заселва в тях. Следват две нови операции и един последен албум през 77-ма.
По време на записа Жак Брел се шегува с музикантите – някой да има един бял дроб в повече? Но никой няма и година по-късно човекът, който изпя „Не ме напускай”, ни напусна. Погребан е на Маркизите, в същото гробище, където лежи и художникът Пол Гоген.
Брел, Не ме напускай, 0.45
В Световния ден на книгата и авторското право говорим за ново издание, с автор от Пловдив: „ Пророчеството за Звездата “ - на Силвия Павлова . Тази книга разказва за най-новите археологически и исторически доказателства за Исус Христос, за последната седмица от живота на Спасителя. Авторката ще представи премиерно книгата тази сряда, на 24 април,..
Изложбата „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ на известния художник Христо Генев ще бъде представена в галерия „Капана“ в Пловдив (бившия Детмаг на ул. „Райко Даскалов“ №29). Експозицията включва 22 пластики от дърво и метал, както и над 40 авторски черно-бели фотографии, вдъхновени от скулптурите. Посетителите ще могат да видят и мултимедийно представяне..
23 април е Световен ден на книгата и авторското право. Празнува се за първи път през 1995 година по решение на ЮНЕСКО. Посветен е на всички четящи и се прави с цел да насърчава четенето, книгоиздаването и защитата на авторското право. Датата 23 април е избрана, защото на този ден през 1616 г. са починали Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес...
В зала "Съединение" на Регионалния исторически музей в Пловдив довечера ще бъде представена книгата на Стефан Иванов „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“. Документалната творба изследва криминалните престъпления преди 10 ноември 1989 г. В нея авторът историк разобличава мита – цитирам: „че през..
Великденска работилница за писани яйца отваря врати от 23 до 26 април в етнографската експозиция на Регионалния исторически музей в Пазарджик. Специалистите от етнографския отдел ще запознаят желаещите с традиционни техники и начини за украсяване на великденските яйца, разпространени в Ракитово, Велинград и Белово. Изписването на великденски..