Великите европейци - Крал Ричард I на Англия, първа част

Той е крал, името му е Ричард І на Англия. В реалния си живот прави всичко, което поиска, но нищо не излиза както трябва. 

Ричард не е добър син - поне два пъти се бунтува срещу баща си, стария крал Хенри ІІ, и дълго се бие срещу него в истински кървави битки. Ричард не е добър приятел и брат - постоянно си съперничи с близките си, въвлича се в интриги и предателства срещу тях, превзема замъците и разорява земите им. Ричард не е добър съпруг – жени се от политически съображения, прекарва с жена си съвсем кратко време и на практика не я вижда повече. 

Ричард дори не е добър крал. И не само защото не оставя законен наследник, а дава Англия в ръцете на амбициозния си, но некадърен брат Джон Локланд, Джон Безземния. На него всъщност изобщо не му пука за родната Англия, намира я твърде студена и дъждовна, готов е да я разпродаде изцяло – и буквално го прави - само за да финансира военните си походи из континента и в Светите земи. Тези походи обаче също не водят до съществен резултат. Ричард е страхотен воин и тактик, печели практически всяка битка, в която участва, но губи почти всички войни, очевидно защото стратегията му куца. 

Той е безжалостен и жесток воин, който понася кръста на Третия кръстоносен поход, за да изкупи греховете си – но вместо това трупа нови и страшни. Тогава логично идва въпросът защо включвам този човек в поредицата за великите европейци. Отговорът също е логичен. Един историк има важно прозрение в тази посока. Той казва, че Ричард е истинско въплъщение на своята епоха, тоест, че животът му представя перфектно духа и образа на неговото време. На всичкото отгоре, независимо от изброените противоречия, Ричард е и важна част от вълшебните приказки на Европа. 

Заедно с митичните фигури на Роланд и крал Артур, той е възпят от трубадурите като най-благороден рицар, за последните девет века съдбата и делата му са дали храна не само за много книги и филми, те са станали своеобразен психологически архетип за европееца. Да, говорим за краля-легенда, познат като Richard the Lionheart, Ричард Лъвското сърце. Животът му е колкото интересен, толкова и труден за разказване.

Саксон, English Man O' War, 29. 57

Бъдещият английски крал Ричард І е роден през 1157 година в кралското имение Бомонд, построено край северната порта на Оксфорд от прадядо му, крал Хенри І. Този Хенри е от нормандската династия, трети син на Уйлям, който завоюва Британия след битката при Хейстингс през 1066. При смъртта си обаче Хенри І не оставя син, така че започва война за трона. Главен претендент е Стивън, племенник на Хенри І и внук на Уйлям Завоевателя. 

Срещу него е императрица Мод, или Матилда, дъщеря на Хенри І. Тя е съпруга на германския император Хайнрих V, а след смъртта му се жени за френския граф Жофроа V д`Анжу Плантагенет. Прозвището Плантагенет не значи нещо загадъчно, а жълтуга. То идва от навика на граф д`Анжу в бой и на турнири да закача на шлема си китка жълтуга, за да се разпознава сред останалите участници. Мод има от графа трима сина, най-големият от които е бъдещият крал Хенри ІІ, бащата на Ричард Лъвското сърце. Знам, че подобно родословие звучи объркано и объркващо, трудно се помни, но, за да се разберат правилно основните събитията в живота на нашия герой, няма друг начин, освен да се погледне в корените и историята на неговия род. 

И така, благодарение на решителността на майка си и собствените си военни успехи, след битки и сложни перипетии, през 1154-та 21-годишният Хенри ІІ става крал на Англия, с което там започва управлението на династията Плантагенет. Две години по-рано, докато още не е крал, а само граф на Анжу и херцог на Нормандия, Хенри ІІ получава писмо с предложение за брак от Алиенор Аквитанска, бивша съпруга на френския крал Луи VІІ, с когото току-що се е разделила. Добре, де, такава покана от страна на булката, при това десетина години по-възрастна от младоженеца, може да звучи необичайно, но не е. Той приема предложението, защото всъщност бракът е по сметка. В онзи момент Алиенор има остра нужда от закрила, а Хенри има удоволствието да прибави към своите земи цялото херцогство Аквитания, една огромна и много богата част от сегашна Франция.

Саксон, Searching for Atlantis, 34.05 

Алиенор Аквитанска е интересна и значима фигура в европейските дела през своя ХІІ век. Тя е умна жена, а от малка получава и много добро образование – говори и пише на латински, пее, съчинява поезия, все неща, нетипични тогава не само за жените, но и за повечето мъже, включително благородниците. Алиенор също е много красиво момиче и богата наследница. Родителите и умират рано и настойничеството поема френският крал Луи VІ. Той има право да реши за кого да я ожени, щом стигне подходящата възраст. 

По онова време подходящата възраст за брак е след 12, обикновено около 15-та година. Така че Луи VІ, за да не изтърве това истинско съкровище, през 1137-ма жени Алиенор за сина си, бъдещият крал на Франция Луи VІІ. Те имат две дъщери, но след 15 години бракът е официално анулиран. Причината – Алиенор не обича съпруга си, намира го за излишно благочестив и прекалено строг, така че не му остава вярна. Тя тръгва с него на Втория кръстоносен поход, но, щом стигат в Антиохия, владение на нейния вуйчо Раймон дьо Поатие, отдава се на участие в пищни рицарски банкети и открита любов с вуйчо си. Така желанието на Луи VІІ за подвизи в Светите земи бързо умира, той си грабва невярната съпруга, двамата се връщат във Франция и се разделят. Това обаче предизвиква бурни събития. Още в следващите дни двама благородници опитват да отвлекат Алиенор и да се оженят за богатата красавица, за да получат земите и. 

За да няма нежелан трети опит, тя се оглежда и решава, че най-добра закрила и най-изгодна партия ще има в лицето на Хенри ІІ, тогава още само граф на Анжу и херцог на Нормандия, затова му пише писмо за брак. Двамата се женят през 1152-ра и после имат осем деца – пет сина и три щерки. През 1154-та Хенри ІІ официално става крал на Англия и я добавя към своите твърде обширни вече френски земи. Ричард е трети от петте му сина, затова изглежда, че няма никакъв шанс да получи английската корона. Той обаче е любимецът на мама, така че още от малък като наследство му е обещана нейната родна Аквитания.

Саксон, Man and Machine, 4.49 

Бащата на Ричард, крал Хенри ІІ, е добър крал. Не в смисъл на добродетелен или добряк, а добър от гледна точка на короната. Той остава на трона цели 35 години, присъединява разни земи като Уелс и Ирландия, отделни графства и херцогства на континента, във Франция. В неговите владения обаче има толкова много и различни хора и етноси, барони, графове и всякакви други малки величия, толкова много различни местни закони и правила, че никой не може дори да ги изучи и опише, какво остава да ги балансира. 

Така че Хенри ІІ прави реформи, за да централизира кралството и въвежда закони, които са задължителни за всички и имат приоритет пред местните, тоест, създава нещо като сегашното общоевропейско законодателство, което има приоритет над националното. Той също така опитва да държи под някакъв контрол църквата, която по принцип е прекалено богата и твърде самостоятелна, така че често е проблем за короната. В същото време обаче Хенри ІІ е лош крал. Той например урежда близкия си приятел и съветник Томас Бекет за епископ на Кентърбъри, като смята по този начин окончателно да се наложи над църквата в Англия. Но когато Бекет започва да води самостоятелна политика, Хенри беснее пред своите рицари и призовава небесата да го накажат. Някои от рицарите на бърза ръка се вживяват в ролята на споменатите небеса и убиват Томас Бекет в самата прочута катедрала. 

После Хенри твърди, че в яда си се е изказал само фигуративно, а хората му са го разбрали неправилно, обаче църквата, а и цялото общество, остават с друго впечатление. Няма да влизам прекалено много в историята крал Хенри ІІ. За него непременно трябва да се каже обаче и друго важно нещо, за да разберем последвалите събития. Той е тираничен родител и тормози децата си. Не в смисъл на пряк физически тормоз, обаче ги смята за пионки в кралската си игра - раздава им титли и земи според моментната си изгода, а после ги отнема и дава на друг, жени ги за този или онзи, без да се интересува от мнението им, не им дава никаква самостоятелност в каквото и да било. И ето конкретен пример за такова отношение спрямо сина му Ричард. Когато той е на 4, в името на мира между Франция и Англия, Хенри ІІ уговаря годеж с току що родената Алис, четвъртата дъщеря на Луи VІІ, бивш съпруг на майка му, Алиенор. Но уговорката не спира конфликтите с Франция, те се задълбочават и много по-късно, след личната намеса на папата, се стига до ново примирие. 

Така през 1169, когато Ричард е на 12, а Алис на 8, годежът все пак става част от обширния мирен договор между Хенри ІІ и Луи VІІ. В него е записано, че бракът ще се реализира в подходящото за това време, а дотогава Алис ще се отглежда в английския кралски двор. Това добре, но се оказва, че когато подходящото време идва, Хенри ІІ прави Алис своя любовница, държи си я в замъка за удоволствия и изобщо не иска да я жени за сина си. Това продължава с години. Чак после в някакъв момент кралят решава, че заради политически изгоди, а и заради дадената дума, бракът все пак трябва да се състои и започва да натиска сина си да се ожени. Ричард обаче, който и без това няма особен афинитет към жените, не е съгласен да получи огризките от бащината си трапеза и се противи. 

Всъщност точно това е един от поводите по-късно той да се бунтува срещу Хенри ІІ, което води  и до смъртта на краля. Още като млад обаче Ричард сякаш тренира за отцеубийството, като се включва в бунта, поведен срещу тираничния баща от по-големият му брат, Хенри Младият крал.  

Саксон, Witchfinder Genera, 0.00


Още от категорията

Романът "Дом" от Камелия Кучер с премиера в Пловдив

Дебютният роман „Дом“ на Камелия Кучер ще бъде представен в книжарницата „Хермес – Централ“. Премиерата на книгата беше през миналата година, а сега започва представянето в цялата страна.  Авторката издава книгата след години пътуване по света, преди окончателно да се завърне в България заедно със семейството си.  Живяла е в Русия, Испания,..

публикувано на 19.03.19 в 06:44

Живопис на Иван Чакъров във "Възраждане"

Изложба живопис на Иван Чакъров се открива в галерия „Възраждане“. Експозицията включва няколко ракурса на Белия кон, два-три любими бикове, три човешки портрета, като сюблимирани светове (единият ще бъде големия сюрприз) и бялата магия на совите. Иван Чакъров е роден през 1971 г. в Пловдив. През 2002 г. завършва Националната художествена..

публикувано на 19.03.19 в 06:37

Пловдив пази това, което наричаме цивилизация

Елен Карер д'Анкос е един от най-известните съвременни френски историци.  Тя е първата жена пожизнен член  на Френската академия на науките. Била е евродепут и консултант  по политическата визия на отношенията на Франция  с други държави, включително и славянския свят. Тя гостува   в Пловдив по повод предстоящия  Международен ден на..

публикувано на 18.03.19 в 16:33

В Пазарджик започва Мулти Култи китчън

В Пазарджик стартира първото събитие за годината от проекта Мулти Култи китчън, който е в програмата на Пловдив 2019. Проектът се фокусира върху интеграция на чуждестранните общности, повишаване на чувствителността и информираността на местната общност за приноса, който мигрантите носят в региона. Целта е да се изградят мостове между..

обновено на 18.03.19 в 12:08

Детският хор "Пим - Пам" гостува на Пловдив през април

Детският хор „Пим-Пам“ ще гостува на Пловдив Европейска столица на културата с голям концерт на 15 април.  В юбилейния си сезон, когато хорът отбелязва 40 години от своето създаване, гласовитите певци подготвят тържествена програма с най-хубавите песни от репертоара си. Огромна част от тях са написани специално за „Пим-Пам“ от Борис Карадимчев –..

публикувано на 18.03.19 в 11:15