Великите европейци - Крал Ричард I на Англия, първа част

Той е крал, името му е Ричард І на Англия. В реалния си живот прави всичко, което поиска, но нищо не излиза както трябва. 

Ричард не е добър син - поне два пъти се бунтува срещу баща си, стария крал Хенри ІІ, и дълго се бие срещу него в истински кървави битки. Ричард не е добър приятел и брат - постоянно си съперничи с близките си, въвлича се в интриги и предателства срещу тях, превзема замъците и разорява земите им. Ричард не е добър съпруг – жени се от политически съображения, прекарва с жена си съвсем кратко време и на практика не я вижда повече. 

Ричард дори не е добър крал. И не само защото не оставя законен наследник, а дава Англия в ръцете на амбициозния си, но некадърен брат Джон Локланд, Джон Безземния. На него всъщност изобщо не му пука за родната Англия, намира я твърде студена и дъждовна, готов е да я разпродаде изцяло – и буквално го прави - само за да финансира военните си походи из континента и в Светите земи. Тези походи обаче също не водят до съществен резултат. Ричард е страхотен воин и тактик, печели практически всяка битка, в която участва, но губи почти всички войни, очевидно защото стратегията му куца. 

Той е безжалостен и жесток воин, който понася кръста на Третия кръстоносен поход, за да изкупи греховете си – но вместо това трупа нови и страшни. Тогава логично идва въпросът защо включвам този човек в поредицата за великите европейци. Отговорът също е логичен. Един историк има важно прозрение в тази посока. Той казва, че Ричард е истинско въплъщение на своята епоха, тоест, че животът му представя перфектно духа и образа на неговото време. На всичкото отгоре, независимо от изброените противоречия, Ричард е и важна част от вълшебните приказки на Европа. 

Заедно с митичните фигури на Роланд и крал Артур, той е възпят от трубадурите като най-благороден рицар, за последните девет века съдбата и делата му са дали храна не само за много книги и филми, те са станали своеобразен психологически архетип за европееца. Да, говорим за краля-легенда, познат като Richard the Lionheart, Ричард Лъвското сърце. Животът му е колкото интересен, толкова и труден за разказване.

Саксон, English Man O' War, 29. 57

Бъдещият английски крал Ричард І е роден през 1157 година в кралското имение Бомонд, построено край северната порта на Оксфорд от прадядо му, крал Хенри І. Този Хенри е от нормандската династия, трети син на Уйлям, който завоюва Британия след битката при Хейстингс през 1066. При смъртта си обаче Хенри І не оставя син, така че започва война за трона. Главен претендент е Стивън, племенник на Хенри І и внук на Уйлям Завоевателя. 

Срещу него е императрица Мод, или Матилда, дъщеря на Хенри І. Тя е съпруга на германския император Хайнрих V, а след смъртта му се жени за френския граф Жофроа V д`Анжу Плантагенет. Прозвището Плантагенет не значи нещо загадъчно, а жълтуга. То идва от навика на граф д`Анжу в бой и на турнири да закача на шлема си китка жълтуга, за да се разпознава сред останалите участници. Мод има от графа трима сина, най-големият от които е бъдещият крал Хенри ІІ, бащата на Ричард Лъвското сърце. Знам, че подобно родословие звучи объркано и объркващо, трудно се помни, но, за да се разберат правилно основните събитията в живота на нашия герой, няма друг начин, освен да се погледне в корените и историята на неговия род. 

И така, благодарение на решителността на майка си и собствените си военни успехи, след битки и сложни перипетии, през 1154-та 21-годишният Хенри ІІ става крал на Англия, с което там започва управлението на династията Плантагенет. Две години по-рано, докато още не е крал, а само граф на Анжу и херцог на Нормандия, Хенри ІІ получава писмо с предложение за брак от Алиенор Аквитанска, бивша съпруга на френския крал Луи VІІ, с когото току-що се е разделила. Добре, де, такава покана от страна на булката, при това десетина години по-възрастна от младоженеца, може да звучи необичайно, но не е. Той приема предложението, защото всъщност бракът е по сметка. В онзи момент Алиенор има остра нужда от закрила, а Хенри има удоволствието да прибави към своите земи цялото херцогство Аквитания, една огромна и много богата част от сегашна Франция.

Саксон, Searching for Atlantis, 34.05 

Алиенор Аквитанска е интересна и значима фигура в европейските дела през своя ХІІ век. Тя е умна жена, а от малка получава и много добро образование – говори и пише на латински, пее, съчинява поезия, все неща, нетипични тогава не само за жените, но и за повечето мъже, включително благородниците. Алиенор също е много красиво момиче и богата наследница. Родителите и умират рано и настойничеството поема френският крал Луи VІ. Той има право да реши за кого да я ожени, щом стигне подходящата възраст. 

По онова време подходящата възраст за брак е след 12, обикновено около 15-та година. Така че Луи VІ, за да не изтърве това истинско съкровище, през 1137-ма жени Алиенор за сина си, бъдещият крал на Франция Луи VІІ. Те имат две дъщери, но след 15 години бракът е официално анулиран. Причината – Алиенор не обича съпруга си, намира го за излишно благочестив и прекалено строг, така че не му остава вярна. Тя тръгва с него на Втория кръстоносен поход, но, щом стигат в Антиохия, владение на нейния вуйчо Раймон дьо Поатие, отдава се на участие в пищни рицарски банкети и открита любов с вуйчо си. Така желанието на Луи VІІ за подвизи в Светите земи бързо умира, той си грабва невярната съпруга, двамата се връщат във Франция и се разделят. Това обаче предизвиква бурни събития. Още в следващите дни двама благородници опитват да отвлекат Алиенор и да се оженят за богатата красавица, за да получат земите и. 

За да няма нежелан трети опит, тя се оглежда и решава, че най-добра закрила и най-изгодна партия ще има в лицето на Хенри ІІ, тогава още само граф на Анжу и херцог на Нормандия, затова му пише писмо за брак. Двамата се женят през 1152-ра и после имат осем деца – пет сина и три щерки. През 1154-та Хенри ІІ официално става крал на Англия и я добавя към своите твърде обширни вече френски земи. Ричард е трети от петте му сина, затова изглежда, че няма никакъв шанс да получи английската корона. Той обаче е любимецът на мама, така че още от малък като наследство му е обещана нейната родна Аквитания.

Саксон, Man and Machine, 4.49 

Бащата на Ричард, крал Хенри ІІ, е добър крал. Не в смисъл на добродетелен или добряк, а добър от гледна точка на короната. Той остава на трона цели 35 години, присъединява разни земи като Уелс и Ирландия, отделни графства и херцогства на континента, във Франция. В неговите владения обаче има толкова много и различни хора и етноси, барони, графове и всякакви други малки величия, толкова много различни местни закони и правила, че никой не може дори да ги изучи и опише, какво остава да ги балансира. 

Така че Хенри ІІ прави реформи, за да централизира кралството и въвежда закони, които са задължителни за всички и имат приоритет пред местните, тоест, създава нещо като сегашното общоевропейско законодателство, което има приоритет над националното. Той също така опитва да държи под някакъв контрол църквата, която по принцип е прекалено богата и твърде самостоятелна, така че често е проблем за короната. В същото време обаче Хенри ІІ е лош крал. Той например урежда близкия си приятел и съветник Томас Бекет за епископ на Кентърбъри, като смята по този начин окончателно да се наложи над църквата в Англия. Но когато Бекет започва да води самостоятелна политика, Хенри беснее пред своите рицари и призовава небесата да го накажат. Някои от рицарите на бърза ръка се вживяват в ролята на споменатите небеса и убиват Томас Бекет в самата прочута катедрала. 

После Хенри твърди, че в яда си се е изказал само фигуративно, а хората му са го разбрали неправилно, обаче църквата, а и цялото общество, остават с друго впечатление. Няма да влизам прекалено много в историята крал Хенри ІІ. За него непременно трябва да се каже обаче и друго важно нещо, за да разберем последвалите събития. Той е тираничен родител и тормози децата си. Не в смисъл на пряк физически тормоз, обаче ги смята за пионки в кралската си игра - раздава им титли и земи според моментната си изгода, а после ги отнема и дава на друг, жени ги за този или онзи, без да се интересува от мнението им, не им дава никаква самостоятелност в каквото и да било. И ето конкретен пример за такова отношение спрямо сина му Ричард. Когато той е на 4, в името на мира между Франция и Англия, Хенри ІІ уговаря годеж с току що родената Алис, четвъртата дъщеря на Луи VІІ, бивш съпруг на майка му, Алиенор. Но уговорката не спира конфликтите с Франция, те се задълбочават и много по-късно, след личната намеса на папата, се стига до ново примирие. 

Така през 1169, когато Ричард е на 12, а Алис на 8, годежът все пак става част от обширния мирен договор между Хенри ІІ и Луи VІІ. В него е записано, че бракът ще се реализира в подходящото за това време, а дотогава Алис ще се отглежда в английския кралски двор. Това добре, но се оказва, че когато подходящото време идва, Хенри ІІ прави Алис своя любовница, държи си я в замъка за удоволствия и изобщо не иска да я жени за сина си. Това продължава с години. Чак после в някакъв момент кралят решава, че заради политически изгоди, а и заради дадената дума, бракът все пак трябва да се състои и започва да натиска сина си да се ожени. Ричард обаче, който и без това няма особен афинитет към жените, не е съгласен да получи огризките от бащината си трапеза и се противи. 

Всъщност точно това е един от поводите по-късно той да се бунтува срещу Хенри ІІ, което води  и до смъртта на краля. Още като млад обаче Ричард сякаш тренира за отцеубийството, като се включва в бунта, поведен срещу тираничния баща от по-големият му брат, Хенри Младият крал.  

Саксон, Witchfinder Genera, 0.00


Още от категорията

Летни сензации очакват археолозите от Малтепе

Старт на археологическия сезон  на могилата Малтепе дадоха символично директорът на Регионалния археологически музей  Костадин Кисьов и кметовете на общините Пловдив и Марица  Иван  Тотев и Димитър Иванов. За  проучванията на мащабния археологически паметник  от 3 в. сл. Христа  са  осигурени 300 000 лева, уточни Тотев.   Цел на археолозите през..

публикувано на 17.06.19 в 13:54

Георги Терзиев представя "По пътя на коприната"

Художникът Георги Терзиев представя днес 29-тата си самостоятелна изложба "По пътя на коприната"- акварели от Азия и Европа.  Тя ще бъде открита в Регионалния етнографски музей в Пловдив. Авторът отбелязва:   Предал съм преките си впечатления, прекосявайки цяла Азия от Тихия океан през Китай, Узбекистан, Арабския полуостров, цяла Европа..

обновено на 17.06.19 в 11:14

Ученици от НХГ "Цанко Лавренов" с изложба в Радио Пловдив

В Културен център на Радио Пловдив изложба плакат откриват учениците от 11 клас на Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“.  Девет млади художници представят 20 плаката, които изненадват и доказват, че расте и се развива талантливо поколение, което очаква признанието на публиката. Интервю с Костадин Отонов можете да чуете в звуковия..

обновено на 17.06.19 в 11:13

Рокер с дебютна изложба „Елате в моя свят“

Всяка мечта се сбъдва. Рано или късно. Тази максима потвърждава и пловдивския рокер Пламен Динчев, който сбъдва една голяма своя мечта, а именно – да подреди самостоятелна изложба. Тя е озаглавена „Елате в моя свят“. А какво има в него? Високи скорости и талант – това се открива в света на Пламен Динчев. Пловдивският рокер ни кани в своя..

публикувано на 17.06.19 в 11:12

РИМ - Пазарджик спечели 4 проекта в областта на културата

Четири проекта на Регионалния исторически музей в Пазарджик са одобрени за финансиране от началото на годината, съобщи кметът Тодор Попов.  Три проекта са за предоставяне на финансова подкрепа чрез конкурсен принцип от бюджета на Министерството на културата, а един на Национален фонд "Култура".  Проект "Консервация, реставрация и реконструкция на..

публикувано на 17.06.19 в 11:08