През Втората световна война генерал Шарл де Гол постепенно започва да се превръща от военен в политик. Той идва в Лондон със съмишленици, които се бунтуват срещу Петен и сътрудничеството с германците и създават Свободните френски сили, което среща силна подкрепа от съюзниците.
През 1943-та съюзниците прогонват немците от Северна Африка и де Гол се мести в Алжир. Там той среща обаче друг действащ генерал - Анри Жиро, който се присъединява към съюзниците. Създава се единен Френски комитет за национално освобождение. Рузвелт налага Жиро за лидер, но де Гол с поредица политически ходове го бламира и поема властта еднолично. В Алжир де Гол се сближава с Айзенхауер, който му обещава щом съюзниците стъпят в Европа, да пусне френски части първи в Париж. Два дни преди денят Д Чърчил информира де Гол и го моли да призове французите за сътрудничество със съюзниците. Де Гол обаче е бесен и отказва. Първо, пак му казват за плановете късно и десантът ще е без негово участие. Второ, Рузвелт продължава да не признава правителството му за легитимно и смята да назначи военен губернатор на Франция, докато се проведат избори. На апела да вразуми Рузвелт, Чърчил заявява, че ако Лондон трябва да избира между Франция и САЩ, ще избере САЩ, а Де Гол никога не забравя тези думи. Трето, той е подозрителен към идеята Франция след освобождението да има времена валута, защото смята, че така съюзниците ще контролират френската икономика. Освен всичко се притеснява, че изтеглянето на немците и действията на бъдещата военна администрация ще доведат до хаос и бандитизъм, а вероятно и до комунистическо въстание. Така че отказва речта и се стига до невероятен скандал. В него де Гол нарича Чърчил „гангстер”, а Чърчил го обвинява в предателство и заплашва да го сложи в окови. Не се стига чак дотам, но отношението на де Гол към англо-саксонците, остават сложни и в следвоенния период.
Дни след десанта в Нормандия, там пристига и генерал де Гол. Той веднага започва да се разпорежда от името на временното правителство, а след месец получава и нещо като официално признание - поканен е в САЩ на среща с Рузвелт. Тогава за съюзниците превземането на Париж е второстепенна задача, но за де Гол е основна цел. Там се подготвя въстание и са реални опасенията, че комунистите ще вземат властта. Айзенхауер разрешава към града да тръгне танковата дивизия на френския генерал Леклерк, Париж е освободен, де Гол влиза в него и произнася знаменита реч:
Париж! Париж е смутен, Париж е разбит, Париж е измъчен, но Париж е освободен! Освободен е от самия себе си, освободен е от своите жители с подкрепата на френската армия, с подкрепата на цяла Франция…..
Ситуацията е такава, че на практика няма кой да се противопостави на генерал де Гол. През септември той застава начело на коалиционно правителство на националното съгласие. То е изправено пред огромни проблеми. Това, което успява да направи де Гол, никак не е малко, но най-важното е, че, въпреки нежеланието на Сталин, Франция получава статут на съюзническа държава и своя окупационна зона в Германия, а също – че става една от петте страни, основателки на ООН, които имат право на вето в Съвета за сигурност. Въпреки отново получената подкрепа от англо-саксонците, в този период има и поредица тежки конфликти на французите с тях, дори почти се стига до директни престрелки. След парламентарните избори през 1945 година обаче, въпреки че пак е избран за премиер от новото Национално събрание, де Гол се оказва под растящ натиск и подава оставка. Оттегля се в имението си да пише книги и да чака своето време, защото, както сам казва: „Може би някой ден Франция пак ще има нужда от име, което е чисто. Ако Жана Д`Арк беше омъжена, тя нямаше да е Жана Д`Арк”.
Генерал Шарл де Гол се връща и става голяма фигура във френската и световната политика през 1958 година. Четвъртата република е пред крах заради колониалната си политика - тя губи всичко в Индокитай, на път е да загуби и Северна Африка, дори Алжир. Алжир изобщо не е колония, а част от Франция, но и там през 50-те години се развива ФЛН, Фронтът за национално освобождение, който настоява за независимост. Стимулиран и подкрепян от Съветския съюз, той воюва срещу Франция, а Париж не може да се справи. Френските генерали в Алжир заплашват с преврат и не се шегуват - техни парашутисти на бърза ръка превземат Корсика и положението става нетърпимо. Генерал де Гол отново изглежда като най-подходящ да се справи със ситуацията и е буквално поканен да вземе властта. Условието му е да има извънредни правомощия за 6 месеца, а междувременно да се проведе референдум за нова конституция и създаване на Петата френска република. Конституцията на де Гол предлага, е подкрепена от близо 80 процента от французите. Най-важни в нея са две промени, едната свързана със засилване правомощията на президента, а другата – с колониалния въпрос. Тук де Гол се отказва от твърдата линия и дава възможност на колониите да проведат референдуми за своето самоопределение, при положение че останат в нещото, наречено Френска общност, хлабав съюз на франкофонски държави. Този подход има успех и през 1962 спира окончателно конфликтът в Алжир, макар че пък крайната десница е недоволна е създава тъй наречената ОАС, тайна армейска организация, която години наред прави атентати, включително срещу де Гол. В двата президентски мандата на генерала, които следват, особено след 1962 година, той наистина успява да свърши много, за да постави Франция сред водещите държави в света и наблюдателите определят стъпките му като „политика на величие”. Това е време на икономически възход, Франция става ядрена държава, установява връзки с Източния блок и Китай, опитва да е лидер в Европейската икономическа общност, както се казва тогава днешният ЕС. В същото време налице са и типичните за де Гол противоречия, особено в отношенията с англо-саксонците. През 1965-та той проваля системата Бретън Ууд, като иска САЩ реално да му заменят със злато милиарди долари. Те го правят, но като научават това, и други държави застават на опашката, а това проваля идеята за златното покритие на долара като гаранция в отношенията между най-развитите държави. През 1966-та пък де Гол изважда Франция от общото военно командване на НАТО и гони главната квартира на алианса от Париж. На два пъти – през 63-та и 67-ма, той налага вето на членството на Великобритания в ЕИО. В Канада пък прави изявление в подкрепа на сепаратистите в Квебек. Изобщо, често се държи точно като слон в стъкларски магазин. Противоречията обаче се трупат, през май 1968-ма във Франция избухват студентски бунтове и нещата изглеждат предрешени. През април 69-та де Гол подава оставка и се оттегля в семейното имение, а на следващата година умира от аневризъм. Погребението е скромно, според желанието му на него присъства само семейството и близки приятели от войната. В минутата, когато тялото му е положено в земята, започва да бие камбаната на църквата Нотр Дам в Париж. Веднага след нея в хора се включват всички останали църковни камбани във Франция.
В Световния ден на книгата и авторското право говорим за ново издание, с автор от Пловдив: „ Пророчеството за Звездата “ - на Силвия Павлова . Тази книга разказва за най-новите археологически и исторически доказателства за Исус Христос, за последната седмица от живота на Спасителя. Авторката ще представи премиерно книгата тази сряда, на 24 април,..
Изложбата „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ на известния художник Христо Генев ще бъде представена в галерия „Капана“ в Пловдив (бившия Детмаг на ул. „Райко Даскалов“ №29). Експозицията включва 22 пластики от дърво и метал, както и над 40 авторски черно-бели фотографии, вдъхновени от скулптурите. Посетителите ще могат да видят и мултимедийно представяне..
23 април е Световен ден на книгата и авторското право. Празнува се за първи път през 1995 година по решение на ЮНЕСКО. Посветен е на всички четящи и се прави с цел да насърчава четенето, книгоиздаването и защитата на авторското право. Датата 23 април е избрана, защото на този ден през 1616 г. са починали Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес...
В зала "Съединение" на Регионалния исторически музей в Пловдив довечера ще бъде представена книгата на Стефан Иванов „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“. Документалната творба изследва криминалните престъпления преди 10 ноември 1989 г. В нея авторът историк разобличава мита – цитирам: „че през..
Великденска работилница за писани яйца отваря врати от 23 до 26 април в етнографската експозиция на Регионалния исторически музей в Пазарджик. Специалистите от етнографския отдел ще запознаят желаещите с традиционни техники и начини за украсяване на великденските яйца, разпространени в Ракитово, Велинград и Белово. Изписването на великденски..