РЕКЛАМА

Щастието е свързано с усещането за общност

 Съществува ли индекс на щастието и защо болшинството българи определят себе си като щастливи, но неудовлетворени от живота си хора? В Световния ден на щестието – 20 март  ще  попитаме трудно ли се открива щастието и каква е цената му?  Чуйте  какво мислят пловдивчани, а след това и психологът доц.д-р Маргарита Бакрачева от Института  за изследване на населението и човека при БАН. 


Щастието има безкрайно много определения, което е най-показателното, че е едновременно категория, вълнуваща всеки човек и че тя е много субективна. Универсалното  обаче са нематериалните неща, които хората свързват с щастието. На първо място е здравето, добрите взаимоотношения с близките, с приятелите, факт е, че при въпро за щастието, всички свързват отговорите с нематериални категории.  При нас българите има един специфичен индивидуализъм - хората си помагат, когато са в беда, но невинаги успяват да се радват достатъчно на проблемите на другите. Неизменно свързано с щастието обаче е усещането за общност, усещането, че сме приети от тази общност и се чувстваме у дома си.

В света има държави, които имат Министерство на щастието. Това, което е провокирало връзката между психологията и икономиката по отношение на психичното благополучие и здраве, е чисто икономическият фактор. Защото когато хората се чувстват добре, те са и по-работоспособни. Връзката е доста директна. А по отношение на множеството индекси и международни сравнения, които се правят от десетилетия, този индекс „щастие“  определя не точно самата дума щастие, колкото цялото ни психично благополучие. Той съдържа и субективното усещане за щастие и същевременно – удовлетвореността, която хората изпитват  от работата, от хората, от всичко.

Има голяма разлика в това, дали питаме хората чувстват ли се щастливи или какво е за тях щастието, когато ние ги отправяме в конкретна категория. Друг обаче е въпросът, когато измерваме индекса „щастие“ и при него отговорите са по скала. Ако определяме от 1 до 7 или от 1 до 10, хората твърдят, че са щастливи, но избират ниските категории и това ни отнася във всички междукултурни сравнения в дъното на таблиците. Това е и парадоксът, обясняващ защо  българинът е щастлив, въпреки че е неудовлетворен от живота. Когато имаме пред себе си цифри, ние използваме все пак материални индикатори, които не описват  напълно какво означава щастието и то се свежда до удовлетворението от здравни услуги, и пътищата напр. Тогава се отдалечаваме от това, което е вътре в нас. В единия случай цифрите ни вкарват в материалните измерения и не можем да се абстрахираме от средата, а  когато въпросът е отворен „щастлив ли си“, тогава се обръщаме към себе си и към духовните неща.  При нас се запазва трайна тенденцията да не сме особено щастливи, има съществена пропаст дали анкетата се прави в рамките на държавата и хората се сравняват помежду си или когато правим сравнение с други държави и там има различни макро-  влияния.

 В наши ръце обаче е да не пропускаме момента. Ако сме фиксирани в миналото или в бъдещето, поставяйки си различни цели, пропускаме да изживеем пълноценно момента. А щастието е именно в това – „при нас“ „тук и сега“, усмивката на лицето на другия.

Повече от разговора с доц.д-р Маргарита Бакрачева чуйте от звуковия файл. 


Още от категорията

Пловдив може да поеме още два МОЛ-а

В края на 2017 г. южноафрикански фонд сключи сделка за най-големия свободен терен в центъра на града, на който се предполага, че ще строи МОЛ. Теренът е от 36 дка на мястото на бившата Сточна гара за стойност на сделката над 17 млн лв. Доколко Пловдив може да поеме строителството и на още един МОЛ – събеседник е Мирослав Язов – председател на..

публикувано на 19.01.18 в 17:08

Посещението на Ангела Меркел е положителен знак

Посещението на канцлера на Германия Ангела Меркел в София утре е показателно за значението, което Германия отдава на България като председатестващ  Съвета на ЕС. То-само по себе си, е положителен факт ,  смята проф. Лазар Копринаров, дипломат и университетски преподавател. По думите му е трудно да се предвидят темите на предстоящия разговор на..

публикувано на 19.01.18 в 16:58

Казармата не е отживелица, тя превръща младежите в мъже

Ние не измисляме топлата вода наново , заяви по повод идеята за доброволна военна служба  депутатът от Патриотичния фронт Славчо Атанасов, бивш кмет на Пловдив, председател на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта.  В момента 5 500 места в нашата армия не са заети , каза той и обясни, че идеята на обединените..

публикувано на 19.01.18 в 16:25

Самотата и отчуждението са съвременен феномен

Фактът, че във Великобритания  вече има нов пост „министър на самотата“ не звучи смайващо. Доста по-отдавна в една много по-малка и незабележима от наша гледна точка държава – Бутан имат министър на щастието. Там е роден и индексът за измерване на щастието, заяви социологът Мира Радева.    Истината е, че когато хората преодолеят войните,..

публикувано на 19.01.18 в 11:02

Нужно е прелицензиране и обучение за частните охранители

Ексдиректорът на Националната полиция ген. Васил Василев  в интервю за Радио Пловдив подкрепи промените в закона за частната охранителна дейност, но само  след  прелицензиране и обучение на  частните охранители.  Промените в закона  за частната охранителна дейност бяха приети на второ четене в парламента. Те дават възможност кметовете да могат да..

публикувано на 19.01.18 в 10:39

„Ден след ден“ стана на 25 години

Днес следобедното предаване на Радио Пловдив "Ден след ден" навърши 25 години. Кръстник е Александър Момчилов, който тогава е директор на радиото. Преди всичко пожела на екипа: "Да сте живи и здрави", а коментарът е:   Нито сън,  нито илюзия, защото това е един от джинглите с най-дълъг живот в Радио Пловдив. Когато започна „Ден след ден“..

публикувано на 18.01.18 в 17:33

Срещу явлението "деца раждат деца" - правителствени мерки

Актуалният въпрос е провокиран от ниската раждаемост, която страната ни отчита и е въпрос на национална сигурност, заяви  пловдивският депутат  от БСП и член на парламентарната комисия по въпросите на младежта и спорта Теодора Халачева.  По думите й демографската криза е следствие от дългогодишната „изключваща“ политика в сферата на..

публикувано на 18.01.18 в 16:39