Институциите действат панически, запечатване на кладенци е излишно

Той познава района и на Хасково, и на Първомай от работа на терен и припомня: Беше ни възложено от Комитета по геология тогава във връзка с ликвидиране на последствията да направим тази предварителна оценка на екологичния риск, какво ще се случи и т.н. Това се случи 1994 година. 1992 г. с постановление се прекрати уранодобивът, а в действителност ликвидацията започна 1994 г. и в последствие след 1998 г. вече държавата изцяло пое функциите, тя и преди това ги имаше, разбира се, но създаде се една държавна фирма „Геоинженеринг електрометали”, която трябваше да отговаря за всички  дейности, свързани с пречистване на водите, с мониторинг и т.н.

Тогава, когато се прекрати уранодобивът, нямахме никакви проблеми с питейните водоизточници и го твърдя, тъй като ние имаме тези изследвания, и ако евентуално нещо се е получило, то се е получило впоследствие, много по-късно, може би след 1998 - 2000 г., тъй като самата технология на добив на уран не дава възможност по време на  експлоатацията да се получава такова замърсяване. Има един специален баланс и ако се следи, има и мониторингова система, по време на експлоатацията има много по-голям контрол. След това какво е станало аз не мога да ви кажа, тъй като никога никой повече не се обаждал да ме пита или най-малкото да взема участие в подобна комисия.

Същото се отнася и за момента. Аз имам чувството, че нашите институции съвсем се объркаха. Проблем има, но не чак такъв, че да доведе до затварянето на помпени станции. Това е много драстично действие. Те защо го направиха, какви са техните мотиви аз не мога да оценя, тъй като не вземам участие, нито пък разполагам с някакви резултати освен тези, които се съобщават по медиите - казва проф. Пенчев.

По отношение на това как се е стигнало дотук - професорът отговаря: Просто са изоставили този проблем, неглижирали са го, занимават се с някакви други неща, но няма наблюдения в мониторинговата система, няма анализ, интерпретация на данните, да се види има ли някакво движение, това нещо е изоставено и в действителност изведнъж се оказа, че едва ли не сега откриваме, че имаме някакви концентрации повишени  на уран и на обща алфа радиоактивност във водата. 

Хората трябва да разберат, че не е чак толкова страшна ситуацията, че да затваряме помпени станции, да предизвикваме допълнително пълна психоза в хората и те да си помислят, че едва ли не са отровени, че има някакви много съществени проблеми, защото искам само да напомня, че всички тези помпени станции, за които става въпрос - а има и още много други, които може би тепърва ще покажат подобни неща, не искам да бъда лош пророк - са строени в период, в който нашите стандарти за питейни води бяха доста по-различни. Има стандарт БДС 2823 от 1983 г., в който концентрациите на уран в питейната вода бяха 60 микрограма на литър. Сега са 30. Същото се отнася за арсен. Арсенът във водата беше 50 микрограма на литър, сега е 10. И това е в последните години и аз искам да успокоя хората и да им кажа, че в момента тази вода, която е във водоизточниците, отговаря на стандарт БДС 2823 от 1983 г.

Просто самите институции действат много неадекватно. Те не обясняват какъв е истинският проблем, те просто слагат забрани. И хората започват вече да си мислят, че това е някаква катастрофа. Искам да кажа, че това не е катастрофа. Възможно е с адекватни мерки да се възстановят тези условия. Разбира се, няма да стане толкова бързо, но нека по някакъв начин институциите да привлекат и хората, които разбират от това. А в действителност нас никой не ни търси, нито се обажда в Минно-геоложкия университет, нито в Геологическия институт на БАН.

Че има много грешки, това е едно на ръка. Че има в действителност хора, които са виновни, за да се стигне до тази ситуация, има. Аз не мога точно да кажа, разбирате ли, те не публикуват никакви резултати. Защо не дават например данните за обща бета радиоактивност, защо не дават данните за обща индикативна доза – да излезе някой който наистина е специалист и да обясни каква е реалната ситуация. В противен случай хората започват да си мислят небивалици. Единият ден им казват, че водата във водоснабдителната система на Хасково е напълно годна, на другия ден изведнъж забраняват ползването на водата. Не мога да разбера каква е тази реакция. Това не е нещо, което е заковано и от един анализ да се дадат такива генерални изводи. Как стана така и аз не можах да разбера, но това е учудващото – единия ден казваме едно, на другия абсолютно противоположно. Какво ще си помислят хората, които не разбират? Аз знам много добре, че това не е някакъв кой знае какъв проблем, обаче хората как да го разберат? Не мога да разбера тази ситуация. Мисля, че тази ситуация ще се разширява все повече и повече и ако тези институции ни покажат по някакъв начин реални данни, които наистина да покажат каква е ситуацията, страховете на хората ще се увеличават.

Според мене няма чак такава опасност, адекватна на действията, които се вземат. Няма такава опасност. После, спирането на кладенците е абсолютно грешно, защото спирайки единия кладенец, ние просто пренасочваме евентуалния замърсител към другия и така постепенно всички наши кладенци ще излязат. Напротив, би трябвало да има някаква разумна алтернатива, още веднъж повтарям, някой, който разбира проблема, да им каже, че спирането на всичките кладенци заедно или поотделно не довежда до решаването на проблема. Там трябва много бързо да се анализират старите данни, да се набележи някаква програма, да не се унищожават мониторинговите водопунктове.

Мониторинговите водопунктове даже се унищожават по програма на Басейновата дирекция. Какво е това нещо? За мене това е просто изумително. Запитайте Басейнова дирекция – Пловдив. Те са в центъра на всичките събития. Те са го хванали, добре, окей. Какво са направили, за да го разрешат? Има си начин, по който този проблем се разрешава. Има технология, проучване, анализ, промяна на ситуацията, оценка на риска. Действително има проблем и той е съвсем ясен, обаче дейностите не са адекватни на самата ситуация. И нещата ще стигнат до там, че ще излязат и нови водоизточници, няма да са само тези. И какво ще стане, когато през лятото ние оставим един голям град без водоснабдяване? Откъде ще намерят нови водоизточници?

Според мене паниката, която се създава в момента е прекомерна. Това е процес, не е еднократен акт, разбирате ли и че този процес трябва да се изследва предварително, да се анализира, да се оценява риска, да се вземат мерки, а не да чакам водоизточникът да се замърси и тогава здравното министерство, респективно здравната инспекция, да го затвори. Какво сме направили? Ние вече сме допуснали този проблем. От тук нататък трябва вече да се разработят  мерки за възстановяване или рехабилитация на този водоносен хоризонт, много по-трудни, по-скъпи, по-бавни, но разрешими и това трябва по някакъв начин да се случи. 

И те затварят водоизточниците и хората започва да се чудят, че едва ли не е някаква катастрофа. Не е чак такава голяма катастрофа и с тези си действия те принуждават населението да направи още по-голяма грешка – да се изплаши, да започне да взема туби, бидони и да търси други водоизточници, да ги пълни, а рискът да попадне на водоизточник, който е с по-лоши качества от този, който е в момента, е много голям. И хората вместо да бъдат успокоени да знаят за какво могат да ползват тази вода, ще ги принудят да отидат и да ползват нерегламентирани водоизточници, собствени кладенци, въобще - още по-голям проблем може да се създаде.