"Невидими" е книга за хора от периферията на обществото

Кои са невидимите деца в България ? И как живеят ? Отговорите са в книгата "Невидими" на Наталия Делева, издание на "Жанет45". Дебютният и роман е номиниран в литературния конкурс Развитие, в който я открива писателят Георги Господинов,тогава член на журито, който я насърчава и помага за издаването на книгата. 

Наталия Делева  от 12 години живее в Лондон, работи като специалист по Дигитален маркетинг. Преди това в България, е била журналист и пиар. С щастливо детство. Но тъй като в Бургас дома и е бил близо до Дом за изоставени деца, тя още от тригодишна е питала своята майка, защо бебетата от този дом плачат непрекъснато - ден и нощ. 

Когато става ученичка, за една Коледа отива с подаръци в Дома, но децата не реагират по никакакъв начин. Не се радват, не се усмихват. " Това е нормално поведение", казват и лелките от Дома. 

Нормално ли е, да има деца, които да не се зарадват на подарък? - пита се Наталия и когато става журналист, работи по темата. 

В романа са разказани истории за деца от тези Домове, в които стените  "пазят вонята на  стенание и лоши миризми ". 

Наталия Делева:  Всъщност това, къде живее човек пространствено няма никакво значение за това какво иска, какво може и какво прави за хората и страната, които обича. Време винаги може човек да намери, дали ще бъде през нощта, когато другите спят, или в метрото, или в кафенето  - въпросът е на желание. Въпреки, че работя пет дни в седмицата това не е пречка, когато искам да помогна. Аз помагам съвсем безвъзмездно на литературното списание „Гранта” – България, а също така промотирах една постановка в Лондон като идеята беше тя да се играе не само пред българска публика, а и пред английска, защото за мен това е българската роза и българското кисело мляко – да представяш България по един интересен начин, да говориш за културата на България в чужбина.

Системата в Англия работи по един много по-добър начин и точно вчера си говорих с мои приятели, че ако живеех в България, може би тази книга нямаше да бъде написана, защото книгата е изключително за историите в България, макар че те съществуват под някаква форма и в други страни, но системите в другите страни действат по друг начин. Тези приемни семейства, които сега започват да навлизат в България съществуват от много години в Англия и в Англия много рядко можеш да чуем за Дом за изоставени деца, ако въобще такъв съществува. Това е нещо шокиращо за хора, живеещи в Англия да чуят, че в България все още има такива домове. За тях е изключително важно за детето да има семейна среда дори да няма собствени родители, много често то е настанено в други семейства и живее там години, дори докато стане на 18 г.

Книгата разказва не само за тези деца, а и за хора с умствени и физически недъзи, които в България  наистина е недостатък и недъг, докато в други страни много често системата позволява на тези хора да бъдат част от обществото, да живее съвсем нормално техния социален живот. Отивайки на концерт много често виждам хора в инвалидни колички най-отпред и инфраструктурата им е позволила да стигнат до там с градски транспорт, да влязат вътре, да бъдат настане и да се забавляват по същия начин, по който и всички останали, също така те са на работните места и т. н. докато в България не се говори затова.

През цялото време, докато се чудех дори дали да я предложа  за печат или не, не бях сигурна дали хората в България са узрели затова да я прочетат и да я приемат. Темата е много трудна, не е плажно четиво, както в момента обичат да определят литературата на плажно и неплажно, но от това, което чувам от доста места, са много положителни отзиви. Оказва се, че има хора, които искат да я приемат, хора, които искат да започнат диалога, да го продължат и това е страшно положително за мен, наистина много ме радва. 

Започнах една инициатива в тази връзка на уебсайта на книгата „Невидими” има място, където всеки може да сподели една такава невидима история, една снимка и история на невидим човек, защото моите истории са няколко в книгата, но те съществуват, тези невидими хора са навсякъде край нас и е хубаво ако хората имат желание за този диалог наистина да го започнем, да се присъединят към инициативата и да го продължим заедно. Има една мисъл, която наскоро прочетох, че не можем да променим света ако правим нещата по-добре, единственият начин е да вземем чист лист хартия и да започнем от начало. Това е моето начало.

"Невидими"  са не само тези изоставени деца, казва Наталия, " невидими" са и хората от периферията на обществото, тази книга е и за тях. 

Цялото интервю с Наталия Делева е в звуковия файл. 



Снимка

Още от категорията
Фрагмент от картина на Свесто

"Търси се небе" в Галерия "Арсенал оф Арт"

Галерия “Арсенал оф арт“ в Пловдив представя изложбата „Търси се небе“ на Светлозар Стоянов – Свесто. Откриването е от 18 часа на ул. "Магура" 4 в Капана. Това е третото гостуване на автора в Пловдив с негови картини живопис. Светлозар Стоянов е завършил специалностите "Изобразителни изкуства" и "Българска филология". Създал и развил своя..

обновено на 18.06.19 в 10:01

Облаци и хора в галерия "Резонанс"

Изложбата на Снежана Симеонова „Облаци и хора“ – камък и бронз се открива в галерия "Резонанс".  Тя представя цикъла са „Облаци” - символи на лекота, свобода и вечно движение и и „Смачканите хора” като тяхна противоположност, свързани с нишките на човешките копнежи по недостижими за нашето съвремие идеали. Снежана Симеонова е автор, който..

публикувано на 18.06.19 в 07:03

Летни сензации очакват археолозите от Малтепе

Старт на археологическия сезон  на могилата Малтепе дадоха символично директорът на Регионалния археологически музей  Костадин Кисьов и кметовете на общините Пловдив и Марица  Иван  Тотев и Димитър Иванов. За  проучванията на мащабния археологически паметник  от 3 в. сл. Христа  са  осигурени 300 000 лева, уточни Тотев.   Цел на археолозите..

публикувано на 17.06.19 в 13:54

Георги Терзиев представя "По пътя на коприната"

Художникът Георги Терзиев представя днес 29-тата си самостоятелна изложба "По пътя на коприната"- акварели от Азия и Европа.  Тя ще бъде открита в Регионалния етнографски музей в Пловдив. Авторът отбелязва:   Предал съм преките си впечатления, прекосявайки цяла Азия от Тихия океан през Китай, Узбекистан, Арабския полуостров, цяла Европа..

обновено на 17.06.19 в 11:14

Ученици от НХГ "Цанко Лавренов" с изложба в Радио Пловдив

В Културен център на Радио Пловдив изложба плакат откриват учениците от 11 клас на Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“.  Девет млади художници представят 20 плаката, които изненадват и доказват, че расте и се развива талантливо поколение, което очаква признанието на публиката. Интервю с Костадин Отонов можете да чуете в звуковия..

обновено на 17.06.19 в 11:13