РЕКЛАМА

Великите европейци - Огюст Роден

Великият френски художник Огюст Роден има две страсти – скулптурата и жените. Те вървят заедно и се въздигат взаимно, независимо от паденията, през които човекът Огюст Роден минава.

Страстта към слава също не му е чужда, но тя е повече средство да върви напред, отколкото цел. Роден не прави знаменитите си скулптури „Бронзовият век” и „Молитвата на Йоан Кръстител”, за да спечели слава, а печели слава, защото ги прави. Което пък му дава възможност да сътвори после още по-знаменитите си творби - „Мислителят”, „Целувката”, „Гражданите на Кале”. Къде са жените във всичко това ли? Ами винаги и навсякъде около Роден, без тях той, може би, нямаше да направи нищо.

Произходът на Франсоа Огюст Рене Роден не сочи гения, който го прави родоначалник на импресионизма в пластичните изкуства и модерната скулптура изобщо. Бащата на Роден, Жан Батист, е полицейски чиновник, женен втори път за Мари Шефер, шивачка. През 1838 се ражда Мари, сестрата, която две години по-малкият Огюст обожава. Той е зле в училище заради проблем с очите. Късогледият Роден не вижда черната дъска и постепенно губи интерес към занятията. Влече го обаче рисуването и се просвещава сам - в Лувъра рисува античните скулптури от всички гледни точки. Семейството не може да си позволи четки и бои, така че, вместо с копия на картини, той се захваща с „евтината” скулптура - за нея му трябват само молив и листи. Сестра му Мари ръчка бащата да се погрижи за таланта на сина си и на 14 Огюст е записан в Имперското специално училище по дизайн, известно като Petite École. Там той попива традициите на френското изкуство от 18 век, а от учителя си по рисуване Боабодран е стимулиран да мисли самостоятелно и да изразява себе си. После взима уроци по анатомия от скулптора-анималист Антоан Бари и свиква да се вглежда в детайла. Всичко това обаче не му помага, защото Роден три пъти кандидатства в престижното Висше училище по изящни изкуства и три пъти се проваля. Съвременното обяснение е, че той е обучен в скулптурната традициа на 18 век, а в академията по онова време властва вкусът към неокласицизма. Самият Роден обаче май не го приема точно така и страда заради провала. Още повече страда 22-годишният художник, когато умира сестра му Мари. Той захвърля всичко и става послушник при „Отците на светите дарове”, където прекарва няколко месеца. Основателят на ордена обаче, чиито скулптурен портрет Роден прави,  вижда таланта му и го убеждава да се върне в света, защото по-добре ще служи на бога, ако върши онова, за което е изпратен на земята.

Роден наистина се връща към скулптурата, но в нейния най-занаятчийски вариант и то за цели 20 години. През 1864-та в живота му стават три важни неща. Първо, заживява с Роз Бюре, шивачка и модел, която му ражда син и е до него през следващите 53 години, независимо от безкрайната му привързаност към всички други жени на света. Роз е леко сладникава красавица, както личи от раните портрети на Роден, той е привързан към нея, благодарен е за близостта ѝ в тежките първи години от творческия му живот и в крайна сметка двамата се женят - макар чак през 1917, само няколко седмици преди нейната и няколко месеца преди неговата смърт.  Второ, в този период Роден си взима ателие, една бивша конюшня. Там прави скулптурния портрет “Човекът със счупения нос” и го предлага в Есенния салон. Скулптурата и сама по себе си е предизвикателна като естетика, но на всичкото отгоре, тъй като художникът няма пари за отопление, глината става крехка, а главата пада, част от нея се отчупва, та съвсем започва да прилича на недовършена. Скулптурата е отхвърлена от журито, за да се появи в същия този Есенен салон десетина години по-късно – в същия „недовършен” вид, но вече възхвалявана. Третото събитие от 64-та година е, че Роден започва работа в студиото на Албер Кари-Бельоз. Той произвежда в масови тиражи декоративни предмети, основно покривни, стълбищни и портални декорации. Това звучи добре, но в началото на френско-пруската война Роден е привикан в армията. Освободен зарази лошото зрение, той отива в Белгия, където Бельоз има поръчка да изработи орнаментацията по сградата на Брюкселската стокова борса. Освен това Роден произвежда малки пластики, Бельоз ги подписва и тиражира като свои, но му плаща допълнително и финансовите дела на Роден се подобряват. Той взима при себе си Роз и детето, а тръгва и на пътешествие през половин Европа до отдавна мечтаната Италия. Там на живо гледа творбите на целия античен и ренесансов свят, които и без това обожава, но най-дълго остава със зяпнала уста пред гения на Микеланджело. „Точно Микеланджело ме освободи от ограниченията на академичната скулптура” – казва по-късно художникът.

Обратно в Белгия, Роден е завладян от желание за творчество. През 1878 той излага своята скулптура „Бронзовата епоха” в Париж и получава сериозно признание и несериозни критики. Бронзовата мъжка фигура, видимо повлияна от Донатело и Микеланджело, е така реалистична, та мнозина смятат, че скулпторът е взимал отпечатъци от живия модел. Специално назначено жури разглежда случая и оправдава автора, но слуховете остават. Потиснат от тези глупости, Роден иска да се застрахова и прави фигурата в другата си знаменита работа - „Молитвата на Йоан Кръстител”, по-дребна от ръста на нормален човек. Кръстителят предизвиква възхищение с нещо, което е ключов подход изобщо за творбите на Роден - усещането за движение, което внушава. Публиката в Салона е впечатлена – дотолкова, че дори не всички и не веднага забелязват странния подход на художника - усещането за движение е натрапчиво, нищо, че Кръстителят изобщо не е изобразен в крачка, а е стъпил здраво и с двата крака. Успехът е налице, Роден става звезда в парижкото общество, запознава се с известни и влиятелни хора, включително премиера Леон Гамбета, който пък го препоръчва на министъра на изящните изкуства Антонен Пруст. Пруст откупува за държавата две скулптури, а скоро дава на Роден и най-ценната поръчка в живота му - скулптурен портал за планирания, но така и нереализиран, парижки Музей на декоративното изкуство. Роден е на 40 и започва да работи върху „Портите на ада”, монументална скулптурна група, висока 6 метра, широка 4 и 1 дълбока, която съдържа 186 фигури.Смята се, че  „Портите на ада” е вдъхновена от „Божествена комедия” на Данте, Бодлеровите „Цветя на злото”, готическите катедрали, „Страшния съд” на Микеланджело, флорентинския скулптор Лоренцо Гиберти и неговите „Порти на рая”, както и от Новия завет. Роден работи върху Портите 37 години, до края на живота си, но така и не ги завършва. Великата му скулптура „Мислителят”, всъщност е централен образ в композицията, смята се, че изобразява Данте, взрян надолу, към онези в ада. Прочутата „Целувка” на Роден пък всъщност изобразява миг от трагичната любовна история на Паоло и Франческа от Римини, наказани със смърт заради грях, който не са извършили. И така е фактически с всички скулптури, създадени за „Портите на ада” – те заживяват свой самостоятелен живот, а като цяло композицията е отлята в бронз едва след смъртта на художника през 1917 година.

Огюст Роден е човек длъгнест, слаб, с огромна рижа патриаршеска брада. Той вечно държи в ръце парче глина и мачка, а понякога, само след няколко бързи движения, виждаш как от глината оживява образ. После мачкането продължава, появява се друг образ, тоест, пак същият, но вече в различен стил, който също изчезва – и така, докато художникът реши, че е намерил, което търси. Глината е основният материал за Роден. Всичко останало – гипса, бронзовите отливки, пренасянето в камък или друг материал, е дело на помощниците му, разбира се, под строг контрол. Точно като помощник идва в ателието през 1884 Камий Клодел, 19-годишна красавица и талантлив скулптор. Скоро тя става не просто любовница, а голямата любов в живота на Роден. А става и главен помощник в ателието, защото е много добра в занаята. Двамата са заедно почти ден и нощ, Камий го иска изцяло за себе си, но Роден не може да скъса току-така своята 20-годишна връзка с Роз. Отношенията се изострят, Камий става все по-капризна и студена, а през 1893 идва неизбежното скъсване. След загубата на Камий, а и с напредването на възрастта, страстта на Роден към жените се превръща в мания. Ателието му е пълно с голи или полуголи модели и той е постоянно сред тях. Освен това има шумни връзки с  жени от артистичните среди и висшите класи, всички те болезнени. Някои от тези дами просто му харчат парите, други се възползват от славата му, трети направо и откровено го крадат. В опит да сложи край поне на кражбите, Роден подарява всичките си творби на френската държава. През 1917, на 77, той се жени за вече тежко болната Роз Бюре, която скоро си заминава и го оставя съвсем сам. Месеци по-късно умира и той., официално – от грип. 6 години след смъртта му обаче неговият секретар Марсел Тирел издава книга, според която Роден умира просто от студ. Той моли да прекара зимата на топло в някогашния хотел „Бирон”, превърнат от правителството в музей на собствените му творби. Директорът на музея обаче отказва и става така, че, докато великият художник Огюст Роден умира от студ, скулптурите му живеят мълчаливо в отоплените салони на музея.



Още от категорията

Литературно четене за националния празник с пловдивските писатели

Дружество на писателите - Пловдив и Народно читалище "Алеко Константинов – 1954" организират първото тематично литературно четене  по случай Деня на независимостта.   То е  в рамките на спечеления проект за тематични четения „Писателите и Пловдив“ от  Културния календар на Община Пловдив.   Срещата започва в 18:00 ч. в салона на читалище "Алеко..

публикувано на 20.09.17 в 09:20

"Балканска огърлица" съпътства Есенния панаир на занаятите

Фестивал "Балканска огърлица 2017" ще съпътства Есенния панаир на занаятите в Пловдив, който ще се състои от 21 до 24 септември на ул. "Райко Даскалов" в Пловдив. Това обяви на специална пресконференция Тони Симидчиева, председател на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив. Идеята на фестивала "Балканска огърлица 2017" е да съберем изявени..

обновено на 19.09.17 в 15:02

"Преге" - предаване за света на книгите, 16.09 - 22. 09.17

В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.0 9. 2017 бяха представени следните заглавия Рубрика „Напълно непознати“ Габриел Гарсия Маркес. Спомен за моите тъжни проститутки. 114 стр., 3А, Лъчезар Минчев, 2017. Рьони Баржавел. Пътища към Катманду. 328 стр., ок. 3А, Блек фламинго, 2017. Еманюел Кариер. Лимонов. . 503..

публикувано на 19.09.17 в 10:29

Премиера на "Орфей и Евридика" на Античния театър в Пловдив

Премиера на музикално-танцовия спектакъл „Орфей и Евридика“ ще се състои тази вечер на Античния театър. В представлението ще звучат музика от древен Египет, Елада, български фолклорни мотиви, рок композиции и арии от операта „Орфей“ на Монтеверди.  Ще участват музиканти и танцьори от България, Италия, Кипър, Франция и Холандия. По сценария и..

публикувано на 19.09.17 в 09:11

"Антична мода" в Малката базилика в Пловдив

Ревю „Антична мода” ще се състои в двора на Малката базилика. Дворът на археологическият комплекс ще се превърне в сцена, на която ще дефилират модели, облечени в дрехи, препращащи с определени акценти към V-VI век.  Дефилето ще представи специална колекция, за която младите дизайнери са получили вдъхновение от символите в мозайките на Малката..

публикувано на 19.09.17 в 08:52

Пловдив ми е любим град

В театралната зала пиесата „Комедия от грешки” завършва щастливо след серия от гафове, объркване и даже лудост. Тази вечер, в рамките на Театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ за почитателите на Шекспир, няма да има комедия, защото грешката поправя проф. Ивайло Христов, актьор, режисьор и преподавател в НАТФИЗ. Сега поставя пиесата „Седмо –..

публикувано на 18.09.17 в 16:31

Старинен Пловдив празнува с вдъхновение

Празниците на Стария град започват днес под мотото „Вдъхновение“. Откриването е с фолклорния концерт „Заедно“ на сцената на Античния театър.  Участват ансамблите „Тракия“ и „Странджа“.  В програмата на Празниците в Стария град, организаторите от Общински институт „Старинен Пловдив“ са включили много и разнообразни събития за всички възрастови..

обновено на 18.09.17 в 10:07