Великите европейци – Бедржих Сметана

Не, това не е прочутата българска детска песничка „Когато бях овчарче” по текст на Иван Вазов и музика на Панайот Пипков. Това е симфоничната поема „Вълтава” от цикъла „Моята родина” на великия чешки композитор Бедржих Сметана. 

Сметана, Вълтава, 0.56 

„Сметана създаде чешката музика, Дворжак я направи известна на света” – така по соломоновски справедливо описват ситуацията онези специалисти, които не искат да хвърлят камъни по единия от двамата, за да докажат величието на другия. Музиката на Сметана, разбира се, не се ражда съвсем на гола поляна. Освен чешкия фолклор, който композиторът ползва като музикална основа, без да цитира директно, музикалната традиция на Чехия започва някъде от XV век. През 1415 смъртта на Ян Хус, свещеник, преподавател и ректор на Пражкия университет, който настоява за реформи в католическата църква, води до тъй наречените Хуситски или Бохемски войни. Те са плод на нарастващата съпротива в Бохемия срещу немското присъствие и опитите на немската църква да подчини чешката. Папата обявява кръстоносен поход и през следващите 15 години срещу хуситите се водят пет военни кампании. Съпротивата им е наистина героична и покрай битките се ражда традицията за създаване на бойни песни-химни. После в Бохемия се възприема и класическата европейска музикална традиция. Чехите са много образован и музикален народ и раждат добри композитори. Но никой преди Сметана не успява в онова, което той блестящо прави – да съчетае, да втъче, в европейския музикален стил чешките национални елементи. Като запазва абстрактния си характер и общочовешко звучене, музиката му в същото време е изцяло чешка – описва Чехия, нейната история, герои, легенди и предания, красотата на природата и градовете. Като юноша той пише в дневника си: „Искам да съм Моцарт в композицията и Лист в техниката на изпълнение”. Критиците казват, че всъщност успява да стане нещо много повече, успява да стане Сметана.

Сметана, полка, оп. 12, №2, 00.00

Бедржих Сметана се ражда през 1824 година в Литомисл, градче в Бохемия, тогава автономна област в австрийската империя на Хабсбургите. За цяла Европа времето, в което живее композиторът, е много динамично. След тъй наречените Наполеонови войни, има бум на национализма и на европейската карта се появяват нови държави – Испания постига независимост, Италия се обединява, Белгия се отделя от Нидерландия, Германия създава своя империя, въстават Полша, Чехия и други. Да, както винаги, Чехия участва активно в общите европейски процеси. Още към края на XVIII век чешката автономия е редуцирана, което води до засилване на националистическото движение с искане за връщане на старите права и за по-висок статут на чешкия език. Стига се до неуспешно въстание през 1848, а после натискът продължава, докато след ПСВ, с разпада на Австро-Унгария, се създава и независимата чешка държава. Този силен взрив на чешки патриотизъм, който продължава  стотина години, не се развива само в чисто политическото поле, обхватът му е много широк, засяга включително и музиката. Чешка музика на същото високо ниво като немската по онова време се търси много – само че никой не я пише. Но се ражда Сметана.

Сметана, струнен квартет №1, 1.22 

Сметана е дете гений. На 5 години той участва в публичен концерт като цигулар, а на 6 изнася първи самостоятелен концерт като пианист. На музика се учи от баща си, който е човек на живота – жени се три пъти, има общо 18 деца и няколко пивоварни. Баща му обаче смята, че музиката е само за развлечение и, независимо, че подкрепя този интерес на сина си, държи той да се изучи за някаква по-сериозна професия. По подобен начин стоят нещата и с езика. Семейството е чешко, но истинското име на Бедржих Сметана е Фридрих. Да, немският е официален език в австрийската империя и основен в дома им. Децата поназнайват чешки, но ученето му не се толерира, така че Сметана всъщност научава добре родния си език чак на 40. Докато учи в редовното училище, малкият Бедржих взима уроци по пиано и цигулка, открива гения на Моцарт и Бетовен, започва и сам да композира. През 1839 година Сметана е изпратен от баща си в Прага, но там го тормозят заради провинциалните му маниери и лошия чешки, така че той зарязва училището и започва да обикаля по концерти и опери, свири и в един струнен квартет, за който композира няколко пиеси. Баща му обаче разбира каква е работата и праща непрокопсаника при чичо му в Нове Место. Там влюбчивият Бедржих изкарва на бърза ръка един романс с братовчедка си Луиза, в резултат на което имаме и първото му запазено в писмен вид произведение – „Полка за Луиза”.

Сметана, Полка за Луиза 

През 1840 Сметана се мести в Пилзен, довършва училище, развива се като пианист и има няколко любовни истории, включително с бъдещата си жена Катерина Коларова. Бедржих е силно влюбен и пише в дневника си: „Когато не съм с нея, сякаш седя на нажежени въглени”. През 1843 баща му все пак скланя той да стане музикант, но вече не може да го издържа. Бедржих пристига в Прага с 20 гулдена в джоба, но се урежда да преподава пиано, докато учи музикална теория и композиция при прочутия Йозеф Прокш. Заедно с това той композира и опитва да стане концертиращ пианист. Така идва революцията от 1848, в която Сметана се бие и за която пише маршове и песни. После се жени за Катерина, мъчи се да се прочуе в родината, което, както знаем, е трудна работа и преживява поредица лични нещастия – до 1856 година умират три от четирите му дъщери, отиват си баща му и приятелят му Хавличек, а Катерина се разболява от туберкулоза. Лист, с когото Сметана вече се познава, го подтиква да се махне от Прага. Унгарският гений, който цени чеха и като изпълнител, и като композитор, го насочва към Гьотеборг, Швеция. Там Сметана поема въздух, става диригент на симфоничния оркестър, работи като пианист и музикален педагог, пише първите си истински големи произведения - три симфонични поеми със сюжети по Шекспир, Шилер и Еленшлегер. Носталгията обаче го натиска здраво и след пет години той се прибира в Прага, за да преживее най-хубавите и най-ужасните години от живота си.

Сметана, Шарка, 28.33 

В Прага национализмът отново е във възход, а Сметана развива сериозна обществена дейност, пише зрелите си творби и получава търсеното признание. С първата си опера „Бранденбургци в Бохемия”, той печели национален конкурс и големи овации от публиката. Музикалният историк Роза Нюмарш пише: „Тази опера съдържа всички семена на оперното изкуство на Сметана”. За да успее напълно в желанието си да създаде истинска чешка опера, която да е на европейско ниво, той заляга сериозно над чешкия език и постига истински триумф с „Продадена невеста”. Тази комична опера скоро става неизменна част от репертоара на всеки уважаващ себе си европейски оперен театър. Когато Малер е поканен да поеме Виенската опера, едно от условията му е да постави „Продадена невеста” – сериозно и успешно чешко предизвикателство към немскоцентричната виенска публика. Бързият възход на Сметана обаче му печели и врагове. Следващата му опера, „Далибор”, е посрещната на нож от някои кръгове, които го намират прекален модернист, ярък вагнерист и го обвиняват, че се е отрекъл от чешките национални идеали. Така или иначе, умората от работата, напрежението от обществените дела и дебати, личните проблеми с втората му жена, плюс слабата физика на Сметана, а, както твърдят съвременните изследователи – най-вероятно и разяждащия го сифилис, си казват думата. През 1874 година композиторът вече има сериозни здравословни проблеми, прогресивно оглушава и скоро напълно губи слуха си. „Бетовен от Бохемия”, така Джордж Хомилтън го представи преди две години в „Индепендънт” - но не само заради еднаквата безмилостна Съдба, засегнала двамата композитори, но и заради еднаквата безмилостна сила на техния творчески дух. Почти десет години след това, Сметана продължава да твори, създава пет опери, знаменития си цикъл от 6 симфонични поеми „Моята страна”, за пианото пише великолепните си „Чешки танци” и цикъла „Из моя живот” – музика, която буквално го обезсмъртява. Смъртта обаче е безпощадна – първо отнема разсъдъка му, а после си го прибира в мъки. Цяла Прага се стича на погребението, а по този повод Лист пише на свой приятел: „Потресен съм. Той беше гений”.

Сметана, Далибор, 2.12