РЕКЛАМА

Премиера на "Живея с Пловдив" на Владимир Янев в Радио Пловдив

| обновено на 03.04.18 в 10:20

Новата книга на Владимир Янев "Живея в Пловдив" ще бъде предствена в Първо студио на Радио Пловдив на 03 април, вторник, от 17.30 часа. В премиерата ще участват поетът Петър Анастасов, актьорът Стефан Попов и пианистът Веселин Стоянов. 

"Живея с Пловдив" е издание на "Летера" и съдържа литературна история и критика, свързана с емблематични имена в литературата, както и литературната история и критика в Пловдив.

ЗА КНИГАТА ОТ НЕЙНИЯ АВТОР

Снимка

ДЕЯНИЯ

Първата ми книга – „Живея и препрочитам“ (1990), се открива с думите:

Критиката е безкористна необходимост. Критикът необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн „единствена форма на власт, допустима за човека властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт“?!

Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея.

Ето и последните два пасажа от дебютната ми книга:

Искам да завърша с думи на обич и признателност към поетите, живеещи и създаващи в Пловдив. Те представят нагледно духовната енергия на града. Са­мият факт на тяхното присъствие тук е многозначителен и задължаващ нали „градовете не със своите площади са големи, а със своите поети“?!

Защото да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото е местожителство.

Не съм изменил на тези разбирания и в тази книга.

Първата ѝ част – „Когато Пловдив не е столица“, разказва за творците от началото на ХХ век до Втората световна война. Тук литературноисторическият подход налага синтезирани характеристики на създаденото от национално значими и по-малко известни творци, свързани с града. Включени са и три по-обемни изследвания за пловдивското битие на Николай Райнов, за създаденото от белетриста и драматурга Христо Г. Казанджиев и за редактора на списание „Детски живот“ Еню Кювлиев, автор на множество книги за подраст­ващите.

Втората част – „Пловдивски поетически портрети“, съдържа характеристики на лириката на Давид Овадия, Цветан Зангов, Васил Урумов, Иван Теофилов, чиито изяви водят началото си от 50-те години на миналия век. Чрез портретирането на Александър Бандеров, Киркор Папазян, Иван Николов, Николай Заяков, Петър Анастасов, Николай Гюлев се дава представа за поетическото оживление в Пловдив от средата на 60-те години. Значимостта на постигнатото от тези автори създава плодотворна творческа атмосфера в града, стимулира изявите на талантливи поети от младата генерация през 70-те – 80-те години. Тук са проследени изявите на Тодор Чонов, Иван Странджев, Добромир Тонев.

В частта „Четирима в Пловдив“ са представени свързани с града произведения на Маньо Стоянов, Асен Христофоров и Анжел Вагенщайн, а по-цялостно – създаденото от Стефан Памуков.

Четвъртата част съдържа рецензии за книги на Огнян Сапарев, Иван Вълев, Йордан Велчев, Недялко Славов, Веселин Сариев, Антон Баев, Тильо Тилев. Същото се отнася и за белетристите Димитър Кирков, Йордан Костурков, Димитър Атанасов. Рецензирани са и отделни творби на Николай Кучков, Георги Райчевски, Лазар Лазаров-Мастагарков.


*

Някога, по повод на съдбата на Васил Урумов, писах, че той е обитавал „прекрасния и болящ град, града на неуспелите чудаци и преуспелите неудачници“, по-късно, по повод на смъртта на Киркор Папазян: „Мъчително е, че си отиват чудаците, че идват едни такива правилни хора – блестящи като мерцедеси, без чудеса“.

Изразявал съм подобни мнения, но живея с достойното в достойния ми град. Тук следвам своето призвание и не търся признание.Достатъчно ми е, че Пловдив е у мен. И че не е местожителство, а съдба.

Надявам се тази книга да има читатели сред съгражданите ми. Обръщам се към тях със смирението на анонимния автор на приписка към стародавен дамаскин:

Аз, недостойният, започнах и свърших. И като четете, поправяйте, а не кълнете.

ПОКАЯНИЯ

От четири десетилетия значителна част от заниманията ми с литературата са свързани с пловдивските поети, белетристи, критици и публицисти. Не смятам, че съм се издължил пред редица от авторите, за които става дума в тази книга. Така например тук съм разгледал романите „Хълмът“ и „Балкански грешник“ на Димитър Кирков, но неговата пловдивска трилогия „Лабиринт“ и цялостното му творчество заслужават много по-обширно изследване. Чудната книга „Сказаниe за Кючук Париж“ на Лазар Лазаров-Мастагарков плаче за детайлен анализ. Ценя хумористичните и сатиричните стихотворения на лирика Добромир Тонев, тук за тях съм писал кратко, подготвям по-обширно изследване за постиженията му в тази област. А рецензиите ми за Йордан Костурков, Димитър Атанасов, Антон Баев, Тильо Тилев, Георги Райчевски би следвало да прераснат в цялостни портрети за творчеството им. „Доайенът“ Иван Вълев, Йордан Велчев (фин поет и дъл­бок историк), Веселин Сариев (оригинален автор с разностранни проявления), Недялко Славов (модерен поет, вече създал солидно белетристично творчество) са много повече от това, което съм отбелязал за тях. В книгата съм се спрял върху отделни техни изяви. Да не говорим, че така и не съм писал за Александър Секулов. А отдавна харесвам неговата поезия – особено последната му стихосбирка „Море на живите“, с прозата му имам отдавнашни диалози. Какво да се прави – мъките на словото и неумението да създам нещо, което да отговаря на значимостта на споменатите автори, са ми ужасяващо познати…

*

В „Живея с Пловдив“ липсват доста от писателите, с които съм общувал и за част от които съм писал. Няма ги белетристите от по-старото поколение: Любен Станев (автор на множество белетристични произведения, свързани с родния му град), Светомир Бабаков, Коста Странджев, Николай Казанджиев, Георги Стоянов, Емил Калъчев, Никола Джоков, Георги Алексиев, Величка Настрадинова, Рашко Сугарев, Марин Халачев, Здравко Попов. Няма го Петър Манолов – поет, когото открай време познавам и признавам, няма ги редица пловдивски лирици, белетристи, изследователи от по-ново време, заслужаващи внимание и признание.

А Исак Паси, когото помня от детството си и който въпреки пребиваването му в София следва да бъде поставен начело на пробудената за живот от 50-те – 60-те години насам пловдивска интелигенция? Паско, както се обръщаха към него приятелите му от младостта, беше обичан и уважаван от тях. Помня техните възторзи от първата му книга „Трагичното“, от споровете му с мастития Тодор Павлов, а едно от първите ми вълнуващи изживявания (след като бях запленен от есеистиката на Стефан Цвайг) беше свързано с машинописния текст на есето на Исак Паси за Дон Кихот. От онези далечни времена до ден днешен не съм изгубил радостта от четенето на създанията на този дълбок и изящен тълкувател.

Виждам светлината на професора като живително начало за модерната пловдивска хуманитаристика, поела по своя благодатен път след откриването на филологията в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В случая ще спомена само за делото на литературоведите първопроходци, сред които са преподавателите Огнян Сапарев, Светлозар Игов, Клео Протохристова, Юлия Николова, Бистра Ганчева, Иван Сарандев. Те и следващите ги по-млади колеги и възпитаници създават нова научна и духовна атмосфера в Пловдив. Тя се усеща в някогашното списание „Тракия“ и в днешното списание „Страница“. Чувствам се длъжен, доколкото мога, да представя постигнатото от тези учени, както и да откроя значението на Атанас Бучков, Емилия Каменова, Младен Влашки, Живко Иванов, Татяна Ичевска, Гергина Кръстева, Здравко Дечев за създаването на модерна литературнокритическа традиция в града. (Тук посочвам автори, които извън научните и преподавателските си занимания отделят внимание на съвременния литературен процес.)

*

След като направих почти пълни самопризнания, би следвало да обещая сърцераздирателно, че ще се опитам да изкупя вината си. Казвам го, но едва ли ще имам време и способности за това. Във всеки случай отбелязаното по-горе съдър­жа своеобразната ми писмовна програма. Ще се напрегна да я изпълня, ако и доста да ми е надеждата ненадеждна.

Затова си припомням приписката от поп Панарет към скромния му богословски трудец:

И не видях в него нищо смутително, но когато започнах да го тъкмя, много неща не почнаха да се тъкмят и много се наскърбих от това и започнах редом по едно слово да изтривам, а друго да поправям, така както можах от много да изцедя малко, и не можах всичко да изцедя, понеже никой не може да обърне слънцето на луна, ни луната на слънце.

Ех, попе, попе Панарете – такава е нашата: изтриваме, поправяме, не можем да изцедим всичко! А как ни се иска да обърнем луната на слънце... Ала толкоз ни е дадено: на теб – от Бог, на мен – от Природата.

„Амин!“ (Казваш ти, според Новия завет: Истина е!)

„Амин!“ (Казвам и аз, но по древновавилонски: Да стане каквото стане!)

И дано читателите не кажат: „Аман!“.

Владимир Янев


Още от категорията

„От дума на дума“ събира редовните си слушатели за 20-ти рожден ден

Голяма Родопска среща се стяга в Пловдив.  С пита, мед и шарена сол ще бъдат посрещнати гостите на Пролетната родопска среща и клуб „По първи петли“ от цялата страна в Пловдив. Срещата ще е на 21 април от 12 часа в „Аграрен Университет“ в Пловдив, където ще властва празничното настроение.  На нея ще бъдат отбелязани няколко годишнини: 60-..

публикувано на 13.04.18 в 11:22

Димитър Ненкин показва картини в Културния център на Радио Пловдив

Асеновградският художник Димитър Ненкин, открива на 05 април, четвъртък, в 17.30 часа изложба в Културния център на Радио Пловдив.  Експозицията включва пейзажи от Асеновград, Пловдив, София и Венеция. Рисува и икони, които имат съвременно звучене. Художникът непрекъснато трябва  да се вглежда в себе си и да търси новото, което му е..

обновено на 05.04.18 в 09:17

Малка нощна музика: Брамс Алианс в Първо студио на Радио Пловдив

Първо студио на Радио Пловдив е домакин тази вечер на концерта на известните пианист и виолист Людмил Ангелов и  Румен Цветков. Концертът им е част от поредицата на Пловдивската опера Малка нощна музика: БРАМС АЛИАНС. В програмата са включени: Людмил ангелов Клара Шуман -Три романса Оп. 22 Йоханес Брамс -Соната във Фа минор Оп. 120 №1..

обновено на 28.03.18 в 14:09

Иван Чорлев с премиера на втората си поетична книга в Радио Пловдив

Младият пловдивски поет Иван Чорлев ще представи новата си стихосбирка "Смърт отвъд живота" в Културния център на Радио Пловдив на 22 март от 18.00 часа. "Смърт отвъд живота" идва две години след успешния дебют на първата стихосбирка на Иван Чорлев "Зазидани сълзи” и съдържа 55 стихотворения.  В нея, отново чрез  символите, разсъждавам за света..

обновено на 21.03.18 в 16:47

Камелия Тодорова с "Красив спомен" в Радио Пловдив

Първо студио на Радио Пловдив ще посрещне Камелия Тодорова на 21.03.2018г. от 19.00 часа  с проекта й, наречен "Красив спомен". Музикалното събитие е част от пролетния сезон на "Камерна сцена Пловдив".  Джаз примата на българската музикална сцена ще представи новия си проект ”Красив спомен” съвместно с музиканта Станислав Арабаджиев.   На сцената..

обновено на 21.03.18 в 16:46

Премиера на "Млада Виена в млада България" в Радио Пловдив

В поредицата на списание "Страница" "Автори представят свои книги" на 12.03.2018 - понеделник, от 18.00 часа в Първо студио на Радио Пловдив литературният критик и преподавател  в ПУ "П. Хилендарски" Младен Влашки ще представи новата си книга "Млада Виена" в млада България". Това е книга, която връща на българската колективна памет изгубени..

обновено на 12.03.18 в 09:22

"Преге" празнува 10 години в ефира на Радио Пловдив

Предаването на Радио Пловдив за света на книгите "Преге" празнува своята 10-та годишнина. На 10 март, точно десет години след първия брой на "Преге" , авторът и водещ на успешния проект Младен Влашки и музикалният редактор Мария Дамова ще поздравят приятели и почитатели на предаването със специално празнично издание.   Десет години по- късно..

обновено на 10.03.18 в 09:45