РЕКЛАМА

Премиера на "Живея с Пловдив" на Владимир Янев в Радио Пловдив

| обновено на 03.04.18 в 10:20

Новата книга на Владимир Янев "Живея в Пловдив" ще бъде предствена в Първо студио на Радио Пловдив на 03 април, вторник, от 17.30 часа. В премиерата ще участват поетът Петър Анастасов, актьорът Стефан Попов и пианистът Веселин Стоянов. 

"Живея с Пловдив" е издание на "Летера" и съдържа литературна история и критика, свързана с емблематични имена в литературата, както и литературната история и критика в Пловдив.

ЗА КНИГАТА ОТ НЕЙНИЯ АВТОР

Снимка

ДЕЯНИЯ

Първата ми книга – „Живея и препрочитам“ (1990), се открива с думите:

Критиката е безкористна необходимост. Критикът необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн „единствена форма на власт, допустима за човека властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт“?!

Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея.

Ето и последните два пасажа от дебютната ми книга:

Искам да завърша с думи на обич и признателност към поетите, живеещи и създаващи в Пловдив. Те представят нагледно духовната енергия на града. Са­мият факт на тяхното присъствие тук е многозначителен и задължаващ нали „градовете не със своите площади са големи, а със своите поети“?!

Защото да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото е местожителство.

Не съм изменил на тези разбирания и в тази книга.

Първата ѝ част – „Когато Пловдив не е столица“, разказва за творците от началото на ХХ век до Втората световна война. Тук литературноисторическият подход налага синтезирани характеристики на създаденото от национално значими и по-малко известни творци, свързани с града. Включени са и три по-обемни изследвания за пловдивското битие на Николай Райнов, за създаденото от белетриста и драматурга Христо Г. Казанджиев и за редактора на списание „Детски живот“ Еню Кювлиев, автор на множество книги за подраст­ващите.

Втората част – „Пловдивски поетически портрети“, съдържа характеристики на лириката на Давид Овадия, Цветан Зангов, Васил Урумов, Иван Теофилов, чиито изяви водят началото си от 50-те години на миналия век. Чрез портретирането на Александър Бандеров, Киркор Папазян, Иван Николов, Николай Заяков, Петър Анастасов, Николай Гюлев се дава представа за поетическото оживление в Пловдив от средата на 60-те години. Значимостта на постигнатото от тези автори създава плодотворна творческа атмосфера в града, стимулира изявите на талантливи поети от младата генерация през 70-те – 80-те години. Тук са проследени изявите на Тодор Чонов, Иван Странджев, Добромир Тонев.

В частта „Четирима в Пловдив“ са представени свързани с града произведения на Маньо Стоянов, Асен Христофоров и Анжел Вагенщайн, а по-цялостно – създаденото от Стефан Памуков.

Четвъртата част съдържа рецензии за книги на Огнян Сапарев, Иван Вълев, Йордан Велчев, Недялко Славов, Веселин Сариев, Антон Баев, Тильо Тилев. Същото се отнася и за белетристите Димитър Кирков, Йордан Костурков, Димитър Атанасов. Рецензирани са и отделни творби на Николай Кучков, Георги Райчевски, Лазар Лазаров-Мастагарков.


*

Някога, по повод на съдбата на Васил Урумов, писах, че той е обитавал „прекрасния и болящ град, града на неуспелите чудаци и преуспелите неудачници“, по-късно, по повод на смъртта на Киркор Папазян: „Мъчително е, че си отиват чудаците, че идват едни такива правилни хора – блестящи като мерцедеси, без чудеса“.

Изразявал съм подобни мнения, но живея с достойното в достойния ми град. Тук следвам своето призвание и не търся признание.Достатъчно ми е, че Пловдив е у мен. И че не е местожителство, а съдба.

Надявам се тази книга да има читатели сред съгражданите ми. Обръщам се към тях със смирението на анонимния автор на приписка към стародавен дамаскин:

Аз, недостойният, започнах и свърших. И като четете, поправяйте, а не кълнете.

ПОКАЯНИЯ

От четири десетилетия значителна част от заниманията ми с литературата са свързани с пловдивските поети, белетристи, критици и публицисти. Не смятам, че съм се издължил пред редица от авторите, за които става дума в тази книга. Така например тук съм разгледал романите „Хълмът“ и „Балкански грешник“ на Димитър Кирков, но неговата пловдивска трилогия „Лабиринт“ и цялостното му творчество заслужават много по-обширно изследване. Чудната книга „Сказаниe за Кючук Париж“ на Лазар Лазаров-Мастагарков плаче за детайлен анализ. Ценя хумористичните и сатиричните стихотворения на лирика Добромир Тонев, тук за тях съм писал кратко, подготвям по-обширно изследване за постиженията му в тази област. А рецензиите ми за Йордан Костурков, Димитър Атанасов, Антон Баев, Тильо Тилев, Георги Райчевски би следвало да прераснат в цялостни портрети за творчеството им. „Доайенът“ Иван Вълев, Йордан Велчев (фин поет и дъл­бок историк), Веселин Сариев (оригинален автор с разностранни проявления), Недялко Славов (модерен поет, вече създал солидно белетристично творчество) са много повече от това, което съм отбелязал за тях. В книгата съм се спрял върху отделни техни изяви. Да не говорим, че така и не съм писал за Александър Секулов. А отдавна харесвам неговата поезия – особено последната му стихосбирка „Море на живите“, с прозата му имам отдавнашни диалози. Какво да се прави – мъките на словото и неумението да създам нещо, което да отговаря на значимостта на споменатите автори, са ми ужасяващо познати…

*

В „Живея с Пловдив“ липсват доста от писателите, с които съм общувал и за част от които съм писал. Няма ги белетристите от по-старото поколение: Любен Станев (автор на множество белетристични произведения, свързани с родния му град), Светомир Бабаков, Коста Странджев, Николай Казанджиев, Георги Стоянов, Емил Калъчев, Никола Джоков, Георги Алексиев, Величка Настрадинова, Рашко Сугарев, Марин Халачев, Здравко Попов. Няма го Петър Манолов – поет, когото открай време познавам и признавам, няма ги редица пловдивски лирици, белетристи, изследователи от по-ново време, заслужаващи внимание и признание.

А Исак Паси, когото помня от детството си и който въпреки пребиваването му в София следва да бъде поставен начело на пробудената за живот от 50-те – 60-те години насам пловдивска интелигенция? Паско, както се обръщаха към него приятелите му от младостта, беше обичан и уважаван от тях. Помня техните възторзи от първата му книга „Трагичното“, от споровете му с мастития Тодор Павлов, а едно от първите ми вълнуващи изживявания (след като бях запленен от есеистиката на Стефан Цвайг) беше свързано с машинописния текст на есето на Исак Паси за Дон Кихот. От онези далечни времена до ден днешен не съм изгубил радостта от четенето на създанията на този дълбок и изящен тълкувател.

Виждам светлината на професора като живително начало за модерната пловдивска хуманитаристика, поела по своя благодатен път след откриването на филологията в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В случая ще спомена само за делото на литературоведите първопроходци, сред които са преподавателите Огнян Сапарев, Светлозар Игов, Клео Протохристова, Юлия Николова, Бистра Ганчева, Иван Сарандев. Те и следващите ги по-млади колеги и възпитаници създават нова научна и духовна атмосфера в Пловдив. Тя се усеща в някогашното списание „Тракия“ и в днешното списание „Страница“. Чувствам се длъжен, доколкото мога, да представя постигнатото от тези учени, както и да откроя значението на Атанас Бучков, Емилия Каменова, Младен Влашки, Живко Иванов, Татяна Ичевска, Гергина Кръстева, Здравко Дечев за създаването на модерна литературнокритическа традиция в града. (Тук посочвам автори, които извън научните и преподавателските си занимания отделят внимание на съвременния литературен процес.)

*

След като направих почти пълни самопризнания, би следвало да обещая сърцераздирателно, че ще се опитам да изкупя вината си. Казвам го, но едва ли ще имам време и способности за това. Във всеки случай отбелязаното по-горе съдър­жа своеобразната ми писмовна програма. Ще се напрегна да я изпълня, ако и доста да ми е надеждата ненадеждна.

Затова си припомням приписката от поп Панарет към скромния му богословски трудец:

И не видях в него нищо смутително, но когато започнах да го тъкмя, много неща не почнаха да се тъкмят и много се наскърбих от това и започнах редом по едно слово да изтривам, а друго да поправям, така както можах от много да изцедя малко, и не можах всичко да изцедя, понеже никой не може да обърне слънцето на луна, ни луната на слънце.

Ех, попе, попе Панарете – такава е нашата: изтриваме, поправяме, не можем да изцедим всичко! А как ни се иска да обърнем луната на слънце... Ала толкоз ни е дадено: на теб – от Бог, на мен – от Природата.

„Амин!“ (Казваш ти, според Новия завет: Истина е!)

„Амин!“ (Казвам и аз, но по древновавилонски: Да стане каквото стане!)

И дано читателите не кажат: „Аман!“.

Владимир Янев


Още от категорията

ДПХ с лятна изложба в Културния център на Радио Пловдив

Графика, живопис и колаж представя в Лятната си сборна изложба Дружеството на Пловдивските художници в Културния център на Радио Пловдив.  Преобладаващата част от експозицията показва наградени картини от Межународния симпозиум по арт колаж.  В тях основен елемент за изява на творците е хартията,  даваща им възможност  да изявят себе си като..

публикувано на 09.07.18 в 13:54

"Пловдив чете" в Културния център на Радио Пловдив

В рамките на фестивала на книгата Радио Пловдив е домакин на три събития през уикенда: На 16 юни, събота От 17.00 часа  Издателство „Жанет 45“ представя романа "Фини прахови частици" на Ангел Игов и среща с автора. По думите на Алек Попов това е прецизна, интелектуална проза, с усет към детайла, уловила драмата на поколението от 80-те,..

обновено на 16.06.18 в 10:32

Теодосий Спасов Фолк Квинтет с концерт в Първо студио на Радио Пловдив

Теодосий Спасов Фолк Квинтет ще гостува в Първо студио на Радио Пловдив на 5-и юни, вторник. Началото на концерта, който е в рамките на Камерна сцена Пловдив, ще е в 19.00. Теодосий Спасов Фолк Квинтет предлага уникална смесица от джаз, фолк, етно в изпълнение на виртуозния кавалджия Теодосий Спасов и музикантите Пейо Пеев (гъдулка), Иван..

обновено на 05.06.18 в 10:14

Благотворителна изложба за Ели в Културния център на Радио Пловдив

Благотворителна изложба живопис, акрил и пастел, на Красимир Даскалов ще бъде представена в Културния център на Радио Пловдив на 28 май от 17.30 часа.  Средствата от продажбата на  десетте платна ще бъдат предоставени за лечението на нашата колега и приятел Елисавета Дафова, която страда от  заболяване, познато като едно от редките в света...

обновено на 28.05.18 в 09:50

Детски рисунки в Културния център на Радио Пловдив

22 рисунки на деца на възраст от 5 до 10 години се подредени в Културния център на Радио Пловдив. Малките автори творят в школи на район "Южен" и са участвали в конурс, обявен от районната администрация. За крехката им възраст темата на конкурса, свързана с Възкресението, не е лека, но тя стана повод за разговор и за вдъхновение, което се получили от..

публикувано на 10.05.18 в 10:18

Милчо Караиванов представя новия си роман в Културния център на Радио Пловдив

Премиера на новия роман на Милчо Караиванов „Зона на лична неприкосновеност“ ще събере приятели на книгата в Културния център на Радио Пловдив в четвъртък,  26 април, от 18.00 часа. Романът, който е издание на НБ "Иван Вазов" - Пловдив, ще бъде представен от литературния критик Здравко Дечев. „Зона на лична неприкосновеност“  продължава темите и..

обновено на 26.04.18 в 08:41

Благотворителен концерт за Ели в Първо студио на Радио Пловдив!

Екипът на БНР - Радио Пловдив Ви кани на  „Благотворителен концерт за Ели“   довечера, от 19 часа.  В първо студио на радио Пловдив ще звучи к ласическа музика, камерни изпълнения и популярен джаз, изпълнени от музиканти и  преподаватели от Академията за музикално и танцово   изкуство, НУМТИ  „Добрин Петков“ и Биг Бенд Пловдив. Елисавета..

обновено на 25.04.18 в 15:26