Как по политически причини връх "Свети Никола" стана "Шипка"

В Конферентната зала на НБ „Иван Вазов“ ще бъде представена „Книга за върховете „Свети Никола“ и „Шипка“ от проф. Петко Петков.

С проф. Петков разговаряме в предаването "Точно днес"

Става дума за една промяна, която изглежда неотдавнашна – последното преименуване на по-високия връх е от 1977 г., а за първи върхът Свети Никола, на който е построен  по решение на Учредителното събрание Паметника на свободата и който над 100 г. се е наричал така, се преименува на Столетов връх малко след 9 септември 1944 г. по, мисля, разбираеми идеологически причини, за да не носи това религиозно име както се казва в тогавашното решение. Така че през 1951 г. за първи път новата власт сменя името на този връх, който даже във времето на османското управление не е бил променян и е бил Свети Никола. И после това става някак си с формална демократична процедура, има предложение от една околийска комисия, а през 1977 г. няма никакво обществено обсъждане, няма дебат, няма експертна оценка.

Радио Пловдив: Просто идва Леонид Брежнев?

Леонид Брежнев идва през 1964 г. и само изразява недоволство от името на върха, че е на царски генерал. Ако Леонид Брежнев беше  казал да се промени името то щеше да стане на другия ден, така че аз силно несигурен, че е негова идеята за промяната, най-малкото минават 13 г. след неговото посещение, а във всички случаи съм сигурен, че не Брежнев е измислил по-високият връх Свети Никола да се казва на името на съседния Шипка. Това е хрумване на неизвестна за мен още група хора с влияние изглежда в господстващата партия. Така или иначе първият секретар на Окръжния комитет на партията в Стара Загора предлага на Тодор Живков като държавен глава през 1977 г. септември месец, казах пак, без обсъждане, без дори партийна конференция, и тогава името Шипка, което дотогава носи по-ниския връх, възпят от Иван Вазов, не по-малко славен, името Шипка се пренася и на съседния връх. До 1977 г. в карти, в академична литература, всякакви описания на битките през август 1877 г. двата върха присъстват с отделни наименования, а след 1977 г. заради неудобството, че са с едно и също име този, на който е командния пункта на генерал Столетов започва да се забравя, да не се назовава с името Шипка, тъй като това име вече е пренесено на по-високия връх и днес сме свидетели на това, че много хора даже не знаят, че има втори връх Шипка, а всъщност, той е първият, по-ниският, на който са решителните боеве на 11 се казва „Опълченците на Шипка. 11 август 1877”.  Той именно тях е искал да прослави със стихотворението си, защото на този ден втора, трета и пета дружини на нашето Опълчение са именно на връх  Шипка, по-ниския, което не значи, че на връх Столетов няма важни сражения, просто това са отделни върхове, обвеяни със слава след тези епични боеве през лятото на 1877 г., които в голяма степен спасяват войната.

Радио Пловдив: Вие, проф. Петков, за да изучите цялата история и миграцията на имената сте използвал маса документи и български, и чужди, и карти направихте ли за себе си, особено в по-новата ни история, въпреки че загатнахте за някои причини, извод как боравим с историческите понятия?

Изводът, за съжаление, от само себе си се натрапва. Към моята наука има едно двояко като всички важни неща у нас отношение, но едно доста широко разпространено неуважение и подценяване, за разлика от точните науки и примерно медицината, както казваше великата Вера Мутафчиева, ако е за лечение на болен роднина ще отидеш при най-добрия доктор и всички знаят кой е той, но ако е за истината в историята, е, кой ще пита сега професори, учени, аз си знам, ей, тук ще видя из Гугъл, Фейсбук, т. е. има едно високомерие и пренебрежение към историческата наука, която може би си го е заслужила, защото част от нейните представители през годините са се поддавали на политически изкушения, но това не значи, че всички са такива и наука няма. Това обяснява донякъде високомерното и пренебрежително отношение към истината и двукратно упражненото насилие над националната ни памет, което някак е минало и заминало. Пък и сега младите не знаят, но в тоталитарната няма как дори да се убеден в правотата си и да имаш аргументи да станеш и да кажеш „Извинявайте, другарко, ние тук, на 16 етаж, сме против това преименуване, защото то не отговаря на истината. Така че те са знаели тези, които преименуват 1977 г., че така ще стане, че дори да не е вярно ще се приеме с годините името Шипка и днес има такава инерция, че дори някои говорят за паметника Шипка, което е пълен нонсенс , защото този паметник откакто се е замислил от Учредителното събрание като храм-паметник никога не се е наричал така. Той винаги е бил Паметник на възраждането на българския народ или Паметник на свободата, както най-често го наричат и винаги е бил на връх Свети Никола и там си е и до днес. Затова доста голяма група общественици вече 11 г. се опитват да убедят президентската администрация, че е редно да се върне старото име на върха Свети Никола, което пък ще позволи известният връх Шипка да използва историческото си име Шипка и да се радва на посетители, тъй като в момента културният туризъм силно страда от това, че на по-ниския връх Шипка, макар да има паметници там, почти никой не ходи. 

 Вие самият имате ли носталгия? Мислите ли, че това е уместно да се върне името Свети Никола на този връх?

Аз не бих казал, че е носталгия, това е дълговечното име на върха и най-малкото има едно правило – той така се е наричал, във времето, когато е станал изключително важен за националната ни история. По време на тези решителни битки и сраженията през август – септември 1877 г.  и без друго историците ползват това име, за да  обяснят хода на битките, т. е. няма никакъв проблем да се върне това име. Тук е вложена и национална енергия, с което той е запомнен. Вероятно защитните на прохода руси и българи наистина са вярвали, че свети Никола ги покровителства и ги подкрепя, така че то и донякъде е наше историческо задължение като техни наследници. И на тези скептици, които упорстват, въпреки че няма аргументи, да се държат, ще кажа, че то няма да изчезне . съседният връх ще носи историческото си име Шипка проходът както винаги ще се нарича Шипка, проходът както винаги ще се нарича Шипченски и разбира се това важно това историческо селище, град Шипка ще остане с името сиь така че няма никаква опасност славното име Шипка както казват някои да изчезне.

Да си представим дори общественото мнение как би подкрепило, на самия паметник е изписано името Шипка.

Вече представихме книгата в няколко града, изключително добре приема тази аргументация, която идва от моята монография и не съм срещнал нито един аргументиран отказ освен инатлив и така емоционален. Пред науката история аргументи от сорта „ама ние сме свикнали” са незначителни. В рамките на това, което ние променяме, за да върнем някаква историческа традиция, а в случая да възстановим една национална справедливост, защото този връх така се  е казвал много дълго време, а само от 41 се нарича с името „Шипка”. На паметника освен „Шипка” пише и Шейново, пише и Стара Загора, но с тях не се обозначава връх, а местност и имена, символизиращи важни моменти от войната. Така че тази Шипка на паметника не означава, че върха се казва Шипка. Публикувал съм в книгата страшно много приложения, всеки любознателен читател ще ги види, че от самото възникване на идеята до поставянето на паметника и след това върхът, на който той е поставен се нарича Свети Никола.

Казвате, че има ще много сили в тази обществена енергия да се търси президентството, за да се направи промяна. Очаква ли се някаква активност в този смисъл или отлежават нещата, при колко президенти?

До тук при двама. При сегашния президент не е разглеждан  въпросът формално. Всъщност, това е една комисия по наименованията и аз съм публикувал  нейния отказ. Аз предпочитам да остана в полето, където съм силен, на науката, аз съм дал тези аргументи, а пек ветераните на тази идея и обществено движение вече правят необходимото, за да се възстанови да се направи поредната процедурна стъпка, така че да има повод президентската администрация да се занимае отново с този въпрос, но не искам да бързам, за да има време за една широка обществена дискусия. Така трябва да стават нещата в България. Така трябва да се постъпи и с важните дни от паметния ни календар, за да не се смущаваме, когато на стар стил се честват Съединението и Независимостта, а пък по нов 3 март и 24 май, което отвътре може да не изглежда кой знае колко неудобно, но отвън издава една нестабилност, една непоследователност на националния ни характер. 

Проф. Петков е преподавател по Нова история на България във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Автор е на множество монографии, студии, учебници, документални сборници… Удостояван е с редица отличия. През 2016 г. получава награда „Златен век с печат на цар Симеон Велики“ и грамота от Министерството на културата на Република България за „принос в развитието на българската култура и национална идентичност“.