РЕКЛАМА

Великите европейци - Чарлс Дарвин, първа част

| обновено на 16.05.18 в 15:50

Ако някой все още вярва, че човекът е произлязъл от маймуната, да си вдигне лявата долна лапа и енергично да се почеше зад дясното ухо, докато виси от клона с бананите. Ако някой все още не вярва, че човекът е произлязъл от маймуната, да каже откъде тогава сме се пръкнали – от топка земна кал, примесена с божията плюнка, от две случайни спори, преживели космически път и космически студ или пък сме плод от експеримент на извънземна лаборатория, посяла ни в своето опитно поле – Земята. 

Наистина голям смях пада отдавна по въпроса за произхода на човека в разни научни и ненаучни среди. В добавка, маса невинни продължават да се заблуждават, че, както ги учат в училище, Чарлс Дарвин е автор на идеята за маймунския ни произход. Всъщност нищо такова няма, напротив, той е изключително предпазлив и през цялото време бяга от темата като дявол от тамян. В знаменития си труд „За произхода на видовете”, в който Дарвин развива идеята за еволюцията на едни растителни и животински видове от други, по-ранни, за произхода на човека той пише едно единствено изречение и то гласи: „Тази теория би могла да хвърли светлина по въпроса”. Но не хвърля. Още по-конфузни са нещата в другата му знаменита книга, чието заглавие на български е абсолютно заблуждаващо - „Произходът на човека и полоният отбор”. Тук Дарвин пак не коментира произхода, а само еволюцията на човека и механизмите, по които тя се реализира. Той обосновава идеята, че човек е плод на същия еволюционен процес, както всичко останало и посочва връзката между някои анатомични и поведенчески особености на човека с тези на куче, маймуна и други. Идеята за тази връзка, впрочем, не е изненадваща, още преди него тя е отчетена и подкрепена с примери от Карл Линей и други изследователи. Изненадата настъпва, когато се оказва, че заради нещо, което не твърди, Дарвин получава световна слава, свързана не само с много възхвали, но и с много сериозни обвинения, на фона на още повече карикатурни атаки. 

Кристофър Йънг, Сътворението 

„Много повече индивиди от всеки вид се раждат, отколкото могат да оцелеят; значи тук имаме постоянна борба за съществуване; от това следва, че всяко същество, ако варира по печеливш за себе си начин, при сложните и понякога променящи се условия за живот, ще има по-голям шанс да оцелее и значи – да спечели в процеса на естествения отбор. Поради строгия принцип за наследяване, всеки така отбран екземпляр ще има шанса да разпространява своята нова, модифицирана форма” – пише Чарлс Дарвин в книгата си „За произхода на видовете”, издадена през 1859 година. Тогава той е на 50 и, за условията на XIX век, това значи, че добре се справя с непрестанната борба за живот. С други думи - вариацията, която индивидът Дарвин развива в рамките на човешкия вид, явно е печеливша и той получава възможност да я разпространи чрез поколението си. 

В някаква степен става точно така – Дарвин има 10 деца, от които три умират, но и седем са предостатъчни, за да внесат във вида хомо сапиенс сапиенс малко по-качествен генетичен материал, от онзи, ориентиран към мисленето и науката, заради който човешкият вид продължава да съществува и да се развива - макар повечето отделни индивиди да не си дават сметка за това. Какво обаче се случва през тези първи 50 и в следващите 23 години от живота на Чарлс Дарвин, как светът отвън и светът вътре в него го формират, как от мързелив и не особено заплеснат по науките млад британски джентълмен, той става един от най-прочутите учени на всички времена? Всичко започва през пролетта на 1808, когато в Шрюсбъри, графство Шропшър, Англия, мъжката маймуна Робърт Дарвин опложда женската маймуна Сюзан Уеджууд и през февруари на 1809 им се ражда кресливото маймунче, наречено Чарлс.

Йънг, Знаейки всичко, което знам

Семейство Дарвин е богато. Бащата, Робърт, е син на известния учен-натуралист Еразъм Дарвин, самият той е лекар с голяма частна практика и успешен финансист. Майката, Сюзан, е дъщеря на Джосая Уеджууд, известен художник и фабрикант, производител на най-скъпия английски порцелан. По темата религия в семейството се срещат две протестантски течения. По майчина линия Чарлс получава причастие в Англиканската църква, без проблеми от баща си, а в същото време, заедно с мама и братята, посещава службите в бащината Унитарианска църква – поредният пример за дълбоките корени на типичната британска толерантност и свободомислие. 

Само за сведение - от теологическа гледна точка, базисната разлика между двете деноминации всъщност не е незначителна. За разлика от англиканците, които се придържат към идеята за Светата Троица, тоест, за триединния образ на Бога като Баща, Син и Свети Дух, то унитарианците намират идеята за леко шантава и виждат бога само с едно лице. В добавка, някои техни теолози отиват още по-далеч в ереста си, като не приемат дори ключовото учение за грехопадението. Унитарианският либерализъм обаче си е явление най-вече в теологически план, а иначе малкият Чарлс расте като всяко типично дете на епохата - дълбоко свързан с религията и бога. И въпреки че по-късно се отдалечава от тях, той никога не става атеист, а, както сам пише, „най-вероятно мога да се определя като агностик”. В детството си Чарлс Дарвин не блести с кой знае какви качества. Той е палав, проси внимание от страна на родителите си дори с цената на това да прави бели, обича да се мотае сред природата, проявява се като бърз бегач и отличен стрелец, въпреки че е леко тромав и цял живот остава непохватен в движенията. Твърди се също, че е изключително наивен. Негов приятел го убеждава, че една конкретна шапка е шапка-невидимка и ако човек я сложи по определен начин, ще може безплатно и без собственикът да го види, да си вземе каквото поиска от сладкарницата в Шрюсбъри. При което Дарвин наистина отива в сладкарницата, награбва колкото пасти може да носи, премества шапката в необходимата позиция и спокойно си излиза. Остава силно изненадан обаче, когато сладкарят не само го вижда, а и го подгонва по улицата – така че Чарлс хвърля пастите и хуква през глава, за да се спаси от неизбежното наказание.

Ужасни истории, Естественият отбор 

Когато Чарлс Дарвин е на 8, умира майка му. Това е удар за него. Той я обича, не само защото тя е човекът, който запалва искрата на неговия интерес към биологията. Мама Сюзън показва на малчугана истинска магия - как да променя цветовете на растенията, като слага във водата, с която ги полива, безвредни оцветители за храни. Градините на баща му пък предлагат възможност детето да се наслади на истинско многообразие от растителни видове. Чарлс също е запален колекционер…..на всичко. Той събира минерали, насекоми, монети, печати и всякакви други неща, но на този етап просто ги събира, без да ги проучва. 

Преди да тръгне на училище, с образованиета му се занимава кака Каролин, а после отива в местното граматическо училище, където се показва като мързелив и не особено заинтересован от предметите ученик. По същия начин се държи и в пансиона на Самюел Бътлър, където баща му го изпраща, за да учи класически автори, древна история и езици. И те са му скучни. За сметка на това обаче Дарвин е запален по историческите пиеси на Шекспир, одите на Хораций, поезията на лорд Байрон и прозата на сър Уолтър Скот. Когато на 16 момчето се маха безславно и от този пансион, баща му заявява: „Ти се грижиш само за стрелба, кучета и лов на плъхове, ще бъдеш истински позор за себе си и цялото семейство”. Не става точно така обаче. Междувременно – и до голяма степен незабележимо дори за самия него – интересът на Чарлс Дарвин към естествените науки се развива от различни повече или по-малко случайни обстоятелства в живота му. Първо, той е запален турист, който по цяло лято обикаля из Северен Уелс с неговата красива и разнообразна природа. Второ, младият Дарвин прочита една книга със заглавие „Чудесата на света”, която запалва у него желанието да изучава непознати светове. И трето, когато е на 13, брат му си прави малка химическа лаборатория в задния двор и Чарлс му асистира в експериментите с различни химикали. От това време му остават две неща – училищният прякор „газовият Дарвин” и умението да води стриктни научни наблюдения. Когато е на 16 обаче самият Чарлс все още не знае какво иска да прави, затова баща му го праща в Шотландия, в Единбургския университет, където е най-престижният медицински факултет за времето си. Изкарва там около две години, но хирургията му се вижда истинска касапница, а гледката на кръв не му понася. В това време набира и нови сили интересът му към природата. Дарвин взима уроци по таксидермия, препариране на животни, от Джон Едмъндстън, бивш роб от Гвиана, който му описва чудесата на природата в Южна Америка. 

Често и дълго младежът се шматка из богатия Музей по естествена история в Единбург. Включва се и в сбирките на тъй нареченото Плиниево общество, в което студенти дискутират научни теми предимно от революционните за онова време материалистически позиции. Един негов приятел пък, професорът по зоология Робърт Грант, му пълни главата с идеи от възникващата тогава научна ерес – еволюционните идеи на французина Ламарк. Интересът към природата е така дълбоко в Чарлс Дарвин, че той още не може да го открие. Малко по-късно, докато учи теология вече в Кембридж, той се влюбва в едно момиче и в същото време се запалва да колекционира бръмбари. Когато девойката си дава сметка, че колекцията отнема от времето, през което двамата биха могли да са заедно, тя поставя условие – или аз, или бръмбарите. Чарлс Дарвин избира бръмбарите.

Ръсел Байрън, Естественият отбор


Още от категорията

Атанас Атанасов показва портрети в "Резонанс"

Изложба „Портрети“ на художника Атанас Атанасов се открива тази вечер в пловдивската галерия „Резонанс“.  С нея галерията започва 2019-та - годината, в която Пловдив е  Европейска столица на културата. Роденият в Бургас художник Атанас Атанасов работи в областта на живописта, рисунката, стенописа и илюстрацията. Той има редица самостоятелни..

публикувано на 17.01.19 в 06:39

Великите европейци - Фридрих Шилер

„Нека езикът за тебе е както плътта за любимите. Той съществата разделя и в миг само той ги събира”. Това гласи „Към поета”, кратко стихотворение на немския романтичен гений Фридрих Шилер, в което той представя връзката между поезията и любовта – двете религии, които обсебват живота му. Какво обаче знаем за Шилер. Може би сме чували, че той има..

публикувано на 16.01.19 в 11:08

"Еврика!" за децата в подножието на Сахат тепе

Някои от най-интересните открития на 19 и 20 век ще бъдат представени в Музейния център за съвременна история на Регионалния исторически музей в Пловдив.  Това ще стане при откриването на изложбата „Еврика!“ , която представя интерактивни изобретения и показва завладяващия път към научните открития. По този повод в Пловдив специално пристига..

публикувано на 16.01.19 в 07:13

2 210 000 лева е цената на церемонията за "Пловдив 2019"

2 милиона 210 хиляди лева с ДДС струва церемонията за откриването на Пловдив като Европейска столица на културата, според публикувания от фондация „Пловдив 2019“ отчет за разходите. За шоуто са платени 1 милион 243 хиляди лева без ДДС. Най- голямата част от тази сума е за продуцирането - 880 хиляди лева. Продуцирането на съдържание е..

публикувано на 15.01.19 в 11:13

Премиера на новата стихосбирка на Диана Бързева

Премиерата на новата стихосбирка „Феникс“ на пловдивската поетеса Диана Бързева, която от 2009 г. живее в Берлин, ще се състои на 15 януари от 18 часа в залата на Дружеството на пловдивските писатели (ул. Княз Александър I Батенберг №27). Диана Бързева е  автор на четири книги, две от които са стихосбирки.  Две от книгите й се продават..

публикувано на 15.01.19 в 05:58

Постарахме се откриването на ЕСК да е възможно най-добро

„Постарахме се да осигурим преживяване на най-високо международно ниво за Пловдив, търсили сме възможно най-доброто“. Това каза в съвместното предаване на "Хоризонт" и Радио Пловдив „Сто-лица култура“ артистичният директор на „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева. Такъв тип спектакли са напълно непознати в България, каза тя и обясни:  „Тук няма такава..

обновено на 14.01.19 в 16:02

Радвам се, че бях част от уникалното откриване на ЕСК

Основната идея на Европейската столица на културата е да остане нещо дълготрайно, заяви за БНР Диан Чобанов – музикален директор на Пловдивската опера. „Самото събитие заслужава повече усилия, така че поколенията след нас да знаят и да го свържат с нещо, визирам някаква сграда, зала, било то и реновирана. Трябва да се направи нещо. Това е моят апел..

обновено на 14.01.19 в 16:02